Като законодатели днес сме призвани да утвърждаваме конституционните ценности. Това заяви председателят на Народното събрание Наталия Киселова в началото на пленарното заседание на 16 април 2025 г., когато се навършват 146 години от приемането на Търновската конституция. Тя честити на народните представители Деня на Конституцията и празника на българските юристи.
Нека не забравяме стремежа на създателите на конституцията да бъдем изразителите на волята на българския народ без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата Родина и нейните граждани към общочовешките ценности – свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, призова Наталия Киселова. Тя посочи, че всеки народен представител трябва да си отговори дали осъзнава своя дълг да пази националното и държавно единство на България, отстъпва ли от историческата цел да създаде демократична, правова и социална държава. Готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност без да жертваме стремежа на българските граждани да бъдат част от свободното и демократично европейско общество, попита председателят на Народното събрание.
Председателят на парламента припомни, че с приемането на първата българска конституция на 16 април 1879 г. се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история Търновската конституция остава като най-демократичната за времето си, време на нейното нарушаване и на борба за нейното спазване, добави Наталия Киселова.
Действащата ни Конституция, приета от Седмото велико народно събрание, прогласи нашата втора република и препотвърди републиканския принцип на държавно управление, посочи председателят на Народното събрание. Конституцията от 1991 г. въведе демократичните принципи на народния суверенитет, политическия плурализъм, разделението на властите, правова и социална държава, припомни Наталия Киселова и добави, че чрез този основен закон Република България стана член на Съвета на Европа и на Европейския съюз.
Председателят на Народното събрание подчерта, че конституционните промени, които бяха направени от действащи Народни събрания през изминалите повече от 20 години, са показали, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха на измененията. Опитът от последните години недвусмислено сочи, че конституционните ревизии следва да се извършват след сериозна национална дискусия и осмисляне, посочи Наталия Киселова.
