Протестите в България започнаха на 9 юли 2020 година. Участниците в тях се противопоставят на разрастващата се корупция, „мафиотизация” и беззаконие в управлението на страната. Повод за протестите дадоха серия от събития, свързани с дохадействия и бездействия на изпълнителната и съдебната власт. Протестиращите са основно млади хора, като те са подкрепяни от повечето опозиционни партии. Макар да са критикувани, че нямат ясни искания и не могат да излъчат свое представителство, далечната цел на протестиращите е едно бъдещо управление и съдебна система, без корупция и кражби, като основното им искане и непосредствена цел е оставката на правителството и на Главния прокурор, както и провеждането на предсрочни избори. По време на самите протестни действия се поставят и допълнителни искания като по- голяма свобода на словото, търсене на съдебна отговорност на виновните за положението в страната и други. В София и други градове на България всяка вечер се провеждат демонстрации, като техният брой вече е над 80. Към тях се включват и българи, живеещи и работещи в чужбина,
В столицата София протестите се провеждат основно в т.нар. „триъгълник на властта” – това е площадът на който се намират Министерския съвет, Народното събрание, Президентството. Протести има и пред Съдебната палата, а също и пред някои посолства, пред сградата на Европейската комисия и др. Въпреки пандемията от COVID-19, протести се провеждат и в други градове на България.
Ежедневно в медиите се появяват различни коментари, анализи и гледни точки за антиправителствените протести, като изразените мнения и позиции са твърде разнородни.
За Радио Китай своята гледна точка и мнение за продължаващите вече три месеца протести представи известната българска журналиска, публицист и политически наблюдател - г-жа Анна Заркова. Тя изрази своето лично и журналистическо мнение за продължаващите антиправителствени протести в България.
ВИЗИТКА
Анна Заркова е български журналист и писател, носител на "Кристалния Орел" - Голямата награда за смелост на Международния съюз на журналистите (Вашингтон, 2000). Тя е дългогодишен репортер, отговорен редактор и коментатор във вестник "Труд". Авторка е на трилогията "Големите убийства" ("От Крушата до Луканов", "Куршуми по време на преход" и "Смърт по царско време") и на книгите "Изгаряне", „ От Вапцаров до Живков и останалите“, „Българската мафия, както я видях“ и „Главните прокурори“.
Въпрос: Госпожо Заркова, като политически наблюдател, дългогодишен журналист с изключително богата практика, бихте ли коментирали какви бяха причините за започналите на 9 юли т.г. протести на българските граждани с искането за оставка на министър-председателя Бойко Борисов и на Главния прокурор на Република България Иван Гешев?
Отговор: Някои определят тези протести като Бунт срещу „мутрите”, други – като Бунт срещу корупцията, трети – като първия по рода си Бунт срещу главен прокурор в България. Аз бих го определила като Гладен бунт – но гладен не за хляб, месо и бира, а гладен за законност и справедливост. Този бунт беше неизбежен. Защото, където и да търси справедливост, нормалният човек не я намира. Не я намира и в правосъдието, включително. В българския език от години „правосъдие“ и „справедливост“ са две съвсем различни понятия.
Въпрос: Може ли да очертаете профила на протестиращите, какви хора са, каква е преобладаващата част от тях?
Отговор: Хората казват, че този протест е на младите. Съгласна съм с това. Младите хора на тези протести са доста повече, отколкото съм виждала на протестите в годините назад. Те си искат държавата. Искат си я от тези, които я управляват. Искат си я, за да си я поправят, защото не им харесва така – в безредие, в беззаконие и окрадена – не им харесва такава, но държава им трябва. Някои от тях опознаха живота на емигранти и той не им допадна. Както преди много време, векове назад, в изнемощялата след пет века турско робство България, не е допадало на пра-пра-дядовците им да ходят да изкарват препитанието си в чужбина и да работят за чужди хора, за да не умрат от глад децата им в селата. Но днешните млади са по-смели от пра-дядовците си, както виждам. И от дядовците си дори са по-смели, и от бащите си. Има една българска поговорка: „Преклонена глава сабя не я сече“. Тя е била в сила пет века, но тя не става за днес. Днес мотото на протестите е: „Не ни е страх!“ И младите наистина не ги страх. Те са скитали вече „немили-недраги” в чужбина, мили са чинии, брали са портокали, някои пък са учили в Сорбоната или Харвард.... И затова те знаят цената на чуждата диплома и на чуждия хляб. И имат самочувствието да кажат на онези които грабят и крадат, да се махат от държавната власт и да не смеят повече да ги командват!
Въпрос: А смятате ли, че има партийна поляризация на протестите?
Отговор: Не. Аз виждам на протестите различни хора – и с леви убеждения, и с десни, и националисти, и партийни активисти, и безпартийни. Повечето са препатили. На някои им е „дошло до гуша”, омръзнало им е да търпят корупционния натиск, който се усеща навсякъде – и в бизнеса, и в държавните канцеларии. Други са пострадали от липсата на правосъдие, или са несправедливо съдени и обвинени. Трети са възмутени от липсата на свобода на словото, от „жълтите и кафявите” клеветнически медии, от лъжите в проправителствените издания и т.н. Четвърти са гневни на Главния прокурор и то не е случайно, а закономерно. У нас Главният прокурор е силно овластена личност. Той се избира демократично, а после в продължение на цели 7 години, с обвинителната си власт може да променя човешки съдби, да съсипва кариери – бизнес или политически, да „клати” или да „бетонира” правителства. От него се страхуват както виновните за престъпления, които заслужават наказателно преследване, така и невинните, които могат да станат с негово съдействие мишена на политически или икономически репресии.
Въпрос: Три месеца не е малко време, антиправителствените протести продължават и участниците в тях обещават, че ще продължат действията си до пълна победа: оставка на премиера и на правителството на България, както и на Главния прокурор. В този контекст – има ли реципрочни действия от страна на правителството, които да показват, че разбират исканията на болшинството от българите и вижда ли се готовност от тяхна страна да изпълнят поне част от исканията на хората?
Отговор: Проправителствените медии и журналисти подчертават, че с настъпването на есента протестите оредявали. Обаче аз смятам, че те нямат никаква причина да се радват. Защото протестните настроения се сгъстяват с всеки изминал ден. Те обхващат вече над 70% от населението, което одобрява протестите независимо дали участва в тях или ги гледа. Да, част от хилядите протестиращи вече цяло лято са уморени, или сплашени, или отегчени, или са се почувствали за момент на протестите незабелязани или подценени. Това е нормално. Ненормалното е, че цяло лято не стигна на властта да разбере какво й казва народът, който се разбунтува. А ненормалното е нетрайно – и в природата, и в политиката. То се разваля и се изхвърля, подобно на развалената храна в хладилник, изключен за почистване...
Въпрос: Според Вас, протестите чисто политически ли са или преобладават икономическите и социални искания на хората? Те се провеждат не само в столицата на България, но и в почти всички големи български градове.
Отговор: Хората навсякъде искат да живеят по-добре. Както и да ги наречем тези искания, те са конкретни. Хората искат да се движат по добре асфалтирани улици, а не да си „трошат” краката по дупките, защото са откраднати бюджетните пари и евро-субсидиите за ремонта на инфраструктурата и асфалтът е намазан „като масълце на филийка”. Хората искат да получават достойни бюджетни заплати, а не да бъдат работещи бедни в училищата, болниците, социалните служби. Искат работа за всички фирми, а обществени поръчки получават едни и същи – онези, които са близки до властта. Хората искат смяна на тези властимащи с по-добри, по-почтени, по-образовани, по-умни.
Въпрос: Как ще коментирате „културата” на протестите – и от двете страни – както на протестиращите, така и на управляващите?
Отговор: На протестите управляващите не смеят лично да се явяват. Те са представени на площадите от хиляди полицаи. Между другото, аз смятам, че това доведе до оживление в криминалния свят. И така ще е, докато силите на реда са командировани и съсредоточени в центъра на София да пазят реда. Полицаите стоят с часове – до полунощ и след това - на открито, в дъжд и жега в пълно бойно снаряжение, потят се в униформи и бронежилетки... И всичко това само и само за „да респектират” недоволни момчета и момичета, лели и чичовци, бащи с деца на раменете си и майки с деца в инвалидни колички.
Въпрос: А смятате ли, че е възможен диалог между протестиращи и управляващи?
Отговор: Не. Диалогът е фатално закъснял. Протестиращите са много пъти лъгани и не вярват и дума от това, което управляващите им казват.
Въпрос: Като дългогодишен журналист, анализатор и коментатор на събитията в България смятате ли, че протестите ще получат своя търсен резултат, ще имат положителен ефект за промяната, която хората в България искат?
Отговор: Да. Промяната е вече неизбежна. Статуквото е пробито – от него текат корупционни и други скандали като от „пробито буре”. Аз смятам този процес за оздравителен. Другото е институционална и политическа криза, която ни завлича към дъното с тинята. Откъдето и за децата, и за внуците ни няма излизане.
Въпрос: Какъв е отзвукът на протестите, които се случват в България, в чужбина? Виждаме, че в много страни по целия свят българи, живеещи там, също протестират. Как медиите отразяват тези събития, съпричастни ли са към протестиращите и подкрепят ли ги по един или друг начин?
Отговор: Благодарение на протестите - и Европа, и целият свят научиха, че върховенството на закона в България не съществува, а всъщност на него се крепи държавността. И ето, че съвсем скоро, на 5 октомври в Европейския парламент ще се състоят три решаващи за нас дебата: за кризата в България, за новия общоевропейски механизъм за върховенство на закона и за корупционните кражби от европейските фондове. Да, дебатирането на евродепутатите не е вълшебство, с което българският народ ще бъде хванат за ръка и измъкнат от блатото. Но в положението, в което се намираме, и това не е малко.
Разговорът води Ивета Балевска
