Недялка се бори с къртици в британските гробища в Пловдив

Недялка Михайлова наследи от баба си грижите за британските гробища в Пловдив. Снимка: Радко Паунов

Завиждат ѝ на заплатата, която наследи от баба си

Неравна битка с къртици води пловдивчанката Недялка Михайлова. От няколко години тя се грижи за британските гробища, които наследи от баба си Атанаска Иванова. Гадините обаче упорито надигали почвата и изравяли тревата, която е като килим.

“Пробвала съм да ги гоня с какво ли не. Сутрин, като дойда и видя какви поразии са направили, лошо ми става”, казва жената, която поддържа в безупречен вид парцел от 800 квадратни метра. В него са положени тленните останки на 55 британски войници и на един български преводач. Те са военнопленници от Първата световна война. Костите им почиват в Пловдив. Британското гробище е най-поддържаният парцел в целия траурен парк. Отдалече се набива на очи безупречният му вид.

Заедно с него Недялка наследи от баба си и заплатата ѝ. Тя се дава от посолството на Великобритания у нас. Каква е сумата обаче, не казва. Но твърди, че е доволна от възнаграждението.

“Плащат ми много

добре като за

България”,

лаконична е Михайлова.

Тази нейна дискретност кара останалите работници в “Траурни дейности” да ѝ пресмятат парите. Хората в общинското предприятие, които се грижат за целия траурен парк, получават около 500 лева. Някои от тях говорят, че Недялка вземала 1000 паунда. Други отиват още по-далеч. “Това са фантасмагории”, казва Нели. Някой път се дразни.

“Интересуват се от заплатата ми, а не виждат колко грижи и труд полагам, контрира тя. По думите ѝ всеки божи ден през лятото още в 5 ч сутринта тя е на британските гробища. Първата ѝ работа била да се захване да полива. Има изграден специален водоизточник, а разходите се поемат от посолството.

“Тази трева няма как

да е вечнозелена в

летните жеги, ако не

се полива нонстоп”,

описва Михайлова. Зеленият килим е тип английска ливада и не надвишава 3 см височина. Такова било изискването на работодателите. Косачката на Нели била настроена на такава програма, че да подстригва до определените сантиметри. Някой път блъскала по 10 часа в жегите.

Около 56-те паметни постамента пък са оформени като по конец ивици. Те винаги са прясно прекопани, а в тях се редуват сезонни цветя.

Покойната Атанаска Иванова се грижи 50 г. за британските гробища. Снимка: Радко Паунов

Има специална комисия, която поддържа военните британски гробища на Балканите. Седалището ѝ е в Солун. Редовно идвали специалисти от Гърция, за да определят какви цветя да бъдат засадени. Поверяват ги на Недялка и оттам насетне тя си знае урока, който е научила от баба си. Цели 50 години Атанаска Иванова поддържала британските гробища.

“Беше уникална жена. Нямаше ден, в който да не е тук”, казват служители от “Траурни дейности”. За последно се появи на 9 април 2014 г.

Дойде в инвалидна

количка, за да се

ръкува с херцога на

Кент принц Едуард

Той поздрави 77-годишната жена, която беше в инвалиден стол след няколко инсулта. До нея беше и внучката ѝ. “Благодаря ви, мисис Иванова, за всичко, което сте направили”, стисна ѝ ръката братовчедът на Елизабет Втора. Възрастната жена заплака от умиление.

Тя и съпругът ѝ Иван Димитров поели британските гробища в далечната 1964 г. Първоначално теренът бил застлан със сгурия. След 1966 г. го засадили с райграс и оформили около всеки паметник ивица с пръст и цветя. Зимата хвърляли тор, а лятото всеки ден поливали. Това упражнение сега прави Недялка.

Трогателна беше срещата на старицата с херцога на Кент. Когато започна церемонията по почитане на жертвите от Първата световна война, баба Атанаска със сетни сили се надигна от инвалидната количка и се изправи на крака.

Почти целият ѝ живот минал в британските гробища, към които се привързала. Сутрин нарамвала маркуча, слагала капела на главата и хуквала към траурния парк още по тъмно. “Това ѝ беше смисълът”, казва внучката. Тя е разбрала, че британците много си почитат мъртвите, което говорело за техния манталитет.

“Баба цяла нощ не спа, като разбра, че ще види принц Едуард. Предните дни беше загубила апетит, но като ѝ казахме, че ще се срещне с него, започна да се храни”, връща лентата Недялка. Дори след първия инсулт баба ѝ продължила да копае, полива и коси.

През 2000 г. получила покана за прием в посолството за рождения ден на Елизабет Втора. Платили ѝ пътните и хотела и тя отишла на тържеството. Мъжът ѝ Иван пък бил

удостоен с грамота

за добра работа

лично от британската

кралица

в далечната 1970 г. До последния си ден баба ѝ не могла да забрави жестовете към нея от страна на Обединеното кралство. Когато заболяла от глаукома, от посолството веднага ѝ превели 1200 лева за силиконови лещи.

“Баба и дядо никога не са имали проблеми през комунизма за това, че са контактували с дипломатическата мисия”, казва внучката.

Не били един и два случаите, когато от легацията внезапно посещавали гробищата в Пловдив. Но никога не останали разочаровани. Недялка също

се старае да работи

като баба си

Често на помощ идва и синът ѝ, който е глухоням. Съпругата му също била безсловесна. Слава богу, внучето на Нели няма този проблем.

Жената гледа да се разтоварва с физическа работа, за да не мисли толкова за грижите по любимите си хора.

На 13 ноември тя присъства на церемонията по отдаване на почит на загиналите британски войници. Нели застана встрани от официалните лица. До нея беше и синът ѝ. В края на възпоменанието посланичката на Великобритания у нас Ема Хопкинс лично отиде да благодари на Недялка за грижите. По същия начин баба ѝ Атанаска в продължение на десетилетия приемаше поздравления от дипломатите. Последният, който ѝ стисна ръката, беше Джонатан Алън.