Церемонията “Достойните българи” е едно от най-красивите събития, на които съм присъствала
Церемонията “Достойните българи” е едно от най-красивите събития, на които съм присъствала в целия си живот. Заслужих честта да бъда номинирана, защото дарих 40 000 лева за стипендианти във Факултета по журналистика към Софийския университет в памет на отишлата си без време моя дъщеря Биляна Рачева, която беше журналистка. Връчи им ги журналистът Емил Янев, който е много свързан с моето семейство.
Държах да ги дам тъкмо на Факултета по журналистика, защото всъщност целият ми живот мина под знака на тази професия. Моят баща - Васил Сеизов, в миналото беше известен журналист - редактор във в. “Зора”, 7 години кореспондент във Варшава за Балканите на Хърватската телеграфна агенция, носител на много награди.
Аз също мечтаех да бъда журналистка, но след като беше съден от Народния съд, той ме спря: “В режим, в който има диктатура, не можеш да се чувстваш свободен журналист”. Затова станах преподавател в Консерваторията.
Покойната ми дъщеря Биляна Рачева обаче наследи професията на дядо си. Беше зам. главен редактор на списанието Тв+, чийто главен редактор беше Емил Янев. Биляна научи много от него, а и той много ѝ помагаше.
Целият живот на баща ми беше преминал в борба за доказване на българския произход на македонците. Заведе ме като 11-годишно дете с колата в Скопие, влязохме с войската. Беше месец май 1941 г.
Тогава на площада видях усмихнати хора с букети, които с нетърпение очакваха българите освободители. Сред тях приятели на татко, разкошни хора, интелектуалци, които живееха в Македония, но впоследствие бяха жестоко избити в сръбския лагер “Голи Оток”. И онези възгласи, които сега чувам да скандират по улиците на Скопие по телевизията “Бугарски фашистицки окупатори!”, да знаете, че изобщо не е вярно. Защото още помня как навремето посрещаха татко, какви интервюта бяха.
У дома какви личности идваха! Симеон Радев - журналист, писател и дипломат, идваше на гости при татко със съпругата си. Тате срещаше мен и приятелите ми със Серафим Северняк, Иван Радоев, Петър Динеков, Георги Джагаров.
Много близък негов приятел беше писателят Димитър Талев - всички в компанията им го наричаха Димча Талев.
Баща ми беше много близък и с Георги Боршуков
- журналист, преподавател и създател на специалността “Журналистика” в Софийския университет и ръководител на Катедрата по журналистика между 1965 и 1970 година.
Татко беше и много добър личен приятел с бъдещия патриарх Кирил. Били са заедно, когато България е спечелила Балканската война, а после откриват българска гимназия в Ниш - нещо, на което известният телевизионен водещ Ники Кънчев посвети цяло телевизионно предаване.
Борбеността си май е наследил от дядо ми Коцо, който е участвал в Илинденското въстание. Преди това е бил осъден на 101 години зад решетките в Солунския затвор и не като друговерец, а като българин. Освобождава го младотурската революция начело с Ататюрк.
Мечтата на моя баща беше да напише една мемоарна книга със заглавие “Живот, преминал под знака на българщината”. Той започна да я пише, но почина внезапно от пневмония.
Само преди една седмица доцент Румяна Рукова, директор на научния фонд на Българската академия на науките, ми се обади, за да ме покани на събитие, което бяха организирали заедно с Факултета по журналистика за 50-годишнината от смъртта на моя татко. Не очаквах такива почести, бяха поканили много хора и бях изключително поласкана.
Благодарна съм за жеста към мен и ръката, която ми подадоха деканът на факултета проф. Веселина Вълканова, проф. Ефрем Ефремов, както и останалите преподаватели. Затова държах да бъда до тях и на сцената на “Достойните българи”.
ПРОФ. Д-Р ВЕСЕЛИНА ВЪЛКАНОВА,
декан на Факултета по журналистика към
Софийския университет "Св. Климент Охридски":
Двама отлични студенти са първите лауреати на дарената стипендия
Респект към клуба “Достойните българи”, който вече е с близо 1000 българи - добротворци и с големи сърца, които спасяват, помагат и даряват безкористно!
Трябва да вярваме в доброто и да го разпространяваме.
Това е най-ценният архив на една медия - паметта на историите и лицата на достойните българи - хора, които правят необикновени неща.
Софийският университет е започнал с дарение и сега, в годината, в която отбелязваме 50-годишнината на ФЖМК, с огромна признателност отбелязахме един достоен акт на дарение към университета и към ФЖМК.
За мен бе чест като декан на ФЖМК да съм на церемония, която отличава достойните българи, още повече, че отличие получи г-жа Ефросина Сеизова – която със собствени средства и изрична воля основа дарителски фонд, предназначен за студенти по журналистика от ФЖМК, СУ.
На академичното честване на патронния празник на СУ “Св. Кл. Охридски” (25 ноември 2024 г.) дарителската стипендия беше обявена и присъдена на първите лауреати – нашите отлични студенти Ирена Петрова и Джем Юмеров.
Дарението на г-жа Ефросина Сеизова, която беше сред почетните гости на академичното тържество в аулата на Софийския университет, е достоен жест на една българка, с който тя едновременно отдава почит към фамилната си памет и към силната връзка на своето семейство с журналистиката. Баща ѝ Васил Сеизов е работил в печатни издания в началото на XX век, а от друга страна, дарявайки фонд за поименни стипендии за студенти по журналистика на дъщеря си Биляна Константинова Рачева, която също е свързала професионалната и личната си съдба с журналистиката, Ефросина Сеизова подпомага студенти по журналистика в техния академичен и професионален път.
Засвидетелствахме искрено уважение и благодарност към благородния жест на г-жа Ефросина Сеизова - тя получи от ректорското ръководство на университета свидетелство за дарителство, както и специална благодарствена грамота от Студентския съвет, но тя сега влиза напълно заслужено в достойния клуб на достойните българи! Благодаря!
