- Делото за бомбата на бургаското летище е на финала 8 г. след кървавия атентат
- Хасан Хасан трябвало да осигури квартирите и колите, а Мелиад Фара - детонатора
- Обявени са за международно издирване с червена бюлетина като особено опасни престъпници
Осем години след кървавия атентат на бургаското летище, отнел живота на петима израелци и български шофьор, съдебният процес в Специализирания съд се очаква да приключи през септември. За 17 септември е насрочено поредното съдебно заседание, на което, както обяви главният прокурор Иван Гешев в края на миналата седмица, ще има пледоарии на защитата и прокуратурата, след което се очаква присъда.
“Надяваме се присъдата да бъде справедлива в името на жертвите и пострадалите при терористичния акт на бургаското летище на 18 юли 2012 г.”, коментира Гешев, изказвайки позиция, че зад атентата като логистика и финансиране стои “Хизбула”. “Като организация тя не може да бъде привлечена под наказателна отговорност, затова са обвинени лица, за които има данни, че
принадлежат
към военното
крило на
“Хизбула”,
уточни той.
Още в самото начало на съдебния процес пострадалите израелски граждани, конституирани като частни обвинители и граждански ищци, настояваха “Хизбула” да бъде ответник по делото, но съдът отхвърли иска с мотив, че в обвинителния акт няма посочено доказателство, съгласно което престъпленията, вменени на двамата подсъдими, да са извършени при или по повод изпълнение на задача, възложена им от военното крило на “Хизбула”, припомня адвокат Радослав Николов, бивш служебен защитник на подсъсимия Хасан ел Хасан.
Процесът срещу Хасан и съучастника му Мелиад Фара се води задочно, тъй като двамата са в неизвестност вече осма година. Според разследването те и камикадзето Мохамад Хасан ел Хюсеини, който се взриви на бургаското летище, са организатори и изпълнители на атентата на летището в Сарафово. Човекът, осъществил покушението срещу израелските туристи, е 23-годишният Мохамад, който
занесъл бомбата
на летището,
пътувайки с
такси от Равда
По план е трябвало да я остави в един от израелските автобуси, след което незабавно да напусне. Но нещата се объркват, когато премества куфара на Ицхак Коланги - един от загиналите в атентата, за да сложи там раницата с бомбата. Ядосан, Коланги прави забележка на дегизирания с перука терорист и той отстъпва няколко крачки назад, придържащ раницата с взрива към гърдите си. След броени секунди бомбата е задействана, чува се оглушителен тътен и на паркинга настава невиждана касапница. От терориста остава само парче от лицето му, навсякъде покрай пламналия автобус са
разпилени части
от човешки тела,
чуват се писъци
Часът е 17,20 на 18 юли 2012 г. – денят, в който е извършен първият в най-новата история на България терористичен акт. Загиват 36-годишният шофьор Мустафа Кьосов и израелците Амир Менаше, Ицик Коленги, Маор Харуш, Елиор Приес, Кошава Шрики. Ранени са 35 души.
Съучастниците на камикадзето - Хасан ел Хадж Хасан, на 27 г., и 35-годишният Мелиад Фара, са имали точно определени роли в подготовката и реализирането на атентата, смятат разследващи. Хасан е бил отговорен за логистиката на терористичната група - осигурил квартири и коли под наем. Мелиад Фара пък трябвало да осигури детонатора и сглобяването на бомбата.
И тримата били от ливански произход и ползвали фалшиви документи. За наемането на квартири и коли в България терористите използвали шофьорски книжки от американския щат Мичиган.
И до днес местоположението на Хасан ел Хадж Хасан и Мелиад Фара остава неизвестно, а
мнозина смятат,
че може те вече
да не са между
живите
Обявени са за международно издирване с червена бюлетина като особено опасни престъпници. Според оперативна информация близо година след атентата Хасан ел Хадж Хасан е засечен в Ливан, след което следите и на двамата подсъдими се губят.
По данни на прокуратурата Мелиад Фарах и Ел Хадж Хасан са били в България около 20 дни преди атентата. Конкретната задача на Фарах била да разучи какви са мерките за сигурност на летищата в Бургас и Варна и кога са полетите с израелски туристи. Фарах пристигнал пръв в България на 28 юни 2012 г., като преди това излетял за Варшава от Бейрут. После с друг полет стигнал до Чехия, продължил с влак до Румъния, а от там с такси се придвижил до Русе. Още следващия ден терористът поел към Варна, където се смята, че вече е бил атентаторът Мохамед Хасан ел Хюсейни, макар да няма данни двамата да са се срещали. След като няколко пъти сменял хотели в различни градове, Фарах напуснал България на 11 юли, отново с такси през ГКПП Дунав мост. През същия граничен пункт, но като пешеходец, на 13 юли в България влязъл вторият подсъдим Хасан ел Хадж Хасан и поел към Варна. Според обвинителния акт именно Хасан ел Хадж Хасан е изработил френския паспорт на камикадзето Мохамед ел Хюсейни, който пристига на летището в Бургас с фалшива самоличност като Филип Мартен. 23-годишният атентатор се слива с пътниците - с бермуди и тениска, носи бейзболна шапка, която покрива част от дългата му до раменете коса. По-късно се оказва, че това е перука, открита сред окървавените човешки останки на летището.
Смята се, че
поне 17 дни
преди да се взриви
до автобус, пълен с израелски туристи, атентаторът Мохамед ел Хюсейни е проучвал района, опознавал е различни маршрути между Варна и Бургас, пътувайки с автомобили под наем. Камикадзето избирал коли, които не се набиват на очи, но въпреки това през ден-два ги сменял, става ясно от разпити на свидетели по време на съдебния процес. Един от тях го описва като млад мъж със светъл тен на кожата, който никак не приличал на арабин.
Докато били в България, Хасан Хасан и Мелиад Фара се представяли за туристи от Щатите. Те отседнали в близки един до друг семейни хотели в Несебър. Няма данни двамата да са се срещали, но са събрани доказателства, че поддържали връзка, говорейки по уокитокита.
Делото за атентата на бургаското летище влиза в съда през 2016 г. след 4-годишно разследване, но започва по същество едва в началото на 2018 г. Зациклянето е заради сериозни проблеми с издирването на ранените и близките на загиналите израелски туристи. Неизпълнение на съдебна поръчка до властите в Израел за разпити с видеоконферентна връзка бави процеса, но неочакваната криза с пандемията от коронавирус налага свидетелите все пак да бъдат разпитани дистанционно.
“Разпитват се както ранени, така и роднини на загиналите. Едните споделят какво си спомнят и какво са преживели, а другите разказват за загубата на близките си”, коментира адвокат Ивелин Димитров от Варна. Той представлява българската екскурзоводка Данка Иванова, една от пострадалите при избухване на бомбата. Тя
оцелява, но
получава травма
на тъпанчетата,
довела до смесена звуковопроводна глухота и въпреки лечението и до днес има проблеми със слуха. Нейният граждански иск е 100 000 лв. Тази сума всъщност е най-скромната, а по делото са допуснати граждански искове в размер на рекордните 200 млн. лв. Претенциите са от ранените и от роднини на загиналите израелци. Най-големият иск е за 47 млн. лв. и за него претендират роднини на загиналия Амир Менаше. Родителите му са поискали 20 млн. лв., а останалите 27 млн. лв. - съпругата му Натали и синът им Рон.
“Право на всеки един от пострадалите е да предяви иск, какъвто той прецени, но съдът е този, който ще се произнесе за размера”, коментира преди време пред “24 часа” прокурор Калина Чапкънова, която до избирането ѝ за член на Висшия съдебен съвет е наблюдаващ прокурор по делото за атентата.
Нейният подпис стои под обвинителния акт от 101 страници. По делото са извършени около 100 експертизи, разпитани са повече от 200 свидетели. Показанията на последните седем от общо 51 свидетели от Израел са чути по видеоконферентна връзка, осъществена от съда в Тел Авив на 21 юли т.г.
