Българското правителство реагира адекватно, но икономиката на страната понася сериозни поражения. До момента не е поискало заем от МВФ, казва управляващият директор на фонда пред български медии
„Избухването на пандемията постави спирачка пред енергичното икономическо развитие на страната през последните години. Неизбежното въвеждане на частични ограничителни мерки за защита на здравето на хората ще доведе до рязко забавяне на икономическия растеж, поради спада във вътрешното и външното търсене. За тази година прогнозираме свиване на българската икономика с 4% и възстановяване до плюс 6% през 2021 г. До момента, като подчертавам до момента, нашата страна е пощадена от най-тежките последствия на здравната криза. В същото време България понася сериозни поражения от кризата. Икономиките в целия ЕС, тоест голяма част от търговските партньори на България, драстично забавят ход, и веригите за доставки, в които страната ни участва, може да бъдат прекъснати. Това показва, че кризата е глобална и засяга всички“.
Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева на виртуална пресконференция с български медии. Тя бе категорична, че българското правителство е реагирало своевременно като е предприело строги мерки за справяне с кризата, които разходи за здравеопазване и мерки за социално дистанциране, целящи да ограничат разпространението на вируса. Доброто управление на публични финанси е създало „фискално пространство за предприемане на нужните действия за защита на здравето на хората и свеждане на икономическите щети до минимум, посредством запазване на работните места и подкрепа за работещите и компаниите“ , смята Георгиева. Тя декларира готовност на фонда да подкрепи усилията на България в борбата й с пандемията и нейните икономически последици. Преодоляването на дългосрочните щети за икономиката в периода след отшумяването на здравната криза, ще изисква огромен паричен ресурс, прогнозира тя. До този момент „България не се е обръщала към МВФ с искане за финансова подкрепа“, подчерта Георгиева. И добави, че в момента, фондът откликва на безпрецедентен брой молби за неотложно финансиране – от над 102 страни. В отговор, институцията е удвоила достъпа до инструментите за извънредно финансиране и ще отговори на очакваното търсене с около 100 млрд. щ. д. Актуализирани са финансовите инструменти на фонда, а от дни работи съвсем нов - Кредитна линия за предоставяне на краткосрочна ликвидност за страни със стабилни икономически показатели, които се нуждаят от умерена подкрепа за своите платежни баланси. Те ще имат достъп до не повече от 145 процента от своята квота в МВФ, обяви Георгиева. Увеличен е ресурсът и в Доверителния фонд, който МВФ управлява, за ограничаване на последствията и предоставяне на помощ при катастрофи и бедствия, за да облекчим дълга на най-бедните държави, засегнати от кризата. До момента са одобрени помощи за 25 страни и се работело с донорите за почти тройно увеличаване на средствата в него - от 500 милиона щ. д. на 1,4 милиарда щ. д. МВФ разполага със заемен ресурс в размер на 1 трилион щ. д., което е четирикратно повече от средствата, с които е разполагал той по време на световната финансова криза от 2008 г.
Мащабите на кризата Георгиева очерта така: „Изправени сме пред безпрецедентна криза, непреживявана досега от човечеството. Заглавието на регулярния доклад за „Световна икономическа перспектива“ тази година казва всичко за ситуацията - “The Great Lockdown”- „Светът в извънредно положение“ или Голямото затваряне. Светът е на прага на най-големия икономически срив от времето на Голямата депресия. Основното допускане е, че траекторията на растеж на световната икономика тази година рязко ще преобърне и ще премине в негативна територия, понижавайки се до минус 3%. През 2021 г. очакваме частично възстановяване, като с икономическият растеж ще достигне 5.8%. Мащабът и темпът на този глобален икономически срив са безпрецедентни в най-новата ни история. Икономическата ситуация може чувствително да се влоши в зависимост от редица фактори, включително дълбочината и продължителността на пандемията. Много държави, подчерта Георгиева, се изправят пред няколко кризи едновременно: криза в здравеопазването, предизвикана от разпространението на вируса, икономическа криза, вследствие на мерките за ограничаване на COVID-19 и техните странични ефекти и финансова криза, която настъпва заради рецесията и изтеглянето на капитали на стойност над 100 милиарда щ.д. от държави с развиващи се пазарни икономики само през последните два месеца - сума, значително надвишаваща изтеглените капитали за същия период по време на световната финансова криза. Тези кризи са съпроводени и от срив на цените на суровините.
Прогнозата за частично възстановяване на световната икономика дава известни надежди за 2021 г., но производството няма да се върне веднага на предишните си нива, а възстановяването ще започне при условие, че пикът на пандемията в повечето страни ще настъпи през второто тримесечие на тази година, както и, че предприетите решителни мерки и политики в цял свят са ефективни.
Георгиева изброи и препоръките на МВФ за справяне със здравната и насложилата се икономическа криза- защита на живота, защото не можем да имаме здрава икономика, без хората да са здрави. Защита на препитанието, което означава създаване на механизми за подпомагане на домакинствата и компаниите — от парични трансфери до кредитни гаранции и промяна на условията на договорите за заем, както и действия за съхранение на здравето на финансовата система и не на последно място план за икономическо възстановяване, защото трябва на всяка цена да бъдат ограничени дългосрочните щети за световната икономика. „Това включва недопускането на масови фалити и дългосрочна безработица — добре известно е, че колкото по-дълго е безработен един човек, толкова по-трудно е да се върне на пазара на труда. Съгласуваните фискални стимули в подкрепа на търсенето и възстановяването на растежа също ще помогнат.
Повод за оптимизъм в очакванията на фонда е бързата мобилизация на всички страни и предприемането на извънредни мерки в подкрепа на борбата с кризата. МВФ отчита, че към днешна дата в 193 страни фискалните действия са на обща стойност от 8 трилиона щ. д., а капиталовите инжекции от страна на централните банки възлизат на повече от 6 трилиона щ. д. Въпреки това, справянето с кризата вероятно ще изисква още по-голям ресурс, прогнозира Георгиева.
