След 10 г. в САЩ българка зарязва бизнеса си във Флорида и прави първото такова селище за малчугани у нас, телефоните са табу
30 години след края на социализма и с лека носталгия към безгрижните детски лета от онова време у нас врати отвори подобрената версия на пионерските лагери - артселището “Живей с любов”.
То се намира в кюстендилското село Смоличано. Заобиколени от Осоговската планина, малчуганите там се учат на изкуство и градинарство, а мобилните телефони са табу. Красивото място е като откъснато от цивилизацията - 5 стари ремонтирани постройки служат за спални на децата и помещения за занимания и игри. Виновницата за съвременния пионерски лагер се казва Елена Начева.
“Исках да върна лагерите от моето време, както бяха.
Тук се опитваме да
създадем трудови
навици у децата
и тази увереност, че могат да се грижат сами за себе си”, казва тя. Селището отваря варати през лятото на миналата година, но опитите да го създаде започват много отдавна.
До 28-ата си годишнина Елена работи в Министерството на културата. Била е част от активистите на “Екогласност”. Недоволна от обърканото време в България, през 1990 г. напуска родината и след няколко години в Швейцария, а после в Италия, през 1995 г. заминава отвъд океана и се установява в Лос Анджелис. “Италия и Щатите бяха две места, където исках да живея”, казва тя, след като вече е сбъднала детската си мечта. В Америка първоначално работи в автомивка, после е сервитьорка в ресторант, минава и през бизнеса с автомобили като продавач на японски коли. През 2000 г. се мести да живее в малкото градче Кокобийч, Флорида, а 2 г. по-късно отваря собствено кафене.
Мястото отново е арт. Паркингът пред заведението вместо от коли е зает от картини. “Това беше арткафе - галерия, където аз представях местни художници. Оказа се, че в този град има около 40. Показвах картините им на паркинга, а 10% от продажбите отиваха за пансион за избягали от дома си тийнейджъри”, разказва българката и добавя, че малко след това създава и асоциация на художниците в американското градче.
Самият Кокобийч е рай за топлолюбивите и сърфистите. До 70-те години обаче той е забранена територия, защото се намира в близост до космическия център “Джон Ф. Кенеди”, откъдето се изпълнява мисията “Аполо” за изпращането на първия човек до Луната. Днес
този бивш космически
град е побратимен
на Кюстендил
Заслуга за това има Елена. Побратимяването се случва през 2005 г. “С тогавашния кмет на Кюстендил д-р Людмил Стоянов решихме, че това може да се случи. В Кокобийч всички общински съветници са доброволци от града и не им се плаща. Всички бяха много ентусиазирани”, разказва тя.
Същата година през града минава ураганът Катрина. Евакуират жителите 3 пъти, много хора остават без дом и работа. Заради проблемите почитателите на изкуството спират да купуват картини и това принуждава Елена да затвори кафенето си. “Хората бяха сложили шперплат по прозорците, но усещането е много зареждащо. Океанът става сив и се чува бучене, все едно излита ракета”, описва жената срещата си с урагана.
През 2006 г. тя се завръща за лятна ваканция в България, за да работи с деца от Кюстендил. Тогава по американски модел заедно
изрисуват 100
контейнера за боклук
по улиците в целия град
С помощта на кмета и местни бизнесмени успява да осигури боя и хонорар от 5 лв. за всяко дете. На следващата година заедно с децата правят мозайка в градските фонтани. Успехът на тези летни занимания я кара да се замисли още повече за подрастващите, особено след като наблюдава как в САЩ те отдавна са се превърнали в малки консуматори.
Така започва да организира малки летни лагери из Осоговската планина, в Турция, в Охрид. “Тогава децата се учеха да пресоват хартия. Работеха заедно с художници като проф. Кирил Гогов -част от екипа, работил по герба на България и двадесетолевката”, разказва Начева.
През 2012 г. тя се връща в САЩ, където създава артфондация “Живей с любов”. Успява да вдъхнови хора да помогнат за създаването на детския лагер. Така с помощ и собствени средства миналата година отваря вратите на детското селище за любознателните малчугани. “Исках да създам собствена база и да не съм зависима от това кой ще спечели изборите”, казва Елена.
Минават 3 групи деца, а тази зима селището се ремонтира.
Правят едната плевня
на грънчарско ателие,
а другата - кино. От септември пък Елена се е заканила да направи мюзикъл заедно с децата. В планинското село те се учат и на фермерство - как се доят овце и как се прибират животните от паша. “Ще работим тази година със студенти от Художествената академия и ще се опитаме да изрисуваме фасадите на всички къщи в селото. Ще дойдат и студенти от НАТФИЗ. Ще имаме и фотографска работилница”, разказва въодушевено за плановете си Елена и добавя, че получава голяма подкрепа от областния управител на Кюстендил Виктор Янев.
