Преди пет века то остава непокътнато при пожар в римска църква
Дървеното разпятие, оцеляло като по чудо при пожар през 1519 г. в римската църква “Сан Марчело ал Корсо”, беше в центъра на литургиите по време на Страстната седмица. За Католическата църква тази година тя започна седем дни преди тази в източноправославния календар.
Имаше нещо дълбоко символично в погледа на чудотворното разпятие към базиликата “Свети Петър”, където
папа Франциск,
без присъствието
на вярващи,
отслужи света литургия
в неделята на Възкресение Христово и отправи традиционното си пасхално послание Urbi et Orbi - Към града и света. За пръв път в историята то бе произнесено пред централния олтар на базиликата, под който се намира гробът на свети Петър.
Чудотворното разпятие, носено навремето от римляните на процесия из града, за да се спре епидемията от чума в началото на XVI век, беше изложено и на площад “Свети Петър”. Това стана на 27 март, когато папа Франциск се моли на празния и мокър от дъжда площад за края на пандемията от коронавирус.
Погледите на милиони зрители по света, наблюдаващи молитвата на светия отец по телевизията, бяха приковани от образите на две скъпи римски “икони” - на чудотворното дървено разпятие и тази на Дева Мария от базиликата “Санта Мария Маджоре”. Въпреки че през този ден
валя дъжд и
разпятието,
разположено
пред фасадата на
“Свети Петър”,
беше намокрено,
и този път то не пострада сериозно. Беше необходима само лека намеса на реставратори от ватиканските музеи, за да бъде приведено “във форма”. Така след Страстната седмица то отново се върна в дома си – “Сан Марчело ал Корсо”.
Когато един ден светът и Рим се върнат към нормалното ежедневие след кризата с коронавируса, може да видите разпятието в църквата на централната Виа дел Корсо. То е разположено в четвъртата капела вдясно.
В нощта на 22 срещу 23 май 1519 г. църквата “Сан Марчело”, която за повече от хилядолетие не е понасяла никакви щети, съвсем необяснимо и неочаквано се опожарява. Тя
изгаря до основи,
рухват таванът,
сводовете, колоните,
капелите. По чудо обаче оцеляват античното дървено разпятие, което се намира над главния олтар, и стъклената лампа пред него.
Този факт предизвиква почуда у римляните, затова и група вярващи започват да се събират в едно от пространствата на близкия манастир, където излагат разпятието. Така се поставя началото на култа към него в Рим, а после и в света.
Три години по-късно епидемия от чума поразява Рим. Тогавашният титуляр на църквата “Сан Марчело” – испанският кардинал Раймондо Вих, за да моли за Божията милост, дава началото на процесия, в която участват хора от всички прослойки – религиозни лица, знатни личности, рицари, млади, стари, мъже, жени, деца. Те
обикалят Рим,
викайки силно “Милост,
свето разпятие”
По време на процесията, която продължава 16 дни, светото разпятие се носи на поставка върху раменете на мъже. Те обикалят всички квартали на Рим, стигайки и до базиликата “Свети Петър”.
Според тогавашните хроникьори, откъдето минавало разпятието, чумата спирала. Затова и след това чудодейно събитие испанският кардинал Вих и няколко знатни римляни основават компания “Светото разпятие”.
По-късно тя е издигната в братство, а статутът му е одобрен от папа Климент VII през 1526 г.
Папа Юлий III пък по-късно му дава привилегията всяка година по време на празника на кръста през май и септември да се освобождава по един осъден на смърт.
По време на юбилейните години за Католическата църква разпятието се носи с процесия във Ватиканската базилика, където се оставя за благоговение от вярващите.
