Над 60 деца се отглеждат у нас в еднополово партньорство
Родителите им имат неформална група за взаимопомощ
На 8 декември 2019 г. в Барселона в семейството на българка и британка се ражда момиченце. Разбира се, то не знае, но с неговите права на гражданин на Европейския съюз предстои да се занимава съдът на ЕС в Люксембург. А от отговорите на въпросите, които магистратите ще дадат, може да се направи малка, но съществена крачка за родителите, които живеят в еднополово партньорство, или поне за тези от тях наши сънародници, които са избрали да имат дете в чужбина.
Българската майка на 10-месечното момиченце иска то да получи български акт за раждане, защото по произход на майка е българка. Община Панчарево обаче казва, че не може да издаде такъв, защото не знае коя от двете жени го е родила. Казусът стига до административния съд в София, който също не успява да го разреши. Затова отправя преюдициално запитване до съда в Люксембург, включително и за това какви графи за родители да има в акта за раждане. Сега в българския образец има две полета - баща и майка. (За цялото дело - виж по-долу.)
Докато майките на, да я наречем София чакат в Барселона (двете живеят там), отговорите на съда в Люксембург, две други жени - българка и американка, също се борят със заплатената ситуация, в която са попаднали, но от София.
Почти 2-годишното им дете пребивава у нас като американско гражданче, макар че едната му майка, записана в американския му акт за раждане, е българка. То няма български документ, български ЕГН, а оттам медицинските му прегледи, включително и поставянето на ваксини, става на платен прием. Предстои да тръгне на детска градина, вероятно родителите му трябва да изберат частна, защото не е ясно дали може да го приемат в общинска.
В американския акт за раждане на детето
двете жени са записани
като “Родител 1”
и “Родител 2”
С този документ българката отива в район Красно село, за да ѝ се издаде и български акт за раждане.
“Служителките в общината се се ровили в личния ѝ фейсбук профил, за да установят кой е раждалият родител”, казва адвокат Деница Любенова. Тя води повечето от делата на ЛГБТ хората у нас (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални).
“С тези действия се нарушава нейната лична неприкосновеност. Това е груба намеса в личния и семейния ѝ живот. Нито един закон или подзаконов нормативен акт не им дава право да ѝ искат произход от родител или пък още по-малко да бъдат разследващ орган”, обяснява юристката.
Казусът всъщност е
още по-заплетен
Двете жени - българката и американката, сключват граждански брак в САЩ. Детето им е родено зад океана, след това обаче семейството се мести да живее у нас. Българката, която е и амариканска гражданка, сменя фамилното си име, приемайки това на съпругата си. Така в американския паспорт е записана с фамилията си по съпруга, а в българския - по баща. В момента двете са застопорени у нас.
Нашата сънародничка няма как да замине за САЩ, защото не може да си купи самолетен билет. Причината е, че ако го купи с българския паспорт, където е с българското си име, заради коронавируса не може да влезе в Америка.
Ако обаче прибегне до американския и с него излезе от страната, ще се окаже, че е стояла у нас незаконно, защото отдавна е просрочила тримесечния период за пребиваване на американски граждани.
“Тези родители всъщност са пример как липсата на регулация води до дискриминация не само на партньорите, но и на децата им”, казва Венета Лимберова. Тя е председател на младежката ЛГБТ организация “Действие”.
“Казусите не са от вчера.
От много години имаме
деца, родени от еднополови
партньорства в България
и в чужбина”,
обяснява Венета.
Самата тя е майка на почти 11-годишна дъщеря, която отглежда заедно със своята партньорка. Двете са двойка отпреди раждането на момичето. Заедно планират зачеването му. Родителите, които отглеждат децата си в еднополови партньорства, имат неформална група за взаимопомощ. В нея влизат над 100 човека, а децата са повече от 60, като дъщерята на Венета е сред най-големите. Вероятно са и повече, защото за последно са се опитали да се преброят миналото лято. Всяка двойка решава как детето да се обръща към родителите. Дъщерята на Венета казва “мама” и на двете.
При еднополовите партньори, които имат деца, в акта за раждане е записан само едният родител, другото поле е празно. Съгласие детето да отиде на екскурзия, да постъпи за лечение в болница, може да даде само “видимият” - този, който фигурира в документите.
ЛГБТ хората разказват за случаи, при които “видимият” е в командировка, необходимо е да се подпише документ, но “невидимият” няма право, защото не фигурира никъде.
“Тези от нас, които сме юристи,
знаем още преди появата
на детето за проблемите,
с които ще се сблъскаме
след неговото раждане
Повечето хора нямат юридическо образование и дори не предполагат какво ги очаква”, смята председателката на ЛГБТ организацията.
Децата имали де факто двама родители, но де юре, по право, единият от тях не може да бъде вписан.
Най-често трудности възниквали, когато се стигне до администрацията.
“Все ще се намери някой, който да поиска документи и тогава следва:
“Но вие не сте майка”.
И става страшно,
защото тези лесбийски двойки, които са планирали заедно детето, посетили са клиника, инвестирали са време, пари, ресурси, треперили са денонощно над рожбата си, преструктурирали са целия си живот, и накрая: Ти си никоя”, обяснява Венета Лимбарева.
Тя смята, че може да се прояви разбиране и към хората в администрацията. Но е убедена, че когато чиновниците не могат да решат проблема, трябва да сезират по-висши органи. Още повече че през последните години случаите на българи - мъже и жени, които отглеждат децата си в еднополови партньорства, са много.
Особено на наши сънародници, които живеят в чужбина, там сключват брак с партньор от същия пол и имат дете.
Според лидерката на ЛГБТ организацията при евентуално тълкувание на съда в Люксембург, че България трябва да издаде акт за раждане на детето, родено в Испания,
няма да се стигне до
промяна в правния
ред в страната
Въпросът можел да се реши, като се промени образецът на акта за раждане. В много европейски страни имало две полета “родител”, в други държави се записвали само имената, без да се уточнява кой кой е.
ЛГБТ хората смятат, че администрацията отдавна е наясно с техния проблем, поне що се отнася до българите, които живеят в чужбина. С подобни казуси са се сблъскали не само служителите в София, където случаите са най-много, но още в Пазарджик, Бургас и други градове.
Ако обаче държавата приеме за децата, родени в чужбина, да има един образец, а за тези в България - друг, то тогава може да се стигне до форма на дискриминация.
“Не само ние като ЛБГТ хора,
всички в обществото знаят,
че има гей хора,
всички знаят, че някои от тях искат да имат деца и някои създават. Но вместо да се регулира въпросът, се сипе омраза”, не крие разочарованието си Лимберова. И добавя убедено: “Според мен на всички им е ясно, че този въпрос в един момент ще има регулация”.
По думите ѝ хората като нея, които живеят с партньор от същия пол, имали избор дали да останат в родината си, или да я напуснат - “не по иконономически съображения, а поради зекрепена институционално и законова хомофобия”.
В интерес на истината повечето ЛГБТ родители признават, че във всекидневните си контакти сращат разбиране. Намирали съдействие от социалните кръгове, в които общували - детска градина, училище, съседи, приятели. Повечето имали и много добри взаимоотношения и с родителите, тоест с всички баби и дядовци, независимо от това кой точно е родил детето.
ЛГБТ обществото обаче е категорично, че въпросът за правата им не може да бъде поставен на референдум.
“Има една държава прецедент и това е Ирландия. Само там въпросът бе поставен на референдум и всички експерти по човешките права казаха, че е недопустимо. Толкова са сериозни и важни въпросите, че не може да бъдат оставени на популярния вот”, убедена е лидерката на младежкото ЛГБТ движение у нас.
Съдът в София към
съда в Люксембург:
Може ли да се пита кой
е биологичен родител
Може ли българските власти да откажат издаването на акт за раждане на дете, което е български гражданин, родено в Барселона, в чийто испански акт за раждане са вписани две лица от женски пол като майки, без да се уточнява дали и коя от тях е биологичната му майка. Върху този въпрос трябва да разсъждават съдиите от съда на Европейския съюз в Люксембург в следващите месеци.
Въпросът, както и още няколко, като например как да се намери балансът между интересите на детето и националната идентичност на държавата, в която липсва консенсус за еднополовото родителство, отправи съдия Десислава Корнезова от административния съд в София.
Момиченцето е родено на 8 декември 2019 г. в Барселона. Едната му майка, чиито инициали са В. М. А., е българска гражданка. В испанския акт за раждане тя е отбелязана като “майка А”, другата, написана като “майка”, е К. Д. К., гражданка на Обединеното кралство. Двете жени работят и живеят в Барселона, но не са испански гражданки.
На 29 януари тази година българската майка подава заявление до район “Панчарево ” за издаване на български акт за раждане на момиченцето. В подкрепа на заявлението си тя представя легализиран и заверен превод на български език на извлечение от гражданския регистър на Барселона. Както и документ за граждански брак, сключен между нея и партньорката и в Гибралтар на 23 февруари 2018 г.
На 7 февруари администрацията в район “Панчарево” изпраща писмо с указания в 7-дневен срок жената да представи доказателства за произхода на детето по отношение на неговата биологична майка.
На 18 февруари тя отговоря, че подобна информация не може и не е задължена да дава съгласно действащото законодателство в България.
На 5 март от район “Панчарево” изпращат ново писмо, с което я уведомяват, че не могат да издадат български акт за раждане на детето, защото липсват данни за произхода по отношение на жената, която го е родила. Освен това посочват, че е “недопустимо вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в България към настоящия момент са недопустими”. Според конституцията на България бракът е “доброволен съюз между мъж и жена”, а законите ни не “позволяват сключването на брак или друга форма на съюз, от която да произтичат правни последици, между лица от еднакъв пол”.
