Тазгодишната Нобелова награда за физиология или медицина се присъжда на американските Харви Олтър и Чарлз Райс и британеца Майкъл Хоутън за откриването на вируса на хепатит С, съобщава сайтът Nobelprize.org.
Тримата учени си поделят по една трета от престижния приз за решаващия им принос в борбата срещу предавания по кръвен път хепатит - сериозен глобален здравословен проблем, който причинява цироза и чернодробен рак.
Харви Олтън, Майкъл Хоутън и Чарлз Райс правят ключови открития, довели до откриването на нов вирус, вируса на хепатит С. Преди техните трудове важна крачка напред е идентифицирането на вирусите на хепатит А и В, но повечето причини за предавания по кръвен път хепатит остават необясними.
Откриването на вируса на хепатит С разкрива причината за останалите случаи на хроничен хепатит и прави възможни кръвните тестове и нови лекарства, които спасяват милиони човешки животи.
Хепатитът - глобална заплаха за човешкото здраве
Чернодробното възпаление, или хепатит - комбинация от гръцките думи за черен дроб и възпаление, се причинява основно от вирусни инфекции, въпреки че злоупотребата с алкохол, токсините от заобикалящата среда и автоимунните заболявания също са важни причини.
През 40-те години на миналия век става ясно, че има два основни типа инфекциозен хепатит. Първият, наречен хепатит А, се предава чрез замърсена вода или храна, и като цяло оказва слаб дългосрочен ефект върху пациента. Вторият тип се предава по кръвен път и чрез телесни течности и представлява много по-сериозна заплаха, тъй като може да доведе до хронично състояние с развитието на цироза или чернодробен рак. Тази форма на хепатит е "коварна", тъй като привидно здрави индивиди могат да бъдат заразени "тихомълком" от години, преди да се появят сериозни усложнения.
Предаваният по кръвен път хепатит се свързва със значителна заболеваемост и смъртност, отнемайки над милион човешки живота годишно. Това го прави глобална здравна заплаха, сравнима с инфекциите с вируса ХИВ, който причинява СПИН, и туберкулозата.
Неизвестен инфекциозен агент
Ключово за успешна интервенция срещу инфекциозните заболявания е откриването на причиняващия ги агент.
През 60-те години на миналия век Барук Блумберг определя, че една от формите на предавания по кръвен път хепатит се причинява от вирус, който става известен като вирус на хепатит В. Откритието води до разработването на диагностични тестове и ефективна ваксина и през 1976 г. носи на Блумберг Нобелова награда за физиология или медицина.
По това време в Националните здравни институти на САЩ Харви Олтър изследва случаи на хепатит при пациенти, на които е било направено кръвопреливане. Въпреки че кръвните тестове за новооткрития вирус на хепатит B намаляват броя на случаите на свързан с кръвопреливане хепатит, Олтър и колегите му установяват с тревога, че повечето случаи остават. Приблизително по това време са разработени и тестове за зараза с вируса на хепатит А и става ясно, че този тип не е причина за необяснимите случаи.
Особена тревожност буди фактът, че съществен брой от хората, получили кръвопреливане, развиват хепатит заради неизвестен инфекциозен агент. Олтър и колегите му показват, че кръв от тези пациенти с хепатит може да заразява шимпанзета - единствените други податливи на инфекция приемници освен човека.
Последвали проучвания също демонстрират, че неизвестният инфекциозен агент има характеристики на вирус. Изследванията на Харви Олтър водят до идентифицирането на нова, различна форма на хроничен вирусен хепатит. Загадъчното заболяване става известно като не-А, не-В хепатит.
Идентифицирането на хепатит С
Идентифицирането на новия вирус става приоритет. Впрегнати са всички традиционни техники за "лов" на вируси, но въпреки това той се изплъзва от изолиране в продължение на над десетилетие. Майкъл Хоутън, който работи за фармацевтичната фирма "Кайрон", предприема дръзкото проучване, необходимо за изолирането на генетичната последователност на вируса. Хоутън и колегите му създават колекция от ДНК фрагменти от нуклеинови киселини, открити в кръвта на заразени шимпанзета. Повечето от тези фрагменти идват от генома на самото шимпанзе, но учените предсказват, че част от тях ще са производни от неизвестен вирус. След усилено търсене в крайна сметка е открит нов РНК вирус от семейството на флавивирусите, който е кръстен вирус на хепатит С. Присъствието на антитела при пациенти с хроничен хепатит се явява сериозна индикация, че този вирус е липсващият агент.
Откритието на вируса на хепатит С е решаващо, но от пъзела все още липсва една съществена част - може ли вирусът сам да причинява заболяване? За да отговорят на този въпрос, учените изследват дали той може да се реплицира и причини заболяване. Чарлз Райс, изследовател от Вашингтонския университет, който си сътрудничи с други групи, работещи с РНК вируси, забелязва нехарактеризиран регион в края на генома на вируса на хепатит С и заподозира, че той може да е важен за вирусната репликация. Райс също така наблюдава генни вариации в изолирани вирусни проби и допуска, че някои от тях пречат на вирусната репликация. Чрез генно инженерство Чарлз Райс генерира РНК вариант на вируса на хепатит С, който включва новоидентифицирания регион от вирусния геном и е лишен от неактивни генни вариации. Когато този вариант е инжектиран в черния дроб на шимпанзета, вирусът е открит в кръвта и са наблюдавани патологични изменения, подобни на тези при хора с хроничното заболяване. Това е окончателното доказателство, че вирусът на хепатит С е способен сам да причини необяснимите случаи на свързан с кръвопреливане хепатит.
Значение на отличеното с Нобелова награда откритие
Постижението на тримата Нобелови лауреати е знаково за продължаващата борба срещу вирусните заболявания. Благодарение на откритието им на разположение са силно чувствителни кръвни тестове за вируса и в много части по света е елиминиран хепатитът след кръвопреливане, което съществено подобрява глобалното здраве. Откритието на Олтър, Хоутън и Райс освен това позволява бързото създаване на антивирусни лекарства, насочени срещу хепатит С. За първи път в историята заболяването може да бъде излекувано, давайки надежда за изкореняването на вируса на хепатит С от глобалното население. За постигането на тази цел са необходими международни усилия, улесняващи кръвните тестове и правейки достъпни антивирусните лекарства по света.
