Оценена е на милиони
В колекцията на Васил Божков има над 3000 предмета на античното изкуство, постъпвали през годините от 2005 г. до днес, казват кураторите на изложбите с колекцията му д-р Елка Пенкова и Любава Конова. Специалистките от години го съветват и познават антефактите. Точно тяхна идея бе да нарече изложбата си през 2018 г. в Двореца "Златното руно".
Съставена е от разнообразни групи артефакти, изработени от различни материали, датирани от неолита до Късната античност.
През 2005 г. артколекцията на Васил Божков с експонати от древна и Римска Тракия бе представена в каталог. Консултанти бяха Светлин Русев и проф. Иван Маразов.
През 2007 г. 40 униката от сбирката на Божков бяха представени в Европарламента. Сред тях голям интерес предизвика златен венец с лаврови клонки на неизвестен тракийски владетел от IV век пр. Хр. Сред експонатите имаше златна погребална маска и ритони.
“Колекция Васил Божков вече е музей Васил Божков. Имаме официално разрешение от Министерството на културата”, каза през 2009 г. изпълнителният директор на фондацията на Божков - “Тракия”, Кирил Христосков.
От години Божков се е стремил да отвори частен музей, където да изложи богатите си колекции. Разрешението е получено. Музеят е отворен в София на ул. “Московска” 43, където се намират офисът на фондация “Тракия” и Божковият “Нове холдинг”.
Първата изложба
е застрахована
за 52 млн. евро
Тогава 212 оригинала на тракийското изкуство бяха изложени в Москва - “Спасените съкровища на древна Тракия в колекцията на Васил Божков”.
Руски археолози и историци бяха впечатлени от 10-те сребърни ритона с позлата. Сред тях е и най-големият ритон, намиран у нас, с тегло от 817 грама. Сред представените няколко скулптури от римско време е мраморен бюст на император Деций Траян, както и скулптура на момиче. Такава статуя не може да бъде видяна дори в големите европейски музеи, казаха ценители.
Самият Божков в предисловие към каталога, изготвен за изложбата, пише: “Липсата на традиции на частното колекционерство в България и предубеждението (меко казано) към подобен род дейност поставят българския колекционер в положение на частник от епохата на социализма.”
От 3 до 5
милиона евро
струва на
аукцион всеки
от 20-те антични ритона на Васил Божков, които бяха изложени през 2011 г. в Националния исторически музей. Общо 220 великолепно реставрирани вази, гривни, шлемове, фиали, чаши, златен венец и златна маска бяха в изложбата “Тракия и древният свят (ХV-I в. пр. Хр.)”. Куратор бе проф. Иван Маразов. Някои митове, изобразени върху предметите, за първи път се срещат в иконографията на древния свят, подчерта той.
Обогатената
колекция бе
показана в
Националната
галерия през
2018 г.
Името на изложбата бе “Златното руно. Пътят на аргонавтите”.
Тя включваше 62 експоната, сред които уникален златен съд с главата на овен, златни и сребърни източни съдове, ритони, червенофигурни вази с изображения на светилището в Делфи, ритуални сребърни позлатени съдове, погребални дарове, обредни сервизи.
Изложени бяха и два съда с изображения на тракиеца Орфей - върху позлатени кантарос и ритон, които не бяха известни дотогава.
Идеята бе посетителите да минат по стъпките на аргонавтите, в свещени места – Делфи и Самотраки, в тракийските царства, в земите на легендарните амазонки, в страната на слънцето – Колхида, на остров Крит.
За първи път пред публика тогава бяха показани 17 предмета, два от които са червенофигурна керамика. Сред тях са сребърният ритон със скулптурата фигура на стар Силен, възлегнал върху винен мях от кожата на пантера – блестящ пример за изтънчено произведение на лукса. Върху два сребърни съда се появява образът на Тезей – най-известния герой на Атика в Античността. В колекцията има още
Проф. Веселина Инкова е най-добрата познавачка на древните техники за обработка на металите и консултант на Божков. Тя е реставратор в модернизираната лаборатория на колекционера, за когото работи от 15 г.
Световноизвестният специалист проф. Танос Сидерос, който е член и консултант на фондация “Тракия”, е убеден, че подобна колекция би правила чест на всеки световен музей, включително на Лувъра и Ермитажа, а такива сбирки са ставали основа на прочути експозиции, носещи името на своите създатели.
Златни тракийски венци. По думите на покойния директор на НИМ Божидар Димитров няма толкова запазени аналози в наши музеи.
---------
Бележка на редактора:
Защо овнешкото руно е златно? Древните търсачи на бърза печалба потапяли в бързотечащи води, за които се говорело, че има златни люспи, руно на овен (овца). След време фините частици се захващали за руното и то наистина ставало златно. Оставало само да го изгорят... И златото оставало в пепелта.
