- Явиха се 56 824 деца
- Резултатите ще са ясни до 29 юни
- Министър Вълчев: Повече са въпросите, които изискват мислене, а не заучаване
Преразказ върху “Задача с много неизвестни” на Братя Мормареви писаха 56 824 седмокласници на външното оценяване по български език и литература. Кандидат-гимназистите решаваха тест, съдържащ 25 въпроса.
Вторият задължителен изпит за седмокласниците по математика ще се проведе на 17 юни.
Резултатите от националните външни оценявания ще бъдат обявени до 29 юни, уточниха от Министерството на образованието и науката.
“Преразказът беше върху откъс от произведение. По една случайност децата
интегрираха
математиката
с българския
език
и литературата”, пошегува се заместник-министърът Таня Михайлова. Тя се надява, че за тях не е представлявало трудност, защото “текстът е достъпен”.
“Не беше особено трудно!”. “Беше направо лесно!” - това бяха най-честите коментари на учениците след края на изпита, който продължи 2 часа и половина.
“Всяка година правим крачки към това по-малко да мерим заучаване, а повече - функционална грамотност. Ние искаме
да развием
у децата
множествена
интелигентност,
да ги накараме да четат, да ги накараме да бъдат знаещи и можещи хора, а не заучаващи. Това е една от най-честите критики към българската образователна система”, каза министърът на образованието Красимир Вълчев.
Според него днешните деца живеят във време, в което образованието трябва
да ги готви
за живота, а не
да им дава
информация Такава промяна се случвала във всички системи, също и при нас, добави просветният министър. И в проведения вчера изпит имало направени такива крачки по отношение на характера на въпросите.
Литератори: Няма да разберат защо се яде тебешир
Като цяло и тестът, и преразказът са коректни. Това коментираха учители по български език и литература.
Преразказът на “Задача с много неизвестни” бил лесен. Литераторите обаче смятат, че не е добре да се дава откъс от произведение, защото то си има композиция и така седмокласниците могат да се затруднят. Според преподаватели творбата може да се види твърде далечна за днешните деца. Едва ли например щели да разберат изречението: “Той взе тебешира, с който допреди малко си беше натривал езика”. Преди доста години това се правеше от поколението на техните родители, за да вдигнеш температура и да те освободят от училище.
В езиковата част на теста учителите нямат забележки.
В частта по литература от тази година беше включен материал и от 6-и клас. Сред въпросите, направили впечатление на литератори с дългогодишен опит, е №18:
Кое твърдение е вярно за главата “Представлението” от “Под игото”?
А) Ролята на Геновева в пиесата се изпълнява от Викентий.
Б) Представлението е с безплатен вход за посетителите.
В) Пиесата се представя в новопостроената сграда на театъра.
Г) Всички роли в пиесата се изпълняват от мъже.
На първо четене и учителите не могли да отговорят. Според тях трябва да се посочи отговор “г”, ако обаче учениците го свържат с изучаваната в 7-и клас творба “Немили-недраги”, защото и там има театрална постановка.
Последно: 4-годишните
на предучилищна
задължително от 2023/2024
Поемат таксите на бедните семейства
4-годишните задължително ще бъдат обхванати в предучилищно образование най-късно до 2023/2024 г. по решение на общините. Това предвижда поправка в Закона за предучилищното и училищното образование. “Това е възрастта, която е най-важна за когнитивното, социално-емоционалното и най-вече за езиковото развитие на децата. Лишаването на децата от образователна среда в този период е пагубно за тяхното образователно развитие, особено когато става дума за деца, чийто говорим език в семейството не е български”, коментира министър Красимир Вълчев.
Международните изследвания като PISA и PIRLS показвали ясната разлика между децата, които са били 1, 2 или 3 години обхванати в предучилищното образование, и останалите.
92% от анкетирани 5600 начални учители също отчитат значителна разлика между децата, които са били обхванати, и тези, които не са.
Учителите в детските градини правят чудеса, учат ги да си мият зъбите, учат ги на български, учат ги да са българи, каза още министърът.
Предвижда се на най-бедните семейства таксите за посещаване на предучилищните групи от най-малките да бъдат поети. Това ще се регламентира за родители, които получават семейни помощи. Вече е започнало възстановяване на такси по проекта “Активно приобщаване”.
92% от 5-годишните сега са включени в системата, но едва 78% са 4-годишните. Те са предимно от семейства, в които липсва отношение към образованието и майчиният език не е български.
По 3-годишна програма на стойност 210 млн. лв. пък ще се строят и реконструират училища и градини, за да се намали недостигът на места.
Отличник на “24 часа” с
две шестици на матурите
По-високи резултати в
корона режим по български
и английски, представят
анализа от зрелостните
изпити в четвъртък
Малко по-високи са резултатите от задължителната матура по български език и литература в сравнение с миналата година. Доста по-високи резултати отчитаме и в най-масовия задължителен изпит по желание - английски език. Това съобщиха от Министерството на образованието.
Има и зрелостници с по две отлични оценки, научи “24 часа”. Сред тях е Димитър Чакъров от математическата гимназия в Пловдив, който е сред красивите умове в отбора отличници на “24 часа”.
Негов съученик от елитната гимназия също има две шестици на матурите. Отлично представили се младежи има и в столицата.
Броят на абитуриентите в страната с пълни шестици ще стане ясен до два дни.
Продължава анализът по представянето на зрелостниците на изпитите по останалите предмети. Официално той ще бъде оповестен от експертите на образователното министерство в четвъртък.
Имало обаче и матури по 2-3 други предмета, по които резултатите са по-ниски.
В задължителния зрелостен изпит по български език и литература не бяха включени въпроси, свързани с лириката на Вапцаров, с “Железният светилник” на Димитър Талев и “Тютюн” на Димитър Димов.
Принципът, на който стъпили от МОН, е да се спре на 20-ата седмица при нормално тематично разпределение, обясни министърът, когато обявиха кога ще се проведат матурите. Това не означавало, че няма материал от обучението онлайн, защото част от училищата са се движили с по-бавна скорост от нормалното времево разпределение на темите.
Изучаването на голяма част от предметите от втория задължителен зрелостен изпит е приключило в 11-и клас и само в някои видове училища приключва в 12-и.
За да се осигурят равни условия, в изпита по история и цивилизация не включиха теми след Първата световна война. От изпита по физика пък отпадна всичко след елементарни частици, а от матурата по география - северните региони. (24часа)
Всички с онлайн уроци при грип
или преспи, а иновативните училища
- и с по 1 редовен час следобед
При дървени и грипни ваканции веднага ще се преминава към обучение в електронна среда от разстояние. Системата е готова да превключи при всякакви наложени ваканции. Това обяви министърът на образованието Красимир Вълчев, след като вчера внесе проекта за промени в просветния закон в МС. Всяка година се губят 10% учебно време (3-4 седмици) заради необходимост учениците да отсъстват.
Когато на отделен ученик му се налага да отсъства, може да учи от вкъщи чрез виртуална класна стая, докато учителят преподава в реалната -
едновременно
присъствено
и електронно
обучение
По същия начин ученикът ще може да се включи, ако му се наложи да пътува.
До 20% от учебните часове след 4-и клас ще могат да се провеждат в електронна среда от разстояние. Това обаче ще е възможност само за училищата с одобрен проект за иновации. Те трябва да докажат, че това ще води до подобряване на резултатите. Тогава 1 час например извън учебния ден ще се провежда дистанционно. Така децата ще могат да си спестят час в най-ранните часове на деня за сметка на е-занимание в късния следобед. Организацията ще зависи от училището.
Изследвания показвали, че ранното започване сутрин демотивира учениците. Тогава мозъкът им не бил толкова добре функциониращ, което води до недобро усвояване на знанията и уменията, мотивира още промяната министърът.
Тази опция обаче не трябва да се използва в училищата с
деца от уязвими
групи. За тях е
важно да бъдат
в класната стая,
каза Вълчев.
“Присъственото обучение е най-добрата форма. Прякото взаимодействие с учителя е най-доброто, но днешните деца ще учат най-много от електронни ресурси и ние не може да го пренебрегнем. Образователните системи трябва да намерят баланс между прякото и електронното обучение, като целта е да се провокира интересът и да се повишат резултатите”, коментира министърът.
До 2027/2028 г. ще се изгради
пълна база с
безплатно училищно
съдържание
Ще го разработят учителите, на които ще им се плаща за това. Всеки ученик ще има своя акаунт на платформа на МОН от 1-и клас до завършване на висше образование. Профилите ще позволят анализ на ученето и на резултатите на учениците.
