Положени са много особено, мястото е било обреден комплекс
- там са копаели ями за жертвоприношения, живите са срещали душите на починалите
4 скелета на около 8000 години откриха археолози в праисторическото селище Слатина, което се намира на територията на едноименния столичен квартал. Телата са били положени в ями в затворен обреден комплекс от неолита.
Уникалните открития показаха във вторник Васил Николов и Десислава Такорова от Националния археологически институт с музей при БАН.
“Слатинското раннонеолитно селище заслужава голямо внимание. Работим по методика, която отговаря и надхвърля съвременните стандарти”, обясни чл.-кор Васил Николов.
Обредният комплекс бил открит тази година в периферията на неолитното селище. В специално изкопани за целта ями са били извършвани жертвоприношения.
“Това е мястото, където живите се срещат с душите на починалите си предшественици. Затова то е било оградено, за да бъде символично запазено от лоши сили. Те идват тук, извършват жертвоприношения и канят своите предци. Това става в утробата на богинята майка Земя. За първи път попадаме на нещо такова”, каза още ученият.
В светилището археолозите намерили 4 скелета, в средата има череп със 7 прешлена. Всичко това е от началото на шестото хилядолетие пр. н. е. Откритията ще дадат информация за хората, както и за религиозните-митологичните им представи. Според учените за тях
нямало граници
между живота
и смъртта
“Душата се преражда, те си общуват с душите, трябва да правят жертвоприношения, за да “не се окажат вредоносни за живите”, разказаха археолозите.
Това селище, както и всички останали находки в България от 6-о и 5-о хилядолетие, принадлежи на първата европейска цивилизация. Това е времето, в което българските земи са били в центъра на развитието на Европа.
Слатинското
селище е в
началото,
когато първите земеделци и скотовъдци идват от Мала Азия в Европа и тръгват към Средна Европа. Една част остава в Софийското поле, което е разпределител на културни влияния - към Тракия, към Долнодунавския басейн, по Нишава към Средна Европа. Заради това селището е толкова важно и проучванията се следят от специалистите по европейска праистория.
Българските учени
работят с колеги
от Единбургския
университет Заради пандемията обаче тази година ще са сами на терен. Чл.-кор. Васил Николов работи по находките в селището от 1985 г. През последните години разкопките продължават със съдействието на Столичната община.
Върху обекта ще се построи кооперация.
Селището обаче е в режим на опазване със заповед на министъра на културата, което означава, че преди строежа трябва да се извършат необходимите разкопки. В района много се строи, защото след време наблизо ще има метростанция.
