Археолози намериха саркофаг на собственик на кораби и така доказаха, че Малкият Рим в Тракия е бил и пристанище
Първото писмено доказателство, че римската колония Деултум край днешното село Дебелт е имала пристанище, разкриха археолози.
Находката е част от римски саркофаг с надпис. Тя бе открита в края на май, когато след проливни дъждове екипът започва да разчиства комплекса за новия археологически сезон, разказва пред “24 часа” директорката на Националния археологически резерват “Деултум - Дебелт” Красимира Костова.
Южно от термите в Деултум е открито парче от предната стена на варовиков саркофаг, върху която се четат 3 реда надписи на старогръцки.
“Откритият фрагмент е бил вторично използван като строителен материал през следващите етапи от развитието на селището. Саркофагът е изработен за корабособственик или капитан на кораб, което доказва, че Дебелт е бил пристанищен град”, казва Костова.
Археоложката допълва, че шрифтът на т.нар. капитански саркофаг датира надписа през втората половина на II в. - началото на III в. сл. Хр.
“От текста са останали само около 30-ина букви - на пръв поглед съвсем малко, но все пак достатъчно, за да разширят познанията ни за града”, казва епиграфът Николай Шаранков от СУ “Св. Кл. Охридски”.
След като сравнява откритието с други надписи върху саркофази от Деултум и останалите градове в Тракия, специалистът по древни езици смята, че текстът може да се възстанови по следния начин:
“На подземните
богове
(Аз, еди-кой си), корабопритежател, поставих този саркофаг (за еди-кого си). Ако някой дръзне да положи вътре друго тяло, ще плати еди-колко си денария глоба.”
“За съжаление, не са оцелели имената нито на починалите, нито на човека, поръчал саркофага. Запазено е обаче нещо много по-важно - професията му, която е собственик или капитан на кораб. Така този малък фрагмент за първи път ни дава категорично писмено доказателство, че Деултум е разполагал с пристанище и е бил възприеман като морски град - нещо, което досега само се предполагаше въз основа на изображенията на кораби и корабни носове, появяващи се върху монетите на града при императорите Максимин Тракиец, Гордиан III и Филип Араб”, допълва експертът.
За предупреждението, с което завършва надписът на капитанския саркофаг, Шаранков обяснява: “Това е било обичайното предупреждение срещу оскверняване и преизползване на надгробното съоръжение. Саркофазите, издълбавани в огромни каменни блокове с дължина над 2 метра, били най-скъпите надгробни паметници, само най-заможните можели да си ги позволят.
Това водело и до многобройни кражби - некрополите били отдалечени от градовете и за опитните крадци на паметници не било трудно да издебнат подходящ момент,
да отмъкнат
саркофага
и да го предложат наново за продажба, след като изхвърлят останките на покойника.”
Наред с монетите с изображения на кораби, открити в района на римската колония, там са намерени и много амфори, които заедно с другите по-важни находки могат да се видят в музея на комплекса. Амфорите, които са били използвани като основно транспортно средство на стоки, доказат не само наличие на пристанище, но и на голямо тържище в района на Деултум, казва уредничката на експозицията Дора Тодорова.
Според специалисти най-близкото предполагаемо пристанище се е намирало на устието на река Средецка - на 500 метра от Дебелт, а морският пристан на Деултум най-вероятно е бил в днешния бургаски кв. “Крайморие”. Смята се, че допреди 600 години районът на Дебелт е бил пристанище в най-западната част на Бургаския залив. В продължение на близо 2000 години поради отворения фарватер по огледалото на днешното Мандренско езеро основният икономически център на съвременната Бургаска област е бил именно край Дебелт.
Землището на селото пази паметта на няколко цивилизации: траки, гърци, римляни, византийци.
“Деултум, наричан още Малкият Рим в Тракия, е бил колония на ветераните от VIII Августов легион на римската армия. Това е единствената колония на ветерани в днешните български земи”, казва Красимира Костова.
През следващите 3 века градът се е разраснал и се е утвърдил в римската провинция Тракия като център на обширна територия, сякъл е над 150 емисии собствени бронзови монети. По времето на император Марк Аврелий е бил защитен с големи крепостни стени, а около централния площад са били издигнати монументални сгради: термите, храмове, театър.
През 812 г.
след ожесточена
обсада хан Крум
превзема
крепостта,
изселва жителите и на тяхно място заселва прабългари. През Ранното средновековие градът е важен граничен пункт - оттук започва дългото 168 км гранично съоръжение “Еркесия”, което 100 г. е южна граница между България и Византия. След 816 г. край село Дебелт е разположена митница, в която близо 200 години императорите на Византия плащат ежегодния данък на българските владетели.
Днес, разхождайки се по работните площадки на Националния археологически резерват “Деултум - Дебелт”, могат да се видят останките от храма на императорския култ, изграден при управлението на император Септимий Север (193-211), античните терми на ветераните легионери, да се разгледат откритите и превърнали се в сензация 64 оловни печата, повечето от които с монограмни кръстове и имена на византийски сановници от епохата на императорите иконоборци.
“Сред тях особено важни са 3 печата на първия български християнски владетел Борис”, казва Красимира Костова. Намерените уникални печати на това място карат учените да предполагат, че
именно това е
средището, в
което е
покръстен
българският цар Глава и ръка от бронзовата статуя на император Септимий Север, както и два златни амулета, открити в семейна гробница, са сред уникалните находки в археологическия резерват.
Преди няколко години той става популярен и като мястото, в което е открито масово погребение на вампири. Става дума за 17 погребения, открити през 2004-2005 г. Погребенията са на юноши на възраст 14-18 г., като не на всички може да се определи полът, тъй като част от костната система е унищожена заради силната ерозия на почвата.
Прави впечатление, че погребаните са приковани към ковчезите с нечетно число гвоздеи - 7, 9, 11. Тълкуванията на археолозите са, че най-вероятно става въпрос или за фамилия, или за определена общност, която е неглижирана в обществото и по този начин са извършвани обредните практики.
Археологическият резерват край Дебелт отново отвори за посетители при стриктно спазване на епидемиологичните мерки.
“Вече приемаме посетители, има дежурни екскурзоводи през уикендите, за да може да се обърне внимание на всеки посетител”, казва археоложката Красимира Костова.
