Деепричастията спъват повече от пълния член
Учени готови с онлайн пакет за езикови справки, чакат финансиране
Използването на деепричастията, а не пълния член бърка по-често българинът. По-прецизен е с пълния член, защото смята правилото за най-важно, а и заради това, че то се изучава повече в училище. Това показва проектът “Езиковите нагласи на днешните българи”, финансиран от Фонд “Научни изследвания”.
Това е първото у нас широкомащабно представително проучване на езиковите нагласи към книжовния български език на Института за български език на БАН. Изследвани са 9 правила на книжовната норма.
Българите често ползват деепричастията не на място в желанието си изреченията им да звучат по-грамотно. Масово не намират нещо неправилно в изречението: Идвайки насам, ни заваля силен дъжд. Вярното е: Докато идвахме насам, ни заваля силен дъжд, обясни доц. Руска Станчева.
70% са заявили, че владеят норма кой/кого, а 73% я грешат. На трето място по трудност е учтивата форма. Следват главните букви и чак на пето място се нарежда пълният член.
По грешки следват бройната форма, форми ели/яли, своя/техния, форми м/ме. Един от използваните тестове е:
Леонардо да Винчи е човекът, от (който) не един и двама (гений) са се вдъхновявали. Когато ние се (ръководя) от позитивен модел, то (успех) ни е неизбежен. Онези, които са (успял) да победят съмнението, ще разкрият (своя/техния) гений.
Уважаема госпожо, не сте ли (разбрал), че тази държава е част от ЕС (изпишете разгърнато наименованието).
“Анализите на отговорите в изследването разбиха мита, че поколението Z е абсолютно неграмотно. Оказва се, че хората в тази възрастова група са ангажирани с проблемите на книжовния език и показват завидна грамотност”, обясни доц. Станчева. Според специалистката положителен ефект оказала и задължителната матура по български език и литература от 2008 г.
Грамотните млади в най-голяма степен реагират срещу това, че има сегменти от писмената комуникация в блогове и чатове, в които нормите не се спазват. Те са и сериозни поддръжници на използването на кирилицата в графичното пространство. Това поколение добре разграничава официално от неофициално графично поведение. В това отношение има коренна промяна в сравнение с преди 10-ина години, каза още доц. Станчева.
Учените от Института за български език на БАН са подготвили проект за достъпен в интернет ресурс с правилата и с формите, които се грешат. Чакат финансиране.
