Министър-председателят Бойко Борисов буквално остана зашеметен, след като видя 20-метровата антична сграда на разкопките край село Маноле, община "Марица".
"Как са го строили? Как са го насипвали? Ние с камиони не можем да изнесем пръстта, а те са го правили на ръка", коментира премиерът.
Точно преди година той беше на обекта, когато от античната сграда бяха разкрити едва 8 метра. Борисов изкачи на един дъх 13-метрова стръмна отсечка и се озова на връха на разкопките. Отдолу се показа урва, дълбока 20 метра. В най-ниската част са основите на мащабното древно съоръжение от ІІІ век.
"Внимавайте някой да не падне", погрижи се Борисов за репортерите. Археологът доц. Костадин Кисьов му обясни, че вече са слезли на 4 метра под съвременното ниво.
"Продължаваме надолу, макар че извира вода. Трябва да намерим основите и да видим какво държи тази огромна конструкция", каза изследователят. Той показа на премиера иманярски тунел, който започва от върха на античната сграда и слиза почти на най-долното ниво.
"Издълбали са помещение 4 на 4 метра, но нищо не са открили. Това е станало през XVI век по времето на султан Сюлейман Великолепни. "Намерихме дори изпражнения от магаретата, с които иманярите са влизали в тунела", посочи археологът.
На отделни места самата вътрешност на сградата е разрушена", посочи археологът. Той е убеден, че от северната страна на гигантска могила е самата владетелска гробница. Това са показали замерванията с георадар.
Археологът разказа, че в периферията на могилата е открил около 40 мраморни блока и е сигурен, че ще излязат още. "Един ден искам да възстановя всичко, както е било. Открихме капител от колона, висока 1,80 метра. Този монумент ще стане една от атракциите на археологията в Европа, убеден е доц. Кисьов.
"С багери или на ръка копаете", попита го премиерът.
Археологът отговори, че основната изкопна дейност и изнасянето на пръстта се извършва с багери, а разкриването на древните останки става ръчно.
Премиерът се интересуваше кой е ограбил паметника. "Влезли са през XVI в., но не са ограбили нищо. Тази кула не е гробница, тя е направена, за да носи горе постамента и статуята, които са тежали над 50 тона", отвърна Кисьов.
"Защо първо са я изградили, а след това са я затрупали", продължи да се интересува премиерът.
"Строителството е ставало на етапи. Изграждали са 2-3 метра от кулата и след това са насипвали. И така е продължило догоре. Тоест, могилата и кулата са изградени едновременно", отговори доц. Кисьов.
"Статуя има ли", продължи да пита Борисов. "Засега няма", отвърна изследователят. Тогава премиерът предположи, че вероятно хората на Сюлейман Великолепни са откраднали фигурата на върха. Според археолога разбиването на постамента и статуята е станало през V-VI век след император Константин Велики, когато се унищожават езическите символи.
Кисьов обясни, че името Малтепе идва от турската дума малджия, което означава иманяр. Тоест, още от османско време са наричали могилата иманярска заради тогавашните набези в нея.
Очакванията на учените са от северната страна да открият гробното съоръжение, за което подсказват и геофизичните проучвания. Логично е да бъде предназначено за император или за неговия заместник, управлявал провинция Тракия, която се простирала върху голяма територия. Наблизо покрай самата могила на 50 метра е минавал римският път.
"Много маса сте изнесли - колко камиона", почуди се Борисов."Цялата могилата е 89 хил. кубика. Ние сме изнесли 1/10 от тях", отговори археологът. И поведе премиера от южната страна на съоръжението. Преди това трябваше да слязат по стръмния откос. "Само да не падна, че такъв смях ще бъде", пошегува се Борисов, докато слизаше.
"Продължавайте, имате подкрепата на държавата", увери министър-председателят. И попита Владислав Горанов какво би казал за обекта. "Дано от север да излезе входът, че иначе ще трябва да се разкрива кулата от всички страни, а това е огромна работа и време, каза финансовият министър.
Колегата му Боил Банов коментира, че обектът е уникален и няма аналог в Европа. "Да стискаме палци да не са успели да докопат даровете от погребението. Всичко е фантастично, доц. Костадин Кисьов е страхотен археолог. Това, което прави, е гордост и обогатява историята на цяла Европа", обобщи министърът на културата.
