Депутат от управляващите изчисли:
186 000 предприятия ще се нуждаят от
помощ при най-благоприятният вариант
Схемата 60/40 да се ремонтира и на неработещите служители държавата да плаща обезщетение в размер на 60% от осигурителния доход. Парите да се изплащат директно по сметките на работниците. Това е едно от предложенията, разписани в становище от Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която влизат АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ. То вече е пратено в парламента с подписа на шефа на КРИБ Кирил Домусчиев.
Целта е работниците да не останат изцяло без доход и да запазят местата си, но като се отчете фактът, че те не полагат труд. За този период
да не се внасят
осигуровки,
но времето да
се зачита за
осигурителен
стаж,
искат национално представените организации на бизнеса.
Доходът на работниците, които са на непълен работен ден, пък да бъде допълнен с обезщетение, пропорционално на неотработеното време, предлагат те. Когато предприятието е въвело 4-часов работен ден, тогава то плаща половината от заплатите. Но другата половина трябва да се компенсира от държавата 60%, обясни председателят на АИКБ Васил Велев. Така ако при 1000 лв. заплата работите половината от времето, шефът ще плати 500 лв., а държавата още 300 лв.
Ако работникът продължава да се труди на пълен ден, то той ще си получи цялата заплата.
“Задължението за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите без каквато и да било насрещна престация, без положен труд
не намира опора
нито в правната,
нито в
икономическата
доктрина”, аргументират се работодателите.
“Показателно е, че при над 60 000 принудително спрели работа и над 350 000 засегнати от кризата компании, при оставащи без работа по 5000 души всеки ден едва 228 предприятия (което е статистическа нула) искат да се възползват от схемата 60/40”, казват от асоциацията. Този вариант е неработещ, категорични са те.
Причината много под 1% от предприятията да виждат възможност за запазване на работни места по предлагания ред е в същностни дефекти на закона - вместо да способстват за запазване на работните места чрез разумно обезщетяване, те правят това невъзможно, разпореждайки работникът да получи брутното си трудово възнаграждение (т.е. цялото) за времето, през което не полага труд. При това положение предприятието е
принудено
да освободи
работника,
защото не е в състояние да му доплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд. Така в крайна сметка той отива на трудовата борса и държавата му поема напълно обезщетението за 1 г., обяснява бизнесът.
Да отпадне задължението на работодателя да плаща пълна заплата на служители, които не работят поради частично или изцяло спиране на дейност, е внесъл и депутатът Християн Митев от НФСБ. На работодателя да остане плащането само на осигуровките върху дохода, разписва той.
Периодът на спиране на работа да се зачита за трудов стаж, а ако става дума за непълен работен ден, възнаграждението трябва да се преизчислява. Предлага се и разширяване на кръга на фирми, които могат да се възползват от държавната помощ.
Не може за се задължават работодателите да плащат еднакво както на работник, който е отработил пълно работно време, така и на такъв, който не е изработил нищо, настоява Християн Митев. С това задължение не се компенсира липсващ доход от неположен труд, а се заплаща пълно възнаграждение срещу никакъв труд.
Това не е
компенсация,
а ощетяване на
предприятието
и на работещите в него, които трябва да изработят и осигурят парите за това, пише оше в мотивите си депутатът от управляващата коалиция.
Митев е направил и прогнози колко предприятия ще са останали да работят при вдигането на извънредното положение. Има 3 сценария.
Според оптимистичния 46% от фирмите ще останат на крака. Това означава, че от помощ ще се нуждаят 186 735 закъсали.
Според умерения
сценарий
предприятията
в нужда ще са
264 260
По най-песимистичния ще са 302 643.
От ВМРО пък предлагат да се намалят наемите на общински имоти, местни данъци и такси на засегнатите фирми и физически лица, или дори те да бъдат освободени изцяло от тези плащания до края на извънредното положение.
Трудовите договори за сезонните работници в селското стопанство да се сключват и за повече от един ден, тютюнопроизводителите също да могат да сключват такива, както и да има договори за 4, 6 или 8 часа на ден, е внесла предложение между двете четения пък Светлана Ангелова от ГЕРБ.
Васил Велев, шеф на АИКБ: Не може да има еднаква заплата за работещи и неработещи
Всички представителни организации смятат, че в този вид мярката 60/40 няма да работи, обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
В същото време безработните стремглаво растат и ако не се поправи спешно тази мярка, след месец те може да стигнат и 500 хил. Причината е, че сега към бюрата по труда са хора предимно от хотелиерството, ресторантьорството и туризма, но скоро към тях ще се присъединят и тези от предприятията, които в момента са в отпуск или в болничен.
“Не може да се очаква от неработещо предприятие да плаща пълни заплати на хора, които не работят, че и осигуровки върху тях. Това е абсурд. Те ги нямат тези пари, защото нямат приход”, каза Велев. Глупава и сбъркана е мярка, която казва, че и цял ден да работиш, и половин ден да работиш, и изобщо да не работиш, ще получиш накрая 100% от заплата си. Тя ще доведе до стотици хиляди безработни, които със същия паричен ресурс могат да се задържат на работните места, обяснява шефът на АИКБ. И сега държавата плаща 60% на безработните, но до 12 месеца. А според научни изследвания, когато човек не работи, потребява и с 40% по-малко.
Решението според него и колегите му е доходите да се компенсират с 60%, когато едно предприятие е спряло напълно или частично или е преминало на непълно работно време. “Тези пари да се получават директно от хората - няма нужда те да минават през работодателите, за да няма и изкушения сред някои наши колеги”, лансира Велев.
