Българските кандидати за висшисти на Острова намаляват
Българите, които в момента очакват отговор от английски университети дали са приети да следват в тях, вероятно ще са последните късметлии, имащи право на по-евтино образование в Обединеното кралство.
Това става ясно от разпространени във връзка с Брекзит указания на британското правителство.
Според тях приетите през учебната 2020/2021 г. европейски студенти
ще продължат да плащат
колкото и британските си
колеги - до 9250 паунда годишно,
и това ще важи за целия им курс на обучение, независимо дали таксите за граждани на ЕС през следващите години ще се увеличават. Освен това ще могат да кандидатстват за нисколихвени студентски заеми, благодарение на които много наши сънародници през последните години следват на Острова. Схемата е изключително благоприятна за европейските студенти, особено тези, идващи от страни с по-нисък жизнен стандарт, каквато е България.
Британското правителство отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват таксите за обучение. Отделно дава и пари за издръжка. Заемите са при много ниска лихва и изплащането им започва, когато студентът завърши, тръгне на работа и стигне определен доход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 21 000.
От британското правителство уверяват, че до края на тази година нищо няма да се промени за европейските студенти във Великобритания, тъй като действа преходен период по излизането на страната от Евросъюза. Приетите да следват обаче ще трябва да кандидатстват по схемата за уседналост на граждани от ЕС, която им гарантира достъп до обществени услуги, като например безплатно здравеопазване. Крайният срок да го направят е 30 юни следващата година.
Отпускането на нисколихвени студентски заеми също ще важи за целия курс на обучение, но само ако кандидатът има статут за уседналост. Той е безплатен и за него се кандидатства чрез специален правителствен сайт. Представлява електронно разрешително за престой.
Големият въпрос е обаче какво ще се случва от следващата година, когато преходният период вероятно ще приключи. Британското правителство обещава, че ще направи достатъчно рано ново разяснение по въпроса, но някои университети вече изразиха опасения, че времето за това изтича. Причината е, че след като приключат с кампанията за кандидатстване за учебната 2020/2021 г., което обикновено в голяма част от вузовете се случва до края на януари, те започват подготовка за следващата учебна година.
А схемата за кандидатстване се отваря отново през септември и за някои търсени специалности като медицина и стоматология или пък университети като Оксфорд и Кеймбридж приключва в средата на октомври.
Така че всяко забавяне за условията през учебната 2021/2022 г. може да отблъсне много потенциални кандидати. Прогнозите са, че
властите в Лондон ще
изравнят правата
на европейските студенти
с останалите чужденци
след преходния период, както вече обявиха, че ще направят по отношение на имиграционната си политика. Това означава, че таксите от 10 000 до 38 000 паунда годишно, които в момента плащат гражданите на страни извън ЕС, ще важат ѝ за европейците, които искат да следват в английски вузове. Освен това те вече няма да имат право да получават нисколихвени студентски заеми и ще трябва да кандидатстват за виза.
Според огласените до момента планове, ако Лондон и Брюксел не постигнат някаква конкретна договорка по въпроса през преходния период, влизащите за първи път във Великобритания европейски студенти ще трябва да кандидатстват от следващата година за специално разрешително или виза.
Обещанието е това да става сравнително лесно, онлайн и срещу малка такса. Разрешителното ще осигурява престой до 36 месеца. Броят на идващите във Великобритания от ЕС студенти започна да намалява още след референдума за Брекзит през 2016 г.
Последната огласена миналата година статистика показва, че в британските университети са се обучавали 458 490 чуждестранни студенити, което е 19,6% от всички следващи в Обединеното кралство. Две трети от тях са били от страни извън ЕС, като на първо място е Китай със 106 530 души. На второ място е Индия, която е изпратила 19 750 студенти, а трети са САЩ с 18 885.
България се нарежда чак на 20-а позиция.
Следващите във
Великобритания
сънародници са 6040,
което е с 4% по-малко в сравнение с предходната година. Сред страните от ЕС с най-голям брой студенти в Обединеното кралство са Италия, Франция и Германия, които изпращат по около 13 000 души.
Освен неяснотите за таксите, които ще плащат европейците след Брекзит, има и още една голяма причина, заради която британските вузове не им се струват вече толкова привлекателни – отпадането на взаимно признаване на дипломи, което съществува в рамките на ЕС. Това означава, че завършилите в британски вузове е възможно да трябва да полагат допълнителни изпити, за да бъдат признати квалификациите им в някои европейски страни.
Европейската комисия съобщи, че това няма да се отнася за завършилите преди края на тази година, но не е ясно какво ще става след това. Великобритания обяви, че ще спре автоматичното признаване на европейски дипломи от следващата година и ще работи за постигане на двустранни договорки по въпроса с различните страни. До момента тя е сключила споразумения за правата на гражданите им след Брекзит с четири държави – Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, които включват и признаване на професионални квалификации.
За да увеличи привлекателността на следването във Великобритания, британското правителство заложи в новата си имиграционна система, че завършилите висше образование ще могат да остават още две години в страната, за да си търсят работа. Досега за европейските младежи нямаше ограничения и те бяха третирани като английските си колеги. Плановете обаче са правата им да бъдат изравнени и по този въпрос с тези на останалите чужденци, които досега имаха само 4 месеца, за да се реализират на британския трудов пазар.
От неправителствената организацията “Мигрейшън уоч” обявиха, че новият по-дълъг срок за търсене на работа не е добро решение.
“Това е неразумна стъпка, която вероятно ще доведе до това, че завършилите във Великобритания чужденци ще останат в страната само за да зареждат рафтовете в магазините. Нашите университети привличат рекорден брой чужди студенти. Така че
няма нужда да
се девалвира
учебната виза,
като се превърне
в задна врата
за намиране на работа
в страната”, казва Алп Мехмет от организацията. Даже се появиха информации, че някои университети предлагат по 1000 паунда на кандидати, които отложат следването с година, за да се справят вузовете с големия наплив. Например това се отнася за желаещите да станат медицински сестри.
От завършващите годишно между 170 000 и 185 000 чужденци от страни извън ЕС едва 6300 са сменили студентската си виза с такава за висококвалифицирани специалисти, което означава, че на тях им е била предложена работа с годишно заплащане от поне 20 800 паунда.
Други 450 души са получили визи за особено търсени експерти, а около 40 000 студентски визи са били продължени, което означава, че притежателите им са останали още да учат в Обединеното кралство. За останалите около 100 000 няма надеждни данни дали са напуснали страната.
Шотландия обаче може
едностранно
да се присъедини
към програмата “Еразъм +”
за обмен на студенти след Брекзит, предупреди министърът на шотландското висше образование Ричард Локхед. Пред студенти в Абърдийн той каза, че правителството ще засили усилията си да остави вратите отворени за европейски студенти.
“Еразъм” трябва да приключи за Великобритания в края на тази година, въпреки че правителството в Лондон дава надежди, че ще може да осигури други схеми за студентски обмен между британските университети и тези в ЕС. Локхед успокои студентите, че Шотландия ще опита самостоятелно да се присъедини към “Еразъм”, ако Великобритания не го стори от следващата година. Страни извън ЕС могат да са партньори в схемата, ако отговарят на определени критерии, но до момента са допускани само държави, а не автономни области.
