Насилието над жените е един от най-големите бичове на нашето съвремие. Проблемът представлява отворена рана за милиони представителки на нежния пол в целия свят. По данни на различни неправителствени организации близо 35 процента от жените по света са били жертви на физическо или сексуално насилие в последно време. Проблемът е изключително актуален и в страните на Балканите, където само тази година стотици невинни жени са били убити от партньорите си, от роднини или просто от случайни нападатели.
ТУРЦИЯ
Турските медии ежедневно съобщават за убийство на жена, извършено от мъж, най-често от нейния съпруг, бивш съпруг, приятел, понякога баща или брат. Има случаи на убийства на жени дори от собствените им синове.
По данни на турски опозиционни вестници броят на убитите жени в страната тази година вече е над 430. През 2018 г. е имало 440 такива убийства, спрямо 121 през 2011 г. Обясненията на убийците за действията им са сходни - жените са били убити, тъй като са искали да взимат решения за собствения си живот - да се разведат, да работят, да обличат каквото решат.
Трябва да се отбележи, че Турция няма официална статистика за убийствата на жени. Данни на Световната здравна организация сочат, че 38 процента от жените в Турция са подложени на насилие от партньор по време на живота си, сравнено с 25 процента в Европа.
Асоциации редовно обвиняват властите в страната, че не вземат достатъчно мерки, за да предотвратят тези убийства, а правосъдието е обвинявано в частност, че издава твърде ниски присъди за такива престъпления.
На фона на всичко това през ноември полицията разпръсна със сила, използвайки сълзотворен газ и гумени куршуми, хиляди демонстрантки, събрали се в Истанбул по повод Международния ден за премахване на насилието над жени.
Междувременно същия месец министърът на труда, социалните грижи и семейството Зехра Зюмрют Селчук обяви, че турското правителство обещава да се бори срещу насилието над жените, като е изготвило специален нов план, състоящ се от 75 точки. Министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл на свой ред изтъкна, че властите няма да проявяват абсолютно никаква толерантност към насилниците.
Правителството вече е предприело редица мерки като например проследяване на насилниците. Миналата година бе създадено приложение за смартфон, чрез което жените могат да сигнализират за насилие над тях в полицията. Качванията на приложението достигнаха стотици хиляди.
През 2012 г. Турция ратифицира Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, даваща приоритет на равенството между половете. Според женските организации обаче властите не изпълняват задълженията си, предвидени в конвенцията. Адвокати твърдят, че става все по-трудно да се идентифицират извършителите на убийствата, тъй като често случаите не се приемат насериозно.
И въпреки всички мерки статистиката показва близо четирикратно увеличение на случите на убийства на жени в Турция през последните 17 години. Докато през 2002 г. (когато дойде на власт ислямистката Партия на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган) броят на жените, убити в страната, е бил 66, през 2018 г. той е скочил на 440.
На фона на ежедневните потресаващи случаи на убийства на жени в Турция парадоксален факт е, че проучване за щастието, извършено от Турския статистически институт, показва, че жените в Турция са по-щастливи от мъжете.
ГЪРЦИЯ
Регистрираните случаи на семейно насилие в Гърция са се увеличили с 34,45 процента в периода 2014 - 2018 г., като 66,32 процента от жертвите на семейно насилие са жени. През 2014 г. случаите на семейно насилие са били 3512, а през 2018 г. - 4722, показват данни, публикувани от агенция АНА-МПА. Според председателя на гръцкото дружество на съдебните лекари една от 16 бременни жени в Гърция е жертва на семейно насилие. Когато бременността е нежелана от партньора, вероятността жената да стане жертва на домашно насилие е три пъти по-висока, отколкото при желана бременност.
За жените, станали жертви на семейно насилие, съществува гореща линия за връзка със специализираните служби за работа с малтретирани жени, които предоставят психологическа подкрепа, правни консултации и закрила в защитени жилища.
Тази година Гърция извърши промени и в Наказателния кодекс, като въведе в определението за изнасилване и отсъствието на съгласие от страна на жертвата, а не единствено наличието на физическо насилие или заплаха.
Гърция ратифицира през 2018 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция). Ратификацията бе направена с голямо мнозинство, като "за" гласуваха всички основни партии, управляващи и опозиционни.
Заслужава да се спомене, че Гръцката православна църква приветства и подкрепи ратифицирането на конвенцията, макар да изрази резерви, че тя косвено "легитимира" и хомосексуалните отношения в семейната среда. В позицията на Гръцката православна църква, цитирана в сайта "Ромфеа", се казва: "Въпреки че бихме желали да изключим християнски недопустимите хомосексуални връзки, като християни никога не бихме могли да откажем защита на жените и на всеки уязвим човек в семейната рамка с аргумента, че настоящата Конвенция защитава и хомосексуалните връзки".
КИПЪР
Темата за насилието срещу жени стана особено болезнена за кипърското общество тази година заради един изолиран, но особено шокиращ случай - убийството на седем жени, пет пълнолетни чужденки и дъщерите на две от тях, на 6 и 8 години. Извършителят, който призна вината си, се е запознал с жените в сайтове за запознанства.
За 19 години, от 2000 до 2019 г., 37 жени в Кипър са загинали в резултат на полово мотивирано насилие, показват данни на асоциацията за превенция и борба с насилието в семейството, цитирани от вестник "Политис". През 2018 г. асоциацията е получила 2502 телефонни обаждания от жертви на семейно насилие, съобщи кипърският клон на гръцката телевизия "Антена". 60 процента от жените, станали жертва на семейно насилие, не разказват за това на никого, показва миналогодишно проучване, публикувано от Кипърската информационна агенция и цитирано в "Офсайт".
По случай Международния ден за премахване на насилието над жени, 25 ноември, наскоро кипърската национална комисарка Йосифина Андониу отбеляза, че през последните години страната е направила съществени крачки напред, които са увенчани от ратификацията на Истанбулската конвенция (през 2017 г. - б.ред.) и подготовката на конкретни нормативни актове за пълното й практическо прилагане.
РУМЪНИЯ
През лятото на 2019 г. цяла Румъния бе потресена от отчаяния зов за помощ на 15-годишната Александра в малкия южен град Каракал. Записите от едно от няколкото й обаждания до спешния телефон 112 изтекоха в медиите. И доведоха до оставката на тогавашния вътрешен министър Николае Мога. Последните й думи са "Идва, идва!", а полицията пристига почти цяло денонощие по-късно в дома на предполагаемия похитител на момичето.
Случаят "Каракал" е обвит в мистерия и много догадки. Основният обвиняем - 66-годишният Георге Динка, признава по време на следствието, че е убил не само Александра, но и 18-годишната Луиза, която е обявена за издирване от април.
Той казва, че е изгорил телата на двете момичета. Румънските разследващи органи потвърдиха с ДНК-анализ, че част от намерени останки принадлежат на Александра, но поискаха помощ от ФБР за идентификацията на предполагаемите останки на Луиза. В рамките на следствието се появиха и други сигнали за изнасилвания и сексуални посегателства, извършени от Динка.
Същевременно медиите не спряха да публикуват твърдения, че двете момичета не са мъртви, а са жертви на трафик и вероятно са продадени като проститутки в Италия. Дали Георге Динка е действителният убиец на Александра и Луиза или прикрива действията на организирана престъпна група предстои да бъде установено от съдебните органи.
Статистическите данни за насилието срещу жени в Румъния обаче са тревожни: на всеки 30 секунди една жена е бита от партньора си, което означава, че близо 3000 жени на ден стават обект на насилие, а по две жени седмично биват убити от агресивни партньори, тоест над 100 жени годишно. Три от всеки десет румънки заявяват, че са били обект на физическа, психическа или вербална агресия, според данни на Мрежата за превенция и борба с насилието срещу жени.
СЪРБИЯ
Само през тази година, до ноември, в Сърбия са убити 28 жени, съобщи омбудсманът на Сърбия, цитиран от "Вечерне новости".
По повод Международния ден за борба против насилието над жени омбудсманът Зоран Пашалич обърна внимание на значението на приемането на Национална стратегия за предотвратяване и борба с насилието в семейството и партньорските отношения.
Според Пашалич особено внимание трябва да бъде обърнато на предотвратяването на насилие над жените в селата, на жени с инвалидност и ромки. Пашалич посочи още, че на жертвите трябва да се оказва всякаква подкрепа за регистриране на насилието, както и помощ за това те да могат да станат самостоятелни. По думите му голям проблем представлява това, че жените жертви на насилие нямат възможност с децата си да напуснат насилника, тъй като не са финансово осигурени.
СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
През първите девет месеца от годината в Северна Македония са регистрирани 709 наказателни дела в сферата на семейното насилие, в които 610 от пострадалите са жени, съобщи Хелзинкският комитет в Северна Македония, цитиран от в. "Нова Македония".
По данни на ООН насилието е убиец номер едно на жените, отбеляза вестникът.
Тревожна е тенденцията на приемането на насилието в страната. Проучване на ОССЕ показва, че три от пет (60 процента) от жените в Северна Македония смятат, че насилието срещу жени е нещо обичайно, а три от десет жени казват, че това е много често явление.
Този вид насилие ограничава жената да участва в икономическия и обществения живот, предизвиква депресия, чувство за безсилие и безизходица, а и е грубо нарушаване на основните й човешки права, заявиха от Хелзинкския комитет.
ЧЕРНА ГОРА
Мнозинството от жените в Черна гора са много обезпокоени от въпроса за насилието, тъй като всяка пета е била жертва на физическо или сексуално насилие след петнадесетата си годишнина, сочи проучване на ОССЕ, проведено в Черна гора. В парламента на Черна гора бе представено проучване за насилието над жени, което показва, че то засяга жени от всички възрастови групи, с различни приходи и от различни райони на страната. Проучването показва, че срамът, страхът от отмъщение от страна на извършителя и недоверието в държавните институции са главни причини насилието да не се регистрира. Една трета от анкетираните смятат, че Черна гора е общество, в което приоритет се дава на момчетата и мъжете - както на работното място, така и в дома, и все още често за насилието се обвинява жертвата, а не насилникът.
