Крайният срок за представяне на плана пред ЕС по Европейския механизъм за възстановяване и устойчивост е до 30 април 2021 година. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев по време на парламентарния контрол.
Общата сума, която ще е на разположение на страната ни от европейско финансиране за новия програмен период 2021 - 2027 г., е близо 30 млрд. евро, но близо 9 млрд. са традиционните средства по линия на кохезионната политиката, голяма част е средства по линия на обща селскостопанска политика - директни плащания и инвестиционни мерки. Тези средства се програмират през последните години, последния вариант на оперативната програма, е бил изпратен на ЕК през март, предвид промята в ситуацията с пандемията и икономическата криза, е било необходимо преработване, и на 20 октомври ще бъде изпратена по-зряла версия, уточни вицепремиерът.
Имаме цял набор от нови инструменти - Фонд за справедлив преход, който трябва да финансира политиките по декарбонизация на стойност близо 1, 2 млрд. евро. Достъпът за финансиране до този фонд е след една година, т.е. есента на следващата година, каза Дончев.
Инструментът за възстановяване и устойчивост е на стойност малко повече от 6,2 млрд. евро - тук напредъкът на всяка държава ще се окачестви под формата на план, който трябва да бъде представен на ЕК до 30 април 2021 г. Достъпът до финансиране до този фонд, който е отделен инструмент, той трябва да финансира политиките по декарбонизация, е след една година, тоест есента на следващата година. По отношение на трите пилотни района - Перник, Кюстендил и Стара Загора, ЕК към момента избира консултанти, очаква се самата ЕК да възлага регионалните планове за справедлив преход. Ползването на средствата би могло да се случи и преди 30 април догодина, ако държавата представи план и той бъде удобрен по-рано, ние ще следваме по-амбиционният план той да бъде представен пред ЕК в края на тази и началото на следващата година, допълни Дончев.
По думите му достъпът до финансиране е условен и той зависи от качеството на направените предложения от самата държава-членка. Националният план трябва да отговаря на няколко изисквания - да повиши капацитета на публичните системи - на първо място здравеопазването, но и системите за сигурност и за образование. На второ място планът трябва да подпомага държавите-членки да възстановяват икономиките си, да предоставя социална закрила на най-уязвимите обществени групи, както и да е план за икономическо развитие. Всичко това трябва да бъде съчетано с реформа, устрема към реформи ще е е една основна водеща цел.
По този план се работи още преди да имаме сделка през месец май. Има разработена концептуална рамка, дадена на всички ведомства. Всички министерства имат правото и задължението да разработват пакет от проекти, който в момента са в решим на вътрешна конкуренция. Към момента тече свиване на рамката от проектни предложения, защото ако достъпът до финансиране е в размер на малко повече от 12 млрд. лв., до момента сме събрали 60 проекта на обща стойност 20 млрд. лв. и трябва да бъдат избрани най-качествените от тях.
Към момента като концептуална рамка и пакет от политически цели, моята амбиция беше да се опитаме да държим пакета политики, в които инвестираме, относително тесен, за да се инвестират в свери, в които наистина ще имат ефект, предвид основните амбиции на европейско ниво. Няма как да избягаме от политиките по декарбонизация, от реформите в енергетиката и за нови енергийни источници, за енергийна ефективност във всичките и измерения. Българската индустрия остава една от най-енергийно интензивните в Европа и държавата трябва да е в състояние да предложи помощ на всички предприемачи. Всички тези мерки ще се случат под формата на микс между грантово финансиране и финансов инструмент. Също реиндустриализация с акцент индустриални паркове, дигитализация - в публичен и частен сектор, инвестиции в здравната система, която да повиши капацитета и да реагира на бъдещи кризи, помощ на образователната система, иновации в целия възможен спектър на темата, каза Дончев.
