Коронакризата спря временно осиновяванията, от 14 май комисиите вече работят
Най-желани са бебетата, в списъка има 900 деца, които са над 10 години - те най-трудно намират семейства, където да растат
Над 1500 деца в България са обявени за осиновяване, а 2/3 от тях нямат почти никакъв шанс да намерят семейство, в което да растат обичани. Повечето осиновители избират като в магазин - детето по възможност да е бебе, да е бяло, да е здраво.
“Не избирайте като в магазин”, съветва обаче една майка кандидатите за осиновители.
Вера Павлова е майка от близо 2 години. На толкова е и осиновеният ѝ син Борис. Тя е единствен родител и стига до решението да приеме дете, което не е родила, за свое, след като е минала през всички останали начини, включително и зачеване инвитро.
Пътят ѝ на осиновител започва с проучване от отдел “Закрила на детето”. То ѝ отнема 3 месеца. Основната цел на комисията е да установи дали бъдещите родители могат да осигурят подходяща среда за израстването на едно дете. Затова се проверяват финансовият статус, професията, цялостното развитие, местоживеенето и съдебното минало на осиновителите.
“Има списък от 15 документа, които трябва да се представят. Те са свързани с всяка област от живота - медицински изследвания, служебни бележки от работа, най-различни документи от съда, че не си осъждан... Пълно проучване”, разказва Вера Павлова за пътя на осиновителя, който обаче е дълъг, а чакането за дете ѝ отнема година и половина.
Задължително е кандидат-осиновителите да преминат специален курс и да се запознаят с всички изисквания и процедури. Там новите родители се учат на елементарни битови неща, но и как да реагират в различни ситуации, как да изградят връзка с детето. Заради пандемията в продължение на три месеца психолози и социални работници контактуваха с родителите онлайн.
В последните години Вера участва в такива обучения, но в ролята на ментор, като споделя личния си опит с бъдещите майки и татковци. Най-честите въпроси са
дали някъде
по линията за
осиновяване се
плащат подкупи,
тъй като процедурата е безплатна, но има слухове за даване на пари под масата, казва тя.
“Чувала съм за други случаи, не мога да коментирам вярно ли е, но при мен нямаше подобни манипулации. Единственото, което се плаща, са държавни такси към съда”, разказва Вера. Тя
избира Борис за
свой син веднага
щом го вижда.
Като любов от
пръв поглед!
“Подходът не бива да е като към продукт. Трябва на първо място да си наясно със себе си. Ако човек не знае какво иска и просто отива да избира и да пресмята като в магазин, нещата ще са отрицателни и за двете страни”, казва Павлова.
Критериите при осиновяване са личните предпочитания на семейството към определено дете и редът на вписването им в регистъра. Повечето от кандидатите искат да вземат малко дете, най-често бебе, в добро здравословно състояние и да няма фамилна обремененост. Сред другите изисквания е да е от български или смесен произход, но без ясно изразени черти на определен етнос, например ромски, обясняват социални експерти.
В регистъра за осиновяване са вписани 1568 деца, показва справка от Агенцията за социално подпомагане. От тях едва 265 са до три годинки, каквито най-често търсят кандидатите да осиновят дете. Тези на възраст от 3 до 5 години са 101, а 250 - между 5 и 10 г. Децата над 10 години са най-голямата група, която чака за ново семейство - 952, а и те най-трудно намират нов дом.
През 2018 г. в регистъра са вписани 969 деца, а през 2019 г. - 781.
От началото на
2020 г. до края
на април 175
деца са оставени
за осиновяване
Броят на кандидат-осиновителите е 1640.
От 2010 г., когато стартира програмата за деинституализация, т.е. на закриване на приютите за сираци, броят на децата в социалните домове е намалял с 87%. Преди години малчуганите, оставени на грижата на държавата в такива институции, били 7587.
По време на извънредното положение не е имало осиновявания. След 14 май 2020 г. бяха дадени писмени указания за възобновяване на присъствените заседания на съветите по осиновяване, което отпуши процедурите, обясниха от Агенцията за социално подпомагане.
Преди да направи избора си, Вера обръща внимание на няколко фактора - на първо място детето да е здраво и освен това то да отговаря на предварително посочени критерии, сред които да няма ясно изразени етнически черти, за да не стане след време така, че да се чувства различно и да расне с усещането, че не принадлежи към семейството си. Затова
към документите
се иска и
снимка, по която
се търси прилика
между кандидат-осиновителите и детето.
“Той е мой син. След някакъв период от време просто забравяш за тези неща.
Аз веднага разбрах, че това е моето дете. По закон има право да се даде отговор след 20 дни проба, но аз не си представям постепенно да решавам и да преценявам детето. За семейните двойки сигурно е по-трудно заедно да направят веднага избор”, уточнява Вера.
Тя е
решена да
отглежда Борис,
без да крие от
него, че е
осиновен
“По-добре да му го кажа аз, отколкото да го чуе от някой друг. Това е начинът да израсте със здрава основа, като знае “кой съм, какъв съм”, смята тя. И добавя, че да си родител не означава само да дариш живот, а да отгледаш детето.
Тайната на осиновяването у нас все още не е паднала, а разгласяването ѝ е престъпление според Наказателния кодекс. След 16-годишната си възраст осиновеното дете или осиновителите му имат право да поискат от окръжния съд да предостави информация за произхода на детето. Но при условие – ако това се налага от особено важни обстоятелства, най-често медицински.
Сред причините да се отхвърлят молбите е, че биологичната майка има право да запази анонимността си. Тя може да има ново семейство, други деца или в най-лошия случай изоставянето да е свързано с насилие и лична драма.
През 2016 г. бяха подготвени законодателни промени за падането на тайната от работна група към Министерството на правосъдието и Министерството на труда и социалната политика. Освен това се предвиждаше да се въведе и максимална възрастова граница между осиновители и осиновено дете - 50 години. Сега има само минимална разлика - 15 години. Най-често за осиновяване
кандидатстват
родители, които
са на възраст
между 40 и 50 г.
и имат репродуктивни проблеми, обясняват социални експерти.
Едно от най-важните предложения пък бе да се прекрати възможността за разсиновяване. Въпреки сериозната работа и много обществени обсъждания промените не станаха факт заради смяната на правителството през 2017 г.
“Това е начинът да се реализираш като личност - да отгледаш дете. Ако при биологичния родител любовта към детето възниква веднага след като се роди, при осиновителя любовта вече е налична”, добавя майката на Борис.
* Имената са сменени.
1982 деца са в приемни семейства
1982 деца се отглеждат в приемни семейства. Това показва статистиката на Агенцията за социално подпомагане.
В регистъра на утвърдените приемни семейства са вписани 2 202 семейства, а заличените са 52. Най-много са приемните семейства в Плевен – 171, Шумен – 148, и Варна – 141. По време на извънредното положение подкрепата на приемните семейства беше извършвана чрез телефонни разговори и видеовръзка по вайбър и месинджър, обясниха от Агенцията за социално подпомагане.
Децата се настаняват в приемни семейства в четири случая. Първият е за срок до година, като целта е през това време да се помогне на родителите или близките да си намерят работа и да си стъпят на краката, за да може детето да се върне обратно при тях. Вторият е дългосрочно настаняване, когато детето не може да бъде реинтегрирано при родителите, нито да бъде осиновено. В този случай социалните работници обаче не спират да опитват да реинтегрират детето, ако има близки, а ако не - остава в регистъра за осиновяване. Третият е спешно настаняване до 24 часа. Той се предприема само когато има заплаха за живота и здравето на детето, изпаднало в бедствена ситуация, под “полицейска закрила” или е жертва на трафик.
Министър пусна 23 осиновявания в чужбина по време на карантината
14 съгласия за осиновяването на 23 деца в чужбина е дал правосъдният министър Данаил Кирилов по време на извънредното положение. Разликата между броя на децата и съгласията идва от това, че за братя и сестри се дава общо съгласие.
На международно осиновяване подлежат деца, които са с различни здравословни проблеми. И за тях ресорното министерство е правосъдното, а не социалното.
Всички процедури, по които е било дадено съгласие от 13 март до 13 май, са започнали през 2019 г., или преди въвеждането на извънредното положение. Въпреки съгласията самите осиновявания не са факт. Причината е, че след като министърът на правосъдието подпише, следва одобрение и от съда.
Дори то да е получено, децата все още са в България заради забраните за пътуване, наложени от пандемията от COVID-19.
Заради ограниченията след 13 март не е даван ход на нови процедури. Преди пандемията Кирилов е одобрил осиновяването в чужбина на 48 деца.
273 пък са децата, за които правосъдният министър е дал съгласие за осиновяване в чужбина през 2019 г. 100 от тях са с осиновители в САЩ, а 47 - в Италия. Следват Франция със 17 и Испания с 11. Останалите деца, които вече имат “да”, ще заминат в Нидерландия, Канада, Норвегия, Люксембург, Гърция, Германия, Дания и Белгия.
