Руското участие в антитерористичната операция в Сирия е спомогнало Иран да засили влиянието си в тази страна. Този извод се съдържа в публикуван наскоро доклад на лондонския Международен институт за стратегически изследвания (МИСИ) под заглавие "Иранските мрежи за влияние в Близкия изток". След година и половина проучвания авторите твърдят, че в перспектива Иран може да спечели от по-интензивната вече размяна на разузнавателни данни с Русия след края на бойните действия в Сирия.
Преди руските Военнокосмически сили (ВКС) да заминат за Сирия, в иранската военна кампания в тази страна имаше множество слаби места, признава МИСИ. Като главен инструмент на Техеран в конфликта експертите открояват подразделението "Кудс" от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР).
Командващият "Кудс" генерал Касем Солеймани често включваше в бойните действия нередовни формирования от други страни, но при все това имаше нужда от въздушна подкрепа, най-нова артилерия и партньори за специални операции. Предвид историята на руско-сирийските връзки и скептицизма на Кремъл относно значението на т. нар. Арабска пролет Русия бе "очевиден избор" за Солеймани, се казва в доклада на МИСИ.
Според авторите Русия е потвърдила реномето си на ирански партньор с готовността да продава на Ислямската република оръжия и ядрени технологии, дипломатическата подкрепа в Съвета за сигурност на ООН, опитите да гради отношения с бившия президент на Иран Махмуд Ахмадинеджад, както и с посредничеството за сключване на многостранната "ядрена сделка". В доклада се казва, че през юли 2015 г. Солеймани е посетил Москва, за да договори с президента Владимир Путин взаимодействието между двете страни в Сирия. В края на септември 2015 г. руският Съвет на федерацията (горната камара на парламента, б. пр.) единодушно одобри искането на Путин да използва ВКС. "Присъствието на Русия и интензивността на операциите й (в Сирия, бел. изд.) рязко нараснаха", подчертават учените.
Те посочват, че в средата на април 2016 г. Русия е използвала иранската въздушна база в Хамадан. "За пръв път от Втората световна война чуждестранна държава действаше от територията на Иран - се казва в текста. - Използването на иранска база бе знаково с оглед конституционните забрани."
За руско-иранското партньорство бе от съществено значение връщането на Алепо под контрола на сирийските правителствени сили, отбелязват експертите. Според тях сътрудничеството между Москва и Техеран в разузнавателната сфера може да продължи. МИСИ си задава примерно въпроса доколко "иранските възможности в кибернетичната сфера биха могли да спечелят от по-тясно сътрудничество с Русия по разузнавателните канали след войната в Сирия".
Нека обаче обърнем внимание, че във висшите ешелони на иранската власт няма единно мнение за нуждата от тесни връзки с Москва. Скорошен доклад на американската аналитична корпорация РАНД, анализиращ вътрешнодържавни дискусии в Ислямската република, сочи, че образът на Русия в очите на военния и политическия елит на Иран е противоречив. Иранците не желаят да са уязвими за каквато и да било намеса от чужбина, изтъкват изследователите от РАНД, наричайки взаимодействието между Москва и Техеран сътрудничество по неволя. Разпространено е становището, че голям потенциал за конфликт в руско-иранските отношения съдържа именно сирийското досие.
"Не бива да надценяваме значението на руско-иранските отношения - заяви за "Независимая газета" Антон Мардасов, експерт на Руския съвет по международните въпроси. - В тях често пъти прозира популизъм. Трябва обаче да отчетем, че освен Сирия Москва и Техеран развиват съвместна дейност по други писти - в Афганистан, Каспийския регион, във военнотехническото сътрудничество. Дори влошаване на отношенията заради сирийското досие едва ли ще промени коренно качеството на контактите. Разбираемо е, че Русия и Иран разглеждат по различен начин постконфликтното устройство на Сирия."
Според наблюдателя Русия разчита да постигне поне подобие на компромис поради нуждата от инвестиции в Сирия и неспособността на сирийското правителство да предприема сериозни операции без всеобхватна подкрепа от въздуха и без постоянни сделки между Москва и Анкара.
"Оттук идват различията в гледните точки на Иран и на Русия за включването на опозицията във въоръжените сили на Сирийската арабска република (САР) - казва Мардасов. - Макар че този вариант в известен смисъл е добър за прагматичните иранци: така присъствието и дейността им в Сирия не изпъкват толкова явно. Всъщност Иран отдавна вече е сменил своя курс в САР и днес маскира военната си дейност като икономически проекти за възстановяване на сирийските институции и инфраструктурата. Русия не го усеща твърде болезнено, защото все някой трябва да запълни вакуума при липсата на голям интерес сред родните бизнесмени към САР, където трябва да сключват договори с прекомерно дългосрочна възвръщаемост. Далеч не всички играчи могат да си го позволят."
Същевременно за Москва е важно Иран да не прекрачва с действията си "червената черта", отвъд която ред сирийски райони се превръщат в мишени за израелските сили, казва анализаторът.
"В перспектива при по-нататъшно отслабване на Сирийските демократични сили (многоетнически алианс в североизточните райони на САР, бел. изд.) Русия ще трябва да избере как да запълни вакуума в Източна Сирия: да се включи там самостоятелно и да формира от местни сили някакъв буфер, може би стимулиран от Рияд и Абу Даби, да допусне по-активно участие на турските тайни служби, работещи с племената, или да допусне по-нататъшно разширяване на иранското влияние - отбелязва Мардасов. - Тук има място и за компромисно решение, но мисля, че Дамаск може да разиграе нещата в своя полза. Защото той обяснява преразпределянето на вътрешните ресурси и сфери на влияние с руско-иранските противоречия, които съзнателно преувеличава." (БТА)
