Колко трябва да са преболедувалите COVID-19, за да се изгради колективен имунитет? Защо тестовете за антитела не разкриват всички с коронавирус? Защо огнищата на болестта се появяват неравномерно? Четете всичко това в преглед на публикации от чужди медии, пише tass.ru.
За да спре пандемията, не е нужно да чакате всички да се разболеете. На теория заразата ще намалее и в крайна сметка ще приключи, когато намалеят уязвимите към коронавируса или благодарение на ваксината, или с други думи - когато се появи колективен имунитет. Списание Quanta Magazine пише колко е нужно, за да го постигнем.
Делът на защитените хора, който осигурява колективен имунитет за всяка болест, е различен. Зависи от инфекциозността: колкото по-лесно се предава патогенът, толкова повече заразени с него и носители са необходими за придобиване на колективен имунитет. Приблизително тази пропорция се изчислява по формулата 1-1/R, където R е колко души средно заразяват други.
Както много учени смятат, за новия коронавирус R е около 2,5. Оказва се, че колективен имунитет ще се появи, ако 60% от хората са болни или ваксинирани. Вярно е също, че пандемията няма да приключи моментално и че след този праг ще има нови инфекции.
Но 2,5 е средната стойност, а на различни места R е различен. Например в един град е по-лесно да се предаде вирус, отколкото в село, следователно за колективен имунитет е необходим различен дял от нереагиращи хора. Вероятността от заразяване и инфекция зависи и от поведението (някой не рискува) и характеристиките на тялото.
По принцип тези разлики понижават прага на колективен имунитет. Един експерт го оценява на 40-50%, друг - на 50%, но това са само спекулации, защото хетерогенността е трудна за оценка.
В скорошно проучване, което изхожда от факта, че разликите не са твърде големи, се дава оценка - 43%. В друга научна статия долната граница е изчислена още по-оптимистично - 20%. Въпреки това такава ниска стойност изглежда съмнителна, защото праговете за други респираторни вируси, като грип, са по-високи.
Колкото и да е разширена пандемията, не се вижда от статистики някъде вече да е възникнал колективен имунитет, но е необходимо той да се появи навсякъде. Най-вероятно това може да се постигне само с помощта на ваксина, а дотогава човек трябва да спазва ограниченията и да търси чрез тестване хора, които са се заразили.
Подценен имунитет
Имунитетът към SARS-CoV-2 се преценява по антитела в кръвта, които тялото произвежда малко след началото на инфекцията. Не е ясно дали те надеждно защитават от повторна зараза и какво е достатъчното им ниво, но се смята, че те осигуряват известна защита. Но изглежда тестовете за антитела разкриват само половината от хората, които имат някакъв имунитет към коронавирус, както пише BBC.
Учени от Швеция тестваха 200 души кръводарители, а болните от COVID-19 сред тях бяха сред първите. Те търсиха не само антитела, но и Т-лимфоцити, които унищожават заразените клетки. Оказа се, че хората с антитела са наполовина повече от тези, които имат Т-лимфоцити. Не е ясно колко надеждно защитават тези клетки. Възможно е те да спасят от болестта, но човекът да остане заразен. Двойната разлика може да се дължи на факта, че концентрацията на антитела спада доста бързо.
Друга загадка е какво определя нивото на антитела и Т-клетки. В шведско проучване и двете са пропорционални на тежестта на заболяването, но учени от Обединеното кралство забелязали, че пациентите в сериозно състояние имат малко Т-клетки.
И накрая, тестването за Т-лимфоцити изисква старателна работа и отнема няколко дни, така че е малко вероятно да бъде масивна.
Как се движи пандемията
Индикаторът R очевидно се различава на различни места, но това не означава, че жителите на един и същи град разпространяват вируса равномерно. Вярно е и обратното: според някои оценки 10% от заразените осигуряват 80% от новите случаи, а повечето не заразяват никого. "Защо е така?", пита реторично The New York Times.
Пандемията COVID-19 напомня за разпалване: драсвате кибритена клечка, но огънят не се запалва, докато пламъкът не избухне.
След като проверили отпадните води, учените установили, че в Милано и Торино коронавирусът се появява не по-късно от средата на декември, но болниците започват да се пълнят два месеца по-късно. А в Тексас на 30 май един мъж зарази 17 роднини на парти.
Ако девет от десет души не са заразили никого, а останалите са предали вируса на две дузини, тогава R индикаторът пак ще бъде равен на 2. Големите отклонения от средната стойност най-добре обясняват защо на някои места се появяват мощни проблясъци, докато други остават почти недокоснати (може би засега).
През април учени от Лондонската школа по хигиена и тропическа медицина изчислиха, че 10% от пациентите дават 80% от инфекциите, а миналата седмица екип от Американския университет Емори заяви, че 2% от заразените хора осигуряват 20% от новите случаи.
Може би някои хора са много по-заразни от други, но по-важното очевидно е, че някои, като шофьори на автобуси и работници в старчески дом, имат значително повече възможности да се заразят и да заразяват. Освен това често предаването на вируса става в кратък период от време, който започва няколко дни след заразяването преди появата на първите му симптоми. Изглежда в този момент е особено важно да стоите далече от хора.
Има значение и мястото. Японски изследователи анализираха данните и идентифицираха огнища на инфекция в болници, старчески домове, детски градини, ресторанти, барове, работни стаи, концертни зали и караоке. Там, където хората се тълпят, говорят шумно, а въздухът не се проветрява, е по-опасно.
По някакъв начин това е добра новина. Ако повечето инфекции се случват в подобни ситуации, не можете да карантинирате всички, но трябва да се измисли по-фина стратегия за предотвратяване на т. нар. свръхразпространение.
