На остров Смит в Антарктика вероятно има тюркоази и редки метали, каза днес във Варна председателят на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев, цитиран от БТА. В Звездната зала на планетариума на Висшето военноморско училище (ВВМУ) в града той представи накратко резултатите от 33-ата полярна експедиция на родните учени. За третото плаване до Ледения континент на първия български военен научноизследователски кораб (НИК 421) „Св. св. Кирил и Методий" говори кап. II ранг Николай Данаилов. Гости на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, началникът на ВВМУ флотилен адмирал Калин Калинов, проф. Боян Медникаров, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев.
Приключилата 33-та полярна експедиция бе една от най-успешните досега, тъй като българските учени са работили по повече от 30 проекта, подчерта Пимпирев. "За пръв път е започнато изследване на слънчевата активност, а това вкарва астрофизиката и астрономията в полярните изследвания. Българските учени имат много проекти в сферата на микробиологията, което е важно, защото на Ледения континент живеят ендемични организми", каза още Пимпирев. Той подчерта, че Антарктика е като друга планета, което позволява от тези уникални микроорганизми да се извличат щамове за направата на нови лекарства, някои от които против рак.
По време на 33-ата експедиция за пръв път български учени направиха геоложки проучвания на остров Смит, подчерта Пимпирев. По думите му още първите проби са показали, че вероятно има тюркоази. Островът е непроучен, досега на него са стъпвали само 5 експедиции – на САЩ, на Великобритания и три туристически за покоряване на най-високия му връх, обясни професорът. " Смит тепърва ще бъде проучван, защото е богат и на ценни редки метали, за които вече се водят войни. Трябва да го изучим, защото след 20 години, когато падне мораториумът, България ще може да ползва тези богатства", допълни Пимпирев и уточни, че родните полярници всъщност не работят за настоящото поколение, а за децата ни.
Окончателното завършване на научната лаборатория в българската база на остров Ливингстън също е голямо постижение, тъй като тя ще даде възможност на учените, при това не само на българските, да работят години напред, посочи Пимпирев. И с усмивка уточни, че лабораторията е строена за 22-ри, а не за настоящия век.
