По време на престъплението е студент в четвърти курс в Академията на МВР
Убитият преди година Иван Христов бе най-големият производител на ябланска халва
"Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, които ти дава Господ твоя Бог", гласи една от десетте Божии заповеди. Следващата казва: "Не убивай".
Какво ли се случва с този, който наруши и двете едновременно - този, който застане разярено срещу баща си и хладнокръвно го убие? Кой кръг на ада му е отреден за най-тежкия грях?
Пред този труден въпрос е изправен Виктор Василев, които провали живота и бъдещето си, затривайки родителя си. 23-годишният младеж е четвъртокурсник в Академията на МВР, когато се разиграва трагичното събитие.
Преди да се стигне до кървавата развръзка той живеел с родителите си Росица и Иван Христови и с по-малката си сестра в с. Добревци близо до Ябланица. Всъщност баща му и неговият брат Милен били собственици на фирма, която е най-голямата за производство на прочутата ябланска халва.
Дейността й основно въртял Иван и често се налагало да пътува, за да доставя стока на клиенти от цялата страна. Съпругата му пък много тежко приела смъртта на баща си и търсела забрава в алкохола и лекарствата.
Годините минавали, напрежението между нея и Иван нараствало - семейството постепенно се разпадало. И някак си естествено мъжът създал нова връзка с друга жена, с която се запознал покрай бизнеса си в София. Случвало се при пътуванията му до столицата да остава и преспива при нея.
Неусетно нещата се задълбочили и Иван поел издръжката й - плащал ежедневните разходи, наема за квартира, купил й кола и мотоциклет. Заедно летували, заедно посещавали скъпи заведения. Бизнесменът бил щастлив и щедър.
Този паралелен живот довел до пълен разрив в отношенията с Росица. В средата на януари 2018-а тя тотално влошила здравето си с обилно количество алкохол и медикаменти. Приели я в болница, но не могли да изкоренят вредния й навик. Затова в началото на февруари Иван се изнесъл от фамилното жилище и заживял отделно в друга къща пак в Добревци.
По това време Виктор учел и живеел в София. През почивните дни и ваканциите се завръщал у дома, но този дом вече не бил същият без баща му. Случайно разбрал за връзката му и не останал очарован, разгневил се. Бил твърдо убеден, че другата жена е с баща му само заради парите.
Няколко пъти той и чичо му Милен разговаряли с Иван и настоявали да прекрати връзката си. Но всичко било напразно - бащата оставал глух за думите им и не позволявал да се месят в живота му.
Междувременно Виктор събирал информация за другата жена и разбрал за скъпите подаръци, за луксозните й навици, за прищевките, които баща му финансирал. Недоволството на сина нараствало с всеки ден, превръщало се в клокочеща ярост, която изливал пред колеги и познати.
На 25 февруари 2018 г. по обяд Иван за пореден път се прибрал от София - нощта изкарал при любовницата си. В добро настроение захванал да реже дърва за огрев. А Виктор, приятелката му и майка му пътували до Тетевен, където Росица била прегледана от лекар.
След завръщането им в Добревци баща, син и чичото заедно натоварили със стока лекотоварни автомобили, които изпратили по направленията им. После Иван си отишъл вкъщи, пък Виктор се заровил във фирмените книжа в офиса. Натъкнал се на тетрадка, в която баща му вписвал приходите и разходите, към които имало обяснителни бележки. След тях открил неточност от 100 лева.
Младежът подкарал колата си към баба си в с. Батулци, но решил първо да се отбие при баща си. Предстояла операция на майка му, нужни били средства. Всъщност на по-късен етап станало ясно, че никаква операция не е необходима, тъй като диагнозата й била сгрешена и никакви пари не били дадени.
Заварил Иван полегнал на дивана. Синът пристъпил директно към въпроса - че има грешка от 100 лева при сборуването. Бащата отвърнал, че не е вярно. Виктор много се подразнил, толкова много, че палнал колата и отишъл да вземе тетрадката.
Когато я показал на баща си, той се разкрещял:
- Аз ли изкарвам тези пари и те издържам или ти? Как си позволяваш да проверяваш разходите ми? - сетне посегнал да го удари. Не успял.
През сълзи Виктор му обяснил, че са нужни пари за лечението на майка му и за издръжка на семейството.
- Ти харчиш безразборно за любовницата си, но все още имаш семейство, което няма с какво да преживява.
- Няма да ви давам пари - на теб, майка ти и сестра ти. Повече няма да видите добро отношение от мен - отсякъл разгневеният Иван.
- Така ли ще я караме вече - с горчивина попитал синът.
- Да, така - троснал се бащата.
Виктор направил последен опит да обясни, че иска пак да са семейство, да помага и да бъде до татко си, че не му мисли лошото, но Иван рекъл, че това изобщо не го интересува.
Ядосан и обиден, курсантът си тръгнал и направо отишъл в пристройка към дома си, където държал метална каса, а в нея законно притежавана ловна пушка. Грабнал я и се върнал в жилището на баща си. Той продължавал да лежи на дивана. Синът мълчаливо насочил оръжието, а мъжът вдигнал ръце да се защити. В този момент треснал първият изстрел. От шията на Иван бликнала кръв. Екнал втори изстрел, но встрани от жертвата. Виктор се обърнал и хлопнал вратата след себе си.
После тръгнал към Батулци при баба си. В късния следобед се срещнал с чичо си Милен в двора на производствения цех в Добревци. Запалили по цигара и докато пушели Виктор признал, че е приключил с баща си. После се прибрал, почистил пушката, заключил я. Сетне за кратко посетил свой приятел. А като се завърнал се изкъпал, облякъл чисти дрехи и дори помогнал на по-малката си сестра да напише домашните си.
Вечерта течала спокойно и идилично сякаш нищо не се е случило. До момента, когато му позвънил криминалист от Ябланица и го повикал в къщата на баща му. Виктор тръгнал пеша и видял отпред чичо си - той се обадил в полицията, че е открил мъртвия си брат.
- Почистих и прибрах пушката, гилзите изхвърлих. За всичко съм се погрижил - успокоил го племенникът и помолил: Грижи се за мама и сестра ми!
Иззетите от местопрестъплението проби, тези от ръцете на Виктор и от дрехите му категорично сочат, че той е извършителя. А психолого-психиатричната експертиза доказва, че е психично здрав и може да отговаря за постъпките си. Умишлено е убил баща си, което е резултат от слабите му морално волеви задръжки.
Какво ще е наказанието му, това ще реши съдът. Делото срещу Виктор Иванов Василев - бивш четвъртокурсник от Академията на МВР, нереализиран полицай и бъдещ затворник - тръгна преди дни.
