Преди 57 години двама работници откриват случайно бронзова кутия с 23 тракийски апликации с позлата - част от конска амуниция
Семействата им се разпръсват, някои умират млади, за други не се знае нищо
Говори се, че докторът и кметът на Летница си взели по плочка, останалите яли бой в милицията
Бодливи храсти и бурени покриват мястото, където преди 57 години е намерено истинско съкровище.
Сега няма и помен от стопанската сграда в ловешкото градче Летница, за чиито основи копаели трима работници. Били изгребали 50-60 см, когато кирката на Кънчо Тинчев издрънчала. С голи ръце той и Атанас Домусчиев разчистили пръста, а пред смаяните им очи лъснало дъното на метален съд. Краката им отмалели, една и съща мисъл ги споходила - за имне и богатство.
Измъкнали бронзовата съдина с форма на гювеч, а от нея се посипали плочки с различни изображения. Кънчо поизтъркал метала в дочения си ръкав и позлатата блеснала.
“Забогатяхме, ей - край на немотията”, извикал с цяло гърло мъжът.
Третият участник в тази история, чието име летничани са изтрили от съзнанието си, копаел малко встрани. Като чул, захвърлил кирката и хукнал към другите. Само че сърцето му не могло да понесе голямото щастие - пръснало се там, в местността Христов баир, до изровеното съкровище. Сякаш бил принесен в жертва.
Кънчо и Атанас нямало как да оставят мъртвия, затова единият дотичал при селския доктор Георги Николов - Джингоза. Той като дошъл, не могъл да помогне с нищо - човекът бил мъртъв. Невъзможно било да скрият находката от лекаря, но и той проявил разбиране - колективно решили да си я поделят и да си траят.
Ето така, съвсем случайно, било открито Летнишкото съкровище през 1963 г. Живи съвременници на събитието май вече няма. Сякаш обаче обща амнезия е обхванала всички, та затова нищо не се знае за събитието. Все пак с дума тук и изречение там се реди картината, която хората искали да забравят. Понеже според тях всеки, който е имал досег с имнето, хаир не е видял.
След договорката за мълчание, лепкав страх ги споходил мъжете. Ръководната партия по онова време не прощавала - сурово наказвали за малки провинения, пък какво остава за укрито съкровище. Та затова Джингоза предложил да кажат на кмета Тодор Байнов. Занесли плочките - общо 23, и ги наредили върху бюрото му.
“Хубави са”, рекъл Байнов, а останалите закимали в съгласие.
Управникът не проявил алчност, избрал си само една пластина, изобразяваща съвкупление между мъж и жена. Докторът също придърпал каквото му харесало, останалото бутнал към откривателите. Те го поделили и се разотишли.
Но на следващия ден мълвата за съкровището тръгнала из Летница. Говорело се и за ненавременната смърт на работника, който бил 30-годишен, а това придавало мистичност и нещо злокобно на слуховете.
“Дойде докторът и ми обясни, че като ходил да лекува във влашката махала, някой му казал за нещо намерено”, разказа преди години Иван Христов, пенсиониран майор от МВР. Самият той се спомина през 2018-а на достолепните 96 години. Някога бил квартален отговорник и като такъв извикал Кънчо и Атанас, разпитал ги вярно ли са открили съкровище.
Те отричали, но после, като видели, че няма накъде, предали пластините с протокол. За възнаграждение и дума не станало.
“Ма каква награда, бе? Хвърлили им по една гора бой и ги пуснали да си ходят”, подмятат възрастни летничани.
Ама бай Иван отричаше да е имало пердах: “Партийната повеля беше такава - никакво насилие.”
Твърдеше, че со кротце, со благо събрал всичко и го занесъл в музея в Ловеч.
Историците ахнали при вида на ценните предмети. След научна експертиза се оказало, че съкровището е тракийско, от I-IV век преди Христа. Съставлявали го 23 сребърни елемента за конска амуниция с богати сюжети и позлата. Различавали се няколко вида разработки с действителни и митични животни, с рамка и фон.
Траките са вярвали в безсмъртието, почитали са Земята, Слънцето и Луната. В чест на Земята и като дар на боговете те заравяли скъпи сервизи, накити или конски сбруи.
Според специалисти откритието ясно показва, че предметите са принадлежали на богаташ от времето на одриския владетел Котис, а Летнишкото съкровище е сред най-ценните тракийски реликви, намерени у нас.
Сребърните позлатени плочки са уникати както за земите на траките, така и за Европа.
Централната сцена представя свещения брак на тракийския владетел с Богинята Майка. Над тях има женска фигура с едно клонче, която е също на Богинята Майка. Неин фотос е сложен на корицата на известна енциклопедия на индоевропейския свят, защото се смята, че това е най-красноречивата сцена в изкуството за вярванията на индоевропейците.
Ето тази плочка си бил харесал Байнов. И не защото разбирал нейната историческа стойност, а заради еротичния сюжет.
През 1963 г. съкровището отпътувало за София и до днес е изложено в Националния археологически музей. Откривателите му бързо си отишли от този свят. Казват, че май боят им дошъл в повече и това съкратило дните им. Синът на Кънчо починал преди него, дъщерята на Атанас изчезнала без следа, другите им наследници се изселили отдавна и никой не знае къде са и дали са живи.
Ето затова летничани са убедени, че проклятие тежи над заровеното преди хилядолетия съкровище и че е трябвало да си остане в земята.
За баш откривателя Кънчо разказваше дядо Цвятко Хитов. Според него работникът бил най-големият крадец в Летница - 2-3 пъти лежал в затвора, преди да изкопае съкровището.
И макар че след якия милиционерски тупаник били събрани всички части от амуницията, хората твърдели, че имало и златна юзда, която Кънчо потулил. Мислели така, защото стандартът му на живот се променил - харчел нашироко, бил по тънката част и пилеел пари. Най-интересното е, че купил по каруца на съседите си, та да го споменават с добро.
Той не е подозирал, че след години един от намерените от него елементи ще стане герб на община Летница.
“През 2004 г. се замислих с какво е най-известен нашият град. Със съкровището, разбира се. Предложих плочка, изобразяваща тракийски конник, да ни стане герб”, казва д-р Красимир Джонев, който е кмет вече 6-и мандат. В кабинета му има реплика на съкровището, а друга е подредена в читалището.
Първата е подарена от покойния проф. Божидар Димитров като извинение за интервю в столичен ежедневник, в което неволно обидил жителите на близкото курортно село Крушуна.
“През 2005 г. река Янтра придойде след поройни дъждове и полуразруши черквата “Свети Четиридесет мъченици” във Велико Търново. По този повод професорът заяви, че тя ще бъде реставрирана рекордно бързо с бигор (вид варовикова скала, използвана в строителството) от едно умиращо, потънало в забвение село”, припомня кметът.
Изявлението обидило жителите на Крушуна и д-р Джонев позвънил на професора. Той приел да дойде и лично да се извини на общоселско събрание. Сторил го, а репликата на съкровището била като бонус.
След години в общината се сетили, че могат да поръчат копие на безценната находка - то е максимално близо до оригинала, изработено е от софийски златар и за първи път летничани го видели през 2013 г. - 50 години след откриването му.
В Летница старинните плочки са поставени в специален шкаф, за да могат да ги разглеждат българи и чужденци, дошли в този край. И да чуят историята за загадките около съкровището.
