В социалните мрежи няма хвалби за нови находки, въпреки че сезонът е подходящ за открития на минерали
Тази пролет е достатъчно суха и безснежна, за да подкара търсачите на скъпоценни камъни към планините. Кризата с коронавируса обаче явно ги спира, защото в групите за тази дейност в социалните мрежи е пусто откъм новини.
Обикновено през феврурари любителите-геолози тръгват с чукчета в ръка по познати и непознати места, тъй като зеленината още не е избуяла и камъните са като на длан. Миналата година по това време най-големите майстори пускаха всеки ден снимки с намерени от тях минерали. Най-много бяха на ахатите от Хасковско, като тук-там се появяваше и някой аквамарин. За по-ценни камъни обаче информция няма, тъй като намирането на изумруди в Родопите, рубини в Кърджалийско, или на гранати в Странджа се пази в дълбока тайна.
За това си остават старите пътеки към неочакваните богатства от минерали. Пясъкът от Офицерския плаж във Варна например е съвсем обикновен, но интересен за колекционери. Той обаче предизвиква въпроса има ли скъпоценни камъни в Черно море? И да има, те с течение на милионите години са станали на фини частици, казва доц. Димитър Димитров от Института по океанология във Варна.
Въпреки усърдното действие на вълните, които стриват всичко на прах, търсачи на скъпоценни камъни хукнаха да търсят диаманти в него. Според слухове от средите на минералогичните маниаци на юг от Бургас на самия морски бряг може да се изкопаят прилични по размер диаманти. Темата за тях отдавна буни духовете на търсачите на съкровища. За последно геологът Харизан Харизанов заяви, че у нас има дребни елмази. Разказва се и небивала история за открит голям диамант в река Струма.
“Проблемът е, че
който намери
рубинена жила,
чупи каквото
може от нея,
после я маскира.
След време се
връща пак
сам на това място”, обяснява експерт, който дори някога е имал лиценз за добив на скъпоценни камъни. Точно според него на брега на морето под Странджа са били намерени големи изумруди и рубини.
“Абсурд е в Черно море да има рубини и смарагди. Може някоя от реките да донесе нещо, но няма геологични доказателства”, обяснява доц. Димитров. Ученият признава, че в родното море могат да бъдат намерени опали. Теорията, че дъното му е било плодородна земя преди потопа, се потвърждава от наличието точно на опали.
Само няколко
човека обаче
знаят къде
точно са
варненските
опали,
които може и да са каварненски.
Според вътрешна информация те са едно към едно като австралийските. Качествата им обаче са далеч от тези на етиопските или на американските черни опали. На практика родните опали от морето са дребни и нямат никаква стойност. По много от буните на север от Балчик могат да се видят големи жълти камъни. "Това са цитрини, те са от рода на опалите. С цитрини е пълно в България”, добавя Димитров. Огромни опализирани древни костенурки могат да бъдат открити на сушата, където някога е било дъно на морето. Като в местността Побитите камъни край Варна.
Наскоро стана известно, че кварцовият пясък от Варна се търгува в интернет по 9 евро за шишенце. Според геолога той е качествен, но няма нищо особено в него. Пясъкът на Офицерския плаж във Варна е един от най-ценните за колекционерите. Аренофилите, както ги наричат, често купуват по интернет красивите кристалчета от места, които едва ли някога ще посетят.
Цената на няколко грама пясък от варненския плаж впечатли жителите на града. Това е като да има пясък от Сахара или вкаменени пустинни рози от нея. Съществува обаче етичен кодекс на колекционерите на пясък. Той не допуска купуването и продаването му, а единствено размяна. За геолозите обаче пясъкът е не само красиви цветни зрънца, а един от най-интересните минерали. Офицерският плаж във Варна например е покрит изцяло с пясък от чист кварц.
“Пясъкът на
Офицерския плаж
във Варна е
много хубав,
ситен, пухкав,
може да
съперничи с
кораловите
плажове,
с това изключение, че не са жълти, а са бели”, казва проф. Димитров.
Бургаските плажове са черни, те са от магнетит. Още на юг, например до Алепу, са изцяло от раковини, които са станали на много фини частици, това е също много хубав пясък. Освен вкаменелости на милиарди години пясъкът често съдържа и зрънца от скъпоценни камъни и ценни метали. По нашето Черноморие обаче се среща единствено злато - в много малко количество и само на плажовете край Албена. У нас има цели семейства, за които търсенето на скъпоценни камъни се е превърнало в доходен бизнес. Всяко лято те обикалят по поречието на река Арда в търсене на ахати и аквамарини - сините изумруди.
Засега това са най-често намираните скъпи камъни. В научната литература пише, че на Урдините езера в Рила има истински изумруди, но според геолозите това са непрозрачни парченца върху толкова твърда скала, че не могат да бъдат откъртени. По-миналата година се оказа, че белгийци са заели хижите в Рила за цяло лято. Имаше и случай, в който един от белгийската група бе оставен леко ранен, докато останалите бързо поеха към Рилския манастир.
Според играчите на черния пазар за скъпоценни камъни у нас, всичко било много просто.
Белгийците са
най-големите
специалисти
по диаманти
и изумруди
и със сигурност те са открили някаква жила със смарагди.
Информацията обаче се пази в строга тайна от бижутерите от Антверпен и се споделя само срещу здраво заплащане. Българите ровят предимно по поречието на река Арда за Орфееви ахати. Тяхната цена в Австрия например може да стигне от 200 до 300 евро. Всеки по-хубав екземпляр се предлага веднага в различни сайтове за онлайн търговия.
В интернет могат да се намерят скъпоценни камъни на доста ниски цени. Но те дори и да имат сертификати, са прекалено евтини, докато не бъдат оценени точно в столицата на скъпоценните камъни Антверпен, където услугата започва от 300 евро нагоре.
