Голяма част от аудиторията онлайн вече е научена да дава пари за качество
Времето, в което новинарските сайтове ще станат платени, изобщо не е далече, прогнозират напоследък световни медийни наблюдатели. Други обаче са на мнение, че моделът, по който новините ще се издържат, за да стигат до читателите, ще е малко по-сложен. Вероятно ще е комбинация от платено уникално съдържание и безплатни новини, достъпни за всички и премесени с реклама.
Този модел вече работи успешно в стрийминг платформите за музика и за филми, така че медиите едва ли ще измислят топлата вода.
Но пък са на път да започнат да печелят от съдържанието, което създават, след като години наред то се ползва безплатно и се краде безогледно. Журналистите на практика са единствената професия, която не може да получи реалните приходи за своята експертиза.
Това обаче започва постепенно да се променя, тъй като голяма част от аудиторията в интернет вече е научена да плаща за качество.
Рекламата отдавна не е достатъчна, за да издържа качествените медии. По две причини. От една страна, моделът с рекламодателите, които финансират свободните медии, е остарял поне от 30 години насам с мощното навлизане на технологиите. И е наивно до глупост някой да вярва, че този модел може да продължи да бъде успешен за всички медии на пазара.
Втората причина е, че поне в момента, а вероятно и в следващите няколко години
лъвският пай от рекламата
ще се прибира от
технологични левиатани
като гугъл и фейсбук
Как обаче хората ще започнат да плащат за медийно съдържание онлайн, след като години наред го получават безплатно? Проучване на института “Ройтерс” за 2019 г. показва малко нарастване спрямо предната година в броя на хората по света, които плащат за онлайн новини. Същевременно обаче се увеличават платените абонати за издания като “Ню Йорк таймс” и “Файненшъл таймс”. Тази тенденция категорично потвърждава, че приходите от читатели осигуряват алтернатива на дигиталната реклама, на която исторически се осланят повечето новинарски онлайн медии, обяснява Ричард Флечър от института “Ройтерс”.
Дали абонаментът е достатъчен обаче, за да осигури спокойна работа на журналистите? Някои изследователи са на мнение, че броят на абонатите не само че е нисък, но и няма накъде повече да се увеличава. Затова и ръстът му всяка година е минимален. Освен това е важно да имаме едно наум, че броят на хората, които плащат онлайн абонамент за новини, все още е по-малък от броя на онези, които плащат за хартиено издание.
Другата тревога е появата на т. нар.
абонаментна умора -
хората започват
да се дразнят
от това непрекъснато
да бъдат карани да плащат
отделно за многобройни услуги. Има и още нещо - за колко на брой абонамента може и иска да плаща човек? Сред тези, които вече го правят, средният брой в почти всички страни е един абонамент онлайн. Дори сред хората, които най-много се интересуват от новини - най-богатите или най-образованите, повечето дават пари само за една новинарска организация (медия, сайт, компания). Така че в зависимост от начина, по който абонаментите се разпределят между различните издатели, това може да означава, че само малка част от онези, които в момента са достъпни, ще могат да привлекат достатъчно платени абонати, за да оцелеят.
Тогава дали само най-големите и най-известни новинарски сайтове ще продължат да съществуват? А и как ще се захранват, когато са заставени да се съревновават с развлекателната индустрия като “Нетфликс” и “Спотифай”?
За останалите, които са извън новинарския бизнес и на практика са потребители, проблемите са други. В свят на твърди заплати неминуемо ще се стигне до остро разделение между тези, които искат и са способни да плащат за онлайн новини, и онези, които не са. Оттук до информационното неравенство крачката е съвсем малка и тя ще доведе до растящи разлики между богатите информирани и бедните информирани. Всички тези хипотези до голяма степен са от бъдещето, но данните, с които изследователите разполагат в момента, набелязват посоката какво ни чака.
Освен индивидуалната мотивация желанието да плащаш за новини е обосновано и от структурата на медийната среда. Друго проучване на института “Ройтерс” показва, че по-голямата част от онлайн новините в Европа - донякъде с изключение на онези, предлагани от издатели на национални вестници, - се ползват безплатно от потребителите.
Ако повечето онлайн новини
са безплатни, броят на тези,
които плащат, винаги ще е малък
Друг тип изследване на “Ройтерс” стига до същите изводи чрез анкета, в която пита потребителите колко често кликват върху линк, но вместо статия излиза съобщение да платят за абонамент. Там, където подобно съобщение се появява рядко, очевидно потребителите изобщо нямат или имат малка мотивация да започнат да плащат. Така в страни като Норвегия и Швеция, където плащането за новини е широко разпространено, едва 20 и 25% съответно не виждат подобни подкани за плащане. В по-голямата част от Западна Европа и САЩ числото е около 40%. В Япония, където повечето новини са безплатни благодарение на популярността на агрегаторите (машинно изработвани и списвани новини), 60% от населението регулярно чете и ползва новини, без да се сблъсква с покана за плащане.
Така че новините, върху които по принцип няма авторство, не са надежден източник на средства. Медиите обаче създават уникално и обществено значимо съдържание, което, освен че има своята реална цена, е и причината те да продължат да съществуват.
