- Важи и за външното оценяване в 4-и и 10-и клас
- Нов предмет - дигитални технологии, и още математика
- “Околен свят” става “Родинознание”
Изпитите за влизане в гимназия ще са чисто нови, промяната ще влезе в сила от учебната 2022/2023 г.
Националното външно оценяване в 4-и, 7-и и 10-и клас вече ще е с интегрирани тестове, обяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Български език и литература и математика са основните дисциплини, но не са достатъчни. Необходимо е да стимулираме учениците да развият по-комплексни знания и умения. Затова изпитът по български език и литература ще се съчетае с обществени науки, а математиката - с природни науки, обясни той промяната.
Дотогава ще има възможност за
изпробване на
различни модели
на тестовете,
а и системата ще бъде подготвяна за промяната. Основната идея е да се даде възможност за практическо приложение на заученото.
“През последните години правим крачки към това въпросите да са по-малко ориентирани към заучаване и повече към прилагане на практически умения и умения за мислене. Смисълът е
да накараме
учениците да
бъдат мислещи
хора”,
коментира Вълчев.
Обществените науки за 7-и клас са история и география, в 10-и влиза и философията, а природните - физика, химия и биология
В 4-и клас са съответно Човекът и обществото и Човекът и природата.
Математиката ще се увеличи с половин час седмично в 5-и и 6-и клас, географията за шестокласниците - също. Така ще има повече време за изучаване и преговор на материала.
С някои дисциплини има проблем с недостига на време за ефективно усвояване на знания и умения. “Новите учебни програми съдържат условно съотношение 60% за нови знания и 40% за упражнения. Когато не е достатъчно,
учителят
препуска,
учениците
се демотивират
и натрупват дефицити”, обясни министърът.
Най-често проблемът е по математика в прогимназията. Това показала и анкета сред над 20 000 учители.
Освен това по математика, география и природни науки (химия, физика и биология) се предвижда отпадане на понятия, на излишна фактология - това, което пречи на придобиването на умения, защото няма достатъчно време. Всеки учи извън учебния час. Важно е да се провокира любопитството на децата, добави той.
Няма да има
промени в
програмите по
български език
и литература и по история.
В 5-и, 6-и и 7-и клас ще има нов предмет - “Дигитални технологии и креативност”. Предметът ще свързва компютърното моделиране с информационните технологии. Промяната била логична, след като вече от 3-и клас се учи компютърно моделиране.
“Днешното поколение деца, които ще бъдат активни през следващите 40-50 години, ще живеят в ера на професии, които ще изискват взаимодействие с алгоритми, с
изкуствен
интелект в почти
всички професии
Дигиталната креативност ще е ключова за хармоничния микс от знания и умения, които трябва да придобият днешните деца. България има шанс да бъде развита страна, ако влезе по-подготвена в ерата на още по-мащабни дигитални трансформации, които предстоят през следващите десетилетия”, убеден е Вълчев.
Затова е предвидено увеличение и на часовете по дигитални технологи и креативност с 1/2 час седмично. Ще е за сметка на половин час по-малко чужд език.
Промените в програмите и учебния план няма да доведат до преждевременно отпечатване на учебници - не отпадат теми, а само понятия, просто фокусът е върху повече упражнения. Нов учебник ще има само по новата програма дигитални технологии и кретаивност.
За най-малките - от 1-и до 3-и клас, министерството пък ще предложи допълнителна седмица за проектни дейности. Може да е в края на годината и да включва и екскурзии, и различни занимания по интереси.
Предметът “Околен свят” вече ще се нарича “Родинознание”, както настояваха от “Обединени патриоти”. Възпитанието в национално самосъзнание и национална идентичност, патриотичното възпитание никога не е преставало да бъде основна цел на образованието, обясни Вълчев.
Промяна предстои и в целодневната организация на учебния ден. В момента е разписано, че следобед има 2 часа занимания по интереси, 2 часа самоподготовка и 2 часа отдих и спорт. От МОН ще предложат възможност в една група да се включват няколко учителя. Опитваме се да направим преход от занималня към подкрепа на личностното развитие, посочиха от там.
Важна промяна ще има и при матурите.
Минималният
праг за тройка
на зрелостните изпити ще се вдигне на 30%, или 30 точки по скалата от 100. В момента е 23. Смятаме, че сега е занижен - отговаря на оценка 2,67, което не стига за оценка 3, каза Вълчев. Ще започне да важи на матурите след 2 г.
Министър Вълчев: Не можем да забраним
баловете, но моля, бъдете предпазливи!
“По никакъв начин министерството на образованието не регулира абитуриентските балове. Ние не може да ги забраним. Това е
въпрос на
решение на
децата, на
техните
родители и
учителите
При тази ситуация, когато е застрашено здравето и рискуваме да бъдат заразени хора при всяко събиране, е редно да се подхожда предпазливо.” Така коментира министърът на образованието Красимир Вълчев въпроса какво става с абитуриентските балове след призива на МОН и на щаба да се отложат.
Според министъра никой не е искал да каже, че няма да има балове. Но ако се събират хора на едно място, нека да са по-малко. А най-добре при възможност да го направят малко по-късно.
“Ние сме скептични, че може да издадем правила. Разрешихме събирането в училищните дворове и за там издадохме правила, но за заведенията ще надскочим собствената си компететност. Може би
министърът на
здравеопазването
може да
го направи
Ако реши, ще му съдействаме”, каза още Вълчев. Най-важна е личната отговорност.
Абитуриентите веднъж вече изместиха баловете си за края на юни и началото на юли и някои се проведоха, но скочилият отново брой заболели поставя под въпрос датата на оставащите.
Абитуриентите се вълнуват какво ще стане с баловете им.
СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ
