Интерактивна карта показва къде и какъв бизнес може да се прави в България
Преди 2 години Пловдив категорично беше центърът на автоиндустрията у нас. В последно време обаче София привлича все повече инвестиции в сферата и става все по-привлекателна за привличането на нови чуждестранни инвеститори от този бранш.
Това е един от полезните изводи, които една чужда компания, търсеща място за новия си завод, може да си направи от интерактивната карта на българската икономика. Тя беше представена официално миналата седмица от Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия (ИАНМСП) и новата Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ).
Това е мапинг на българската индустрия, който обединява в сайт информация за 14 водещи индустрии в страната. Интерактивната карта, която може да се открие на сайта bgindustrymap.com/bg, дава подробна информация за оборота и заетите във всяка една от тези индустрии. Избирайки например автомобилната индустрия, може да се види, че най-големите компании по оборот са разположени в Пловдив и София. След това идват Русе, Бургас и Ботевград. Ако фирмите се селектират по брой служители, се вижда, че червените кръгчета стават по-големи и наситени в Плевен, Кърджали, Сливен, Видин. Всяка една от картите могже да бъде свалена и в пидиеф формат.
Отстрани са селектирани и топ 10 компании в двете категории. Така например най-много служители работят в “Язаки България” в Ямбол - 7 хил. души, докато най-голямата автомобилна компания по оборот е “Сенсата технолоджис” в София, която генерира 233 млн. евро годишно. За всяка индустрия са изброени и всички предприятия в нея в цялата страна. Ако някой инвеститор се интересува конкретно за дадена фирма, може да използва търсачка, която предоставя информация за ЕИК, брой служители, приходи и нетен резултат на всяка една компания.
“За първи път имаме мапинг на българската индустрия. Много е важно, че е включена и сферата на образованието. Процесът е отворен и ще има непрекъсната актуализация. Ще има и версии за печат”, каза икономическият министър Лъчезар Борисов.
Икономическата карта се управлява чрез различни филтри. Изборът на конкретна дейност показва в кои области на страната този сегмент е най-развит. Общо картите са 30 - за всеки сектор по 2, показващи брой заети и оборот, както и още 2 обобщени за страната. Станиславов поясни, че при образователните институции със сигурност има разминавания, тъй като, макар че университетите са длъжни да обявяват данните си в Търговския регистър, рядко го правят.
Включена е информация за около 10% от българските компании - тези, които са се причислили към съответните 14 индустрии. В бъдеще ще бъдат включени и други сектори. Към момента има информация за машиностроене, IT, аутсорсинг, мехатроника, текстил, морска индустрия, автоиндустрия, енергетика, ВЕИ и други.
Данните идват от Министерството на икономиката, но са сравнени и с Търговския регистър. Той е свързан със системата и всяка промяна в него ще се появява автоматично на картата. Дигиталните карти използват за основа най-популярната картографска платформа Google Maps и дават изключителна точност на адресите. Всичко това прави картите полезни за потенциални инвеститори или за икономически справки и занапред. Целта е те да не бъдат моментна снимка на индустрията, а да са статистически инструмент.
“Това не е еднократно усилие, този проект ще си живее собствен живот и ще се следят промените в индустрията, поява на нови индустриални центрове, ще помага да се взимат решения за инвестиции от чуждестранни инвеститори, от държавата или общините да инвестират в инфраструктура или проект”, казва Любомир Станиславов, изпълнителен директор на БРАИТ и председател на “Аутомотив Клъстер България”. По думите му проектът е приет изключително добре и само 24 часа след представянето му от сайта вече има 12 хил. сваляния.
Новоразработените карти са базирани именно на съществуващата вече от 8 години такава на клъстера. “Тя стана голям хит в чужбина сред инвеститори, както и в България. Беше закачена и в Министерството на икономиката и когато идваха чуждестранни инвеститори при тях, влизайки, първият им въпрос беше за картата. Виждайки това, от министерството съвсем логично ми казаха, че щом се приема толкова успешно, трябва да направим такива и за други индустрии”, разказва Станиславов.
Това съвпада и със създаването на БРАИТ, в която членуват 28 различни клъстери и асоциации на индустрии, свързани с иновации, IТ индустрията, зелена енергия, биотехнологии. Така става лесно да се вземе информация и за тези сектори. Един от активните членове е клъстерът за сферата на възобновяемите енергийни източници. Значимостта на тази тема в последно време налага включването и на тази индустрия в картата. От нея става ясно, че тя има общ оборот от близо 2 млрд. евро, а заетите са почти 8,5 хил. души.
Морският клъстер пък е един от най-старите в България. И се оказва, че макар да е съсредоточена главно в Черноморския регион, морската индустрия също не е малка - 1,3 млрд. евро.
Другите включени сектори са информационни технологии, аутсорсинг с оборот над 1 млрд. евро, но съсредоточен 98% в София, енергетика - традиционно с най-голям оборот от над 13 млрд. евро, машиностроене, мехатроника, хранителновкусова, козметична, текстилна, мебелна промишленост, биотехнологии.
Последната индустрия е образователната. “Поставянето й на картата на българската икономика е от изключително значение, защото темата е основополагаща, а ясният мониторинг ще покаже положителен ефект върху темата с кадрите и тяхната квалификация”, каза председателят на УС на БРАИТ Иван Михайлов по време на представянето на проекта. За момента информация е включена само за университетите, но предстои надграждане и с професионалните училища.
Постепенно картата ще включи и нови сектори, а всички желаещи фирми могат да се включат в проекта, като се обърнат към ИАНПСП. В момента отбелязаните компании са около 10% от всички в България и са тези, които са причислени към съответните индустрии.
