COVID ни принуди да направим инфекциозен сектор, преминаха над 500 тежко болни, като това не ни попречи да разширим дейността си и с нови клиники, както го бяхме планирали, казва в интервю за "24 часа" проф. д-р Асен Балтов, директор на университетската болница по спешна медицина "Пирогов"
- Проф. Балтов, вашият род е отдаден на идеята за развитие на София и на българската медицина от няколко поколения, как дедите ви влизат в историята на столицата и на здравеопазването?
- Първият от лекарския клон на рода, който е дошъл в младата тогава българска столица, е д-р Алекси Христов. Годината е 1901-а. Прапрапрадядо ми е роден в Габрово. Там започва лекарската си практика след завършване на медицина в Москва. През 1878 г. е назначен за окръжен лекар на първата габровска болница, година по-късно му е поверена търновската болница. Очевидно е направил много за здравеопазването и княз Батенберг го назначава с указ за управител на Александровска болница в София. Депутат е в Учредителното събрание, член е на Върховния медицински съвет. Прави смели новаторски за онова време операции. Организира военно-хиругично отделение в болницата и е
първият,
извършил
хирургическо
лечение на
аневризми у нас
През Балканската война е санитарен инспектор и прекратява епидемията от петнист тиф, върлуваща сред турските воннопленници. Заразява се обаче и умира през 1913 г.
Медицинското поприще продължава синът му, клиницистът проф. Владимир Алексиев - един от основателите на Медицинския факултет в София и родоначалник на българската фармакология. Завършил е медицина в Женева, бил е ректор на Софийския университет, станал е известен и в Европа с разработените от него оригинални лекарства.
Другият ми прадядо - д-р Георги Золотович, е първият директор на ВМА и създател на Български лекарски съюз.
След това по пътя им логично поемат и техните деца. На медицината сме се посветили повечето от потомците на тези забележителни лекари. Няма как да е другояче, когато в семейството се говори непрекъснато за медицина, за нови терапии, за желанието да излекуваш още и още хора. Чувството, че правиш добро и помагаш на пациентите си, не може да се сравни с нищо. Едновременно разпалва желанието да ставаш по-добър в професията.
- Вие сте на мениджърска позиция повече от 4 г., управлението на “Пирогов” и свързаните с това административни ангажименти не поставя ли граници за размаха на професионалните стремежи?
- Не, даже амбицията се разпростира върху цялата болница - да става по-добра, по-можеща, по-иновативна. Ръководенето на болницата, разбира се, ангажира много време и усилия, но с добра организация на деня, а при необходимост и на вечерта никога не ме е откъсвало от лечебната дейност в ортопедията и травматологията. Знам във всеки момент състоянието на пациентите си, а и на всеки от лекуваните в клиниката.
- “Пирогов” стана ли по-добра, по-можеща, по-иновативна в годината, когато COVID преобърна живота на света?
- COVID кризата удари всички болници, но се чувствам удовлетворен и с изпълнен дълг, че отговорихме на предизвикателството и помогнахме на много хора с тежко протичане на инфекцията, без да пренебрегнем останалите спешни пациенти. Веднага създадохме организация и пристъпихме към преструктуриране на болницата с добавяне на самостоятелно изолирано инфекциозно отделение със сектор за реанимация и интензивно лечение на COVID. Паралелно лекуваме спешни и планови пациенти по всички специалности, които са застъпени в “Пирогов”, и дори разширяваме медицинския спектър.
- “Пирогов” беше първата болница, която се срещна директно с COVID, какво се случи оттогава, колко станаха пациентите с инфекцията?
- Спецификата на “Пирогов” предполагаше първите пациенти с COVID да попаднат при нас – за всички е известно, че болницата работи денонощно и не отклонява пациенти, които се нуждаят от спешно лечение. С първия случай на болен, за когото в началото не се знаеше, че е заразен, вирусът влезе и в колектива на болницата, но за щастие, не допуснахме сериозни последици. До момента въпреки всички мерки сме откривали вируса при 82-ма от работещите в “Пирогов” над 2400 души, като някои се заразиха и по време на отпуска – установихме го, защото след първите случаи създадохме организация за тестуване на постъпващите пациенти и на работещите в болницата, които са отсъствали по-дълго. Хубавото е, че всички лекари, сестри, санитари са излекувани.
В същото време от март досега сме лекували над 500 пациенти с COVID.
- С какъв капацитет лекуват останалите клиники на болницата?
- След първоначалното стъписване, когато и препоръките бяха да бъде търсена медицинска помощ само при по-сериозни състояния, и всичко, което търпи изчакване, да се отсрочи, работим с пълните си възможности. През последните 2 месеца дейността е почти като преди пандемията. Логично е, животът продължава. Особено през лятото се увеличиха и инцидентите, катастрофите и съответно травматизмът – традиционно по-висок в месеците от юни до октомври.
Радва ме, че неочакваното за целия свят изпитание не попречи да следваме плана си за развитие. С адаптацията си за лечение на инфекциозни пациенти не само защитихме достойно името си на болница в сегмента на националната сигурност, но и като цяло изпълняваме стратегическите си цели. Технологично обогатените клиники и обновените през годината сгради помогнаха да се разшири портфолиото на болницата. Но по-високо ниво работят клиниките по изгаряния и пластична хирургия и неврохирургията. От тази година на пълни обороти функционира лицево-челюстната хирургия, която е в перфектна симбиоза с неврохирургията и с клиниките по уши-нос-гърло и затваря кръга на лечението и реконструкциите в целия спектър на травматизма в областта на главата. Попълнихме екипа на тази тясна и специфична медицинска област със специалисти от най-високо ниво. През последните 3 месеца във връзка с катастрофите, особено на мотористи, в клиниката се извършват операции и възстановително лечение на много тежки травми.
Концепцията на ръководството е, че развитието на болницата трябва да е процес, във всеки момент портфолиото да се разширява. Продължаваме.
- Какво е в ход в момента?
- Продължаваме да разширяваме дейността на детските хирургични клиники. В детската урология вече се извършват много щадящи операции с ендоскопска техника. С ново операционно и реанимационно оборудване е детският сектор по изгаряния. С новите възможности на интензивния сектор по термична травма
успяваме да
помогнем дори
на пациенти с
изгаряния над 65%
и това е световното ниво в тази област. Във всички хирургии обновяваме апаратурата, защото работим по най-новите оперативни методи.
С помощта на Фонда за енергийна ефективност на ЧЕЗ оптимизирахме всички сгради в “Пирогов”, в момента се довършват последните проекти.
- Близката ви следваща цел като директор на “Пирогов”?
- Предстои доизграждането на детското отделение с 25 легла за тежки състояния извън хирургичните заболявания. Надявам се до края на годината да сме окомплектовали структурата и педиатрите да приемат всички нуждаещи се малки пациенти.
До Нова година в шоковата ни зала ще влезе в действие нов рентгенов апарат с изключително големи възможности за бърза диагностика. Буквално
за 5 мин екипите
ще имат данните
и така ще могат да започнат лечението възможно най-рано. В спешната и травмамедицината това означава по-голям шанс за спасителна операция или светкавична ангиографска или друга интервенция на пациента. Бързото ориентиране в диагнозата е гаранция за добра прогноза за изхода от лечението. За това ще спомага и модерният компютърен томограф, който ще стане част от новите решения в спешното отделение до края на 2020 г.
Като можене и квалификация екипите в болницата винаги са били на най-високо ниво, но когато бъдат подпомогнати от модерна апаратура, възможностите се подобряват значително. Идеята е да сме максимално бързи в диагностиката, за да използваме т. нар. златен час за започване на лечение, който доказано увеличава успеха.
Друго, което предстои, е по фонда за устойчиво градско развитие да направим пълен вътрешен ремонт на Клиниката по кардиология и на новия ни строук център за най-модерното лечение на инфаркти и инсулти.
