С търпение, обич и обучение, съветват психолози
Дейвид Бекъм е баща мечта, ако се съди по съобщенията, които съпругата му Виктория пуска в социалните мрежи как той се грижи за четирите си деца. Последното от тях е особено трогателно. Става дума за снимка, която показва как футболистът е нарязал маслините, които трябва да сложи в кутията за училищен обяд на дъщеря си. Тъй като 8-годишното момиче се казва Харпър, той се е постарал да оформи някои от тях като Х. Майката Виктория, която е моден дизайнер, признава, че с това си решение е надминал всички нейни опити да представи по атрактивен начин полезна храна, която децата често подминават.
Месец по-рано тя публикува и друго доказателство колко страхотен татко е Дейвид. С леко шеговитата забележка, че този проект съсипва живота ѝ, Виктория пуска няколко снимки в инстаграм, които показват как той в продължение на цял ден строи от лего замъка на Хари Потър. Завършва го в 3,30 часа, за да може да зарадва дъщеря си на сутринта. “Толкова добър баща. Харпър е обсебена от Хари Потър”, пише под последната фотография съпругата.
Всъщност тя е доста последователна в начина, по който вае образа на Дейвид като татко мечта, което според психолози е много важна част за това той наистина да бъде такъв. Причината е, че за разлика от жените, които по естествен път стигат до познанието как да отговорят на нуждите на детето, на мъжете са необходими повече иформация и заразителни примери.
“Основният проблем идва от това, че много татковци не са в състояние да преценят какво могат и не могат да изискват от едно дете в различните степени от развитието му.
Тук е ролята на майката да се намеси и да помогне да разберат, дали с разговори, дали като ги насърчи да четат по въпроса, или да им направи резюме на прочетеното”, казва американският психолог д-р Фицхю Додсън. Той е автор на редица книги за семейните отношения, включително и „Изкуството да бъдеш баща”.
“Да бъдете добър татко, е въпрос на търпение, обич и обучение. И дали ще станете такъв, зависи не от количеството време, което ще прекарате с детето си, а от това как сте го използвали”, посочва Додсън. Той съветва бащите да участват в грижите за своите деца още от първите им дни. Например, ако бебето се храни с биберон, няма никакво значение кой ще го направи. Същото важи за смяна на пелени, къпане и приспиване.
“Преди 25 г. мъжкото и женското поведение, както и ролите на бащата и майката бяха твърде ясно очертани. Днес поведението на двата пола в обществото и семейните роли претърпяват големи трансформации. Никой не е в състояние да предскаже каква окончателна форма ще придобият тези роли, когато нещата се стабилизират. Феминистките движения са просто един пример за огромните социални размествания, които претърпява нашето общество”, обяснява психологът. Затова, ако преди 25 г. бащите са готвили своите синове за живот, подобен на техния, това вече не е добър модел. Защото, когато станат големи, вероятно ще имат съвършено различна семейна роля.
По тази причина все повече психолози, организации, а и отделни държави се опитват да създават среда, в която мястото на съвременния баща да изпъква. У нас отминаващата седмица също бе посветена на този въпрос. Имаше различни инициативи и дискусии. В една от тях трима известни актьори трябваше да споделят своя опит като бащи. “Обичам да се гушкаме и целуваме непрекъснато – предвид малкото време използвам всяка възможност, когато сме заедно с децата.
Не трябва да се забранява, а да се обясни защо нещо не е добре да се прави - най-важното е да бъдеш приятел с тях”, разказа Асен Блатечки. Според колегата му Александър Сано най-голямото задължение на родителите е да бъдат щастливи заради децата си. Александър Алексиев пък призна, че заради честите си отсъствия при снимането на филм в един момент е изгубил връзка с дъщеря си и му трябвали месеци да си върне нейното доверие. Което не е изненадващо, тъй като поне у нас масовият модел за бащинство е все още на човека, който често отсъства, защото носи парите вкъщи.
Според анализ на Организацията за икономическо сътрудничество Финландия е единствената развита страна, в която бащите на деца в училищна възраст прекарват повече време с тях, отколкото майките. Една от причините е, че подобно на други скандинавски държави и в нея има специален отпуск за бащинство. Освен това се правят различни инициативи за насърчаване на ролята на татковците във възпитанието на подрастващите. Сред тях например е присъждане на награда за най-добър баща от социалното министерство. Конкуръст се провежда ежегодно и всяка година е на различна тема. Тази бе за намиране на баланс между работата и родителските задължения.
Големият победител бе Ермани Утела, баща на четира деца, чиято съпруга почива през 2014 г. Той осъзнава, че ще трябва да промени много неща в живота си, когато се опитва да нахрани едновременно трите си по-малки деца дни след смъртта на тяхната майка. “Тогава разбрах, че отсега нататък ще се занимавам ежедневно с всички задачи по тяхното отглеждане и трябва да предприема нещо”, споделя той пред местна телевизия. Първоначално взема дълъг отпуск, след това започва да работи от вкъщи. Тъй като доходите му значително намаляват, получава помощи от местния съвет, църквата и роднини.
“Надявам се, че когато те пораснат и си спомнят своето детство, ще мислят, че въпреки голямата болка от загубата на мама татко е направил всичко, което е било по силите му”, обяснява Утела. Той смята, че семейството се укрепва не само чред допълнителни дни отпуск. Според него трите най-важни неща са любов, граници на позволеното и храна. Утела е научил децата си как сами да разрешават конфликтите си. Правилото му е: извини се и прости, тъй като смята, че в природата на човек е да спори. Самият той, когато се измори или изнерви, винаги обяснява причините за това и се извинява.
Вторият отличен Юка Лагерблом получава приза, тъй като не се колебае да потърси психологическа помощ за мъже, когато осъзнава, че не се справя добре със задачата да бъде обикновен баща. Петри Якола, който израства с родители алокохолици, пък е награден за помощта, която оказва на семейства с подобен проблем. Самият той става отличен баща и се грижи сам за петте си деца.
Да се бориш за правото да бъдеш татко
“В наши дни така стоят нещата, че трябва да се бориш за правото да бъдеш татко. Сякаш целият свят не иска да бъдеш такъв. Предпочита да стоиш до късно в офиса. Някой друг да учи децата ти да ритат топка, да свирят на пиано и да вярват в себе си. А ти трябва само да бъдеш така добър да плащаш сметките”, казва австралийският семеен терапевт Стив Бидълф. Според него обаче все повече бащи се борят, за да си възвърнат мястото в семейния живот, което е добра новина, тъй като мъжете внасят уникални и незаминими елементи във възпитанието на децата.
“Те се учат дори на любов, като гледат от вас. На тях много им харесва, когато показвате топло отношение към майка им, правите ѝ комплимент, флиртувате или си разменяте целувка или прегръдка”, обяснава Бидълф. Освен това съществува един уникален тип бащино поведение, който майките нямат. Татковците, по-големите братя или пък чичовци са тези, които обичат да се боричкат и да играят по-буйни игри с момчетата. А точно при тях се учи много важно нещо – как да се забавляваш, да вдигаш шум, дори да се ядосваш, но да знаеш кога да спреш, за да не нараниш себе си или някой друг. Защото истинският мъж е този, който владее себе си и поведението си. И той започва да се научава на това, докато се бори с баща си или чичо си на пода в хола, посочва Бидълф.
