Внуци на Радичков и на Еди Шварц
впечатляват журита, фестивали и продуценти
Още един български филм тръгва да катери труднодостъпния киновръх, наречен “Оскар”.
Това е късометражната 29- минутна лента “Нощна смяна” на Йордан Петков и Еди Шварц - сценаристи, режисьори и продуценти на филма - и двамата трето поколение кинаджии. Филмът разказва за нелегалния добив на въглища в България, като историята е изградена от сложни човешки взаимоотношения.
Новината, че “Нощна смяна” ще бъде българското предложение за “Оскар”, се нуждае от пояснения. Тя се появи в медиите, след като филмът получи награда на фестивала за късометражно кино In The Palace във Варна.
Йордан Петков прави необходимото уточнение: “Фестивалът има квалифициращ статус и всъщност предложението е негово.
С тази награда се
отваря вратата
кандидатурата ни
да бъде приета и разгледана, както и да бъде гледан самият филм.”
Българското предложение за “Оскар” се прави от Националния филмов център (НФЦ), но само за пълнометражни филми. За късометражните държавата не се ангажира. Практиката при тях е следната: малка част от фестивалите за късометражно кино, или големите филмови фестивали, които имат и късометражна селекция, носят т. нар. “Оскар”-квалифициращ статус. За да бъде приет и разгледан от комисията един късометражен филм, той трябва да е печелил награда на фестивал, какъвто е и In the Palace, най-големият за късометражно кино в България.
Най-напред екипът печели субсидия от НФЦ. Когато филмът е още само проект, Йордан Петков и Еди Шварц го представят в Клермон-Феран на най-големия късометражен фестивал в света. Там идеята им е харесана от френски продуценти и с общи усилия печелят субсидия и от белгийския фонд “Валония-Брюксел”. Така филмът става копродукция между България, Франция и Белгия, което не е често срещано явление в късометражното кино, повече върви при игралното.
Първоначално сценарият тръгва повече като литературна история. Но после тя подтиква авторите да направят нещо като журналистическо разследване - питат, разпитват, събират журналистически изрезки, трупат архив по темата. Литературата се превръща в драматургия и авторите провиждат игралния филм.
Работата по сценария продължава две години. Той е базиран на действителни случаи. Екипът ходи по реалните места, среща се с хора, които се занимават с този “бизнес” и които трудно се съгласяват да говорят пред камерата. Филмът е сниман в Перник и село Дивотино, както и край село Габра около Елин Пелин и Нови хан.
Една от темите във филма е за експлоатацията на слабите от силните. Имал ли е екипът проблеми с мускулести и качулати представители на силните?
Йордан Петков: “Опити да ни забранят да снимаме нямаше, по-скоро имаше силно нежелание на някои от “нелегалците” да се появят във филма със собственото си лице и разказ. Явно се страхуваха. Собствениците и управители на истински мини категорично не искаха да ни пуснат да снимаме в тях. Когато обаче спечелвахме доверието на даден човек, той ставаше много изпълнителен и дори всеотдаен.”
Хората от екипа
сами изкопават
необходимите за
снимане дупки
Един човек от тези, които се занимават с нелегален добив, предлага услугите си и помага при укрепването и обезопасяването на тези дупки. Превръща се в нещо като асистент на сценографите, защото самият обича киното и му е интересно да гледа как се снима филм.
Разбира се, основният мотив, който кара натуршчиците да се включат всеотдайно във филма, са хонорарите, които от екипа коректно изплаща.
“Не бих казал, че сме използвали някои от тези хора за прототипи в “Нощна смяна”. По-вярно е, че са архетипи - коментира Йордан Петков. - Актьорите по-скоро се идентифицираха с тяхната емоционална достоверност, отколкото с фактологическата."
В главната роля
е актьорът
Христо Петков
(“Възвишение”, “Дяволското гърло”, “Под прикритие”, “Дзифт” и др.) Йордан Петков и Еди Шварц го откриват на представяне на книга на техен приятел. Христо Петков чете откъси от книгата и двамата си казват “Това е нашият човек”.
Христо прочита сценария, харесва го и така договорката е направена. Но в седмицата, когато трябва да снимат, той заминава за Португалия. Накрая постигат компромис - те отлагат снимките с няколко дни, той съкращава екскурзията си със седмица. Играе чудесно и изгражда силен и достоверен образ.
Разбира се, Йордан Петков е гледал филма “Ирина” на режисьорката Надежда Косева. За тези, които не са го гледали, ще кажа, че в него има сюжетна линия за нелегален добив на въглища. И един от героите остава без крака, след като е затрупан в “частната мина”.
Като нищо някой може да обяви авторите на “Нощна смяна” за “преписвачи”!
Ето как стоят нещата. В годината, когато започват снимките на “Ирина”, екипът на “Нощна смяна” печели субсидия от НФЦ и сценаристите нямат никаква представа за историята, разказана в “Ирина”.
Йордан Петков признава, че когато разбира за “приликата” с филма на Косева, е силно притеснен: “Излизат толкова малко български филми и на всичкото отгоре два от тях си приличат...”
Двамата с Шварц се срещат с Надежда Косева и тя им казва: “Момчета, ако на двама режисьори дадат два абсолютно еднакви сценария, ще се родят два съвсем различни филма. Няма за какво да се притеснявате...”
И за да бъде колегиалността пълна, от екипа на “Ирина” разрешават на хората от “Нощна смяна” да ползват техния декор с дупките и “галериите”.
“Успокоих се чак когато гледах “Ирина” - казва Йордан Петков. - Много хубав филм се получи, актрисата Мартина Апостолова играе страхотно, неслучайно получи толкова награди...”
Бъдещето на “Нощна смяна”? Срещи с публиката по фестивали - късометражни и не само, както в България, така и в чужбина. Българските телевизии, за жалост, не излъчват късометражни филми, за разлика от европейските, където те са търсени и гледани.
Затова и фестивали като In the Palace са толкова важни събития. Филмът имаше прожекции и в рамките на “София филм фест” и “Златна роза”, спечели наградата за най-добър късометражен филм на международния фестивал в Бургас.
Селектиран е за фестивала в Брюксел. При евентуален успех в чужбина филмът може да привлече вниманието на разпространители, които да го дистрибутират по телевизионни канали и онлайн платформи...
ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ
е внук на Йордан Радичков и син на режисьора и продуцент Димитър Петков-Пухчо. Именитият му дядо е сценарист на филмите “Горещо пладне”, “Привързаният балон”, “Последно лято”, “Барутен буквар”, “Всички и никой” и др. Бащата Димитър Петков е автор на много документални ленти, а игралният му филм “Тишина” печели “Златна роза” през 1990 г.
Йордан Петков кара магистратура по режисура в НАТФИЗ. Автор е на книгата “Със съкращения”. С Еди Шварц са съавтори на филма Aufwiedersehen (“Довиждане”).
носи трите имена на дядо си и е син на Симон.
Дядото Еди Симон Шварц е известен куклен режисьор и сценарист. Поставя спектакли в София, Ямбол, Хасково, Бургас, Перник и др. Автор е на анимационния сериал “Жоро, Шаро и Мара”. Бащата Симон Шварц също е завършил куклена режисура, но по призвание е сценарист. Автор е на филмите “Кантора “Митрани”, “Коледата е възможна”, както и на предаването “Игри на съдбата” по Канал 1 по БНТ. В някои от филмите си участва и като актьор.
Еди Шварц учил психология и режисура в НБУ, но е завършил само режисура.
