Подготвят се нови критерии за акредитация на университетите от Националната агенция за оценяване и акредитация. Това обяви пред депутатите образователният министър Красимир Вълчев по време на парламентарния контрол.
Системата за оценяване е регламентирана в Закона за висшето образоване и има два основни елемента - акредитацията и рейтинговата система на висшите училища, част от нея са и системите за вътрешната оценка на качаеството в самите универитети, обясни Вълчев.
Проблемите по отношение на акредитацията бяха много точно артикулирани през февруари с последните обсъждани промени в Закона за висшето образование. От една страна акредитацията е трудоемка и времемка, изисква множество усилия да се попълнят много документи, от друга страна имаме трайна тенденция за обезценяване на акредитационната оценка - пред 12 г. тя беше 88% от максимума, сега е 92-93% от максимума, тоест почти всички оценки са над 9 от 10 степенната скала. Имаме също така и слаби влияния на акредитационната оценка върху политиките на висшите училища и стимулите им за развитие.
Често акредитацията се прави на основата на формални критерии - например изискват се вътрешно разписани процедури или правила, но не и те да бъдат ефективно действащи и да са произвели ефективни вътрешни политики. Стоят заключени в шкафа, но не е задължително системата за вътрешна оценка на качеството да е довела до стимули за по-добро преподаване, за по-добра научна дейност, за обвързване на заплащането с оценката, разказа Вълчев.
Това са и промените, които в момента се правят. Имам първоначален вариант на нови критерии за акредитационната оценка, представени от Националната агенция за оценяване и акредитация. Те не са ми представени да ги одобря ила да ги съгласувам, тъй като знаете, че акредитационния съвет ги приема. Убеден съм, че ако тези правила бъдат приети, те ще доведат до съществена промяна в акредитационната оценка по отношение на създаването на стимулите. Така че трябва да се завършат тези промени, отделно акредитациите ще се правят по едно и също време, голяма част от акредитацията ще се електронизира и ще бъде въз основата на стандартизирани формуляри, така че да бъде и по-облекчена като условия, обясни още Вълчев.
На друг въпрос от депутата от БСП Валентина Найденова защо и създателите на изобретения не се приемат без изпит в университетите и без условие да завършват средно образование в същата година, Вълчев отговори: Факт е, че този въпрос не сме го обсъждали, не е бил представян на вниманието ни. Едно такова изключение трябва да бъде направено на ниво закон, тъй като е изключение от общия конкурсен принцип, както е направено и за носителите на награди от световни и европейски олимпиади.
Вълчев обясни, че в случая с оценките от олимпиадите, те се признават за предмета, с който трябва да се кандидатства. При изобретенията обаче било по-трудно, защото не можело пряко да се обвържат с приема за професионалните направления в университетите. "Това вероятно е и една от причините към момента да не е иницирана такава промяна. Казвам го не, за да отхвърля вашето предложение, а за да ви обясня, че то не може да се приеме безусловно", продължи Вълчев.
Това, което мога да поема като ангажимент е, че можем да поставим този въпрос на обсъждане при бъдещи промени в Закона за висшето образование, каза още образователният министър.
