Стремежът е тези начинания да се самоиздържат
Над 1,2 млрд. лв. инвестиции от повече от 100 компании са избрали да се разположат в държавните индустриални зони у нас. В момента се водят преговори в напреднал етап за още 45 млн. лв.
Те са с компании от секторите автомобилна индустрия, хранително-вкусова и строителна промишленост, фармация, производство на високотехнологични продукти и оборудване, складиране и логистика, като фирмите са както български, така и германски, испански, китайски и турски.
Развитието на индустриалните зони и изграждането на необходимата инфраструктура ни е приоритет, за да привлечем нови високотехнологични инвестиции в България. За да сме ефективни в привличането на инвеститори,
е нужно да изградим зони с готова
инфраструктура Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов преди дни.
Такава именно ще е стратегията на новото ръководство на Национална компания “Индустриални зони” (НКИЗ). В края на февруари начело на дружеството, което е под шапката на Министерството на икономиката и индустрията, застана Ангел Танев. Той е избран от съвета на директорите до провеждането на конкурс.
“Искаме да направим така, че да има самоиздържане на индустриалните зони - по-добре да инвестираме в приоритетни зони, за да привлечем инвеститори, така ще генерираме допълнителни приходи за дружеството, които да инвестираме в останалите паркове. Моята цел не е само реализиране на продажби и привличане на инвеститори. Един инвеститор идва в една зона, когато тя предлага условия. Без инфраструктура няма инвеститорски интерес”, излага вижданията си за управлението на дружеството Танев. Тя притежава 100% от дяловете на три дружества - “Свободна зона Русе”, “Индустриални терени и складове” - Божурище, и “Икономическа зона Доброславци”, както и по-малки дялове в “Индустриален и логистичен парк - Бургас”, “Индустриална зона Загоре” и “Транзитна търговска зона” - Варна. Други индустриални зони в България, които се управляват от НКИЗ, са в Телиш, Плевенско, Видин, Свиленград, Кърджали, Карлово.
Перлата в короната на компанията е индустриален парк София - Божурище
Там вече има реализирани 43 инвестиционни проекта за над 610 млн. лв., които са в областта на автомобилната промишленост, високите технологии, складова и логистична дейност, биотехнологиите. Компаниите са от България, Германия, Дания, Гърция и Швейцария и осигуряват повече от 2 хил. работни места. Ресурсът в Божурище почти е изчерпан и повечето парцели вече са заети. За да се обезпечи безпроблемното производство, в ход е изпълнение на проект за допълнително електрозахранване. За целта НКИЗ кандидатства за средства от плана за възстановяване и устойчивост, но тъй като проектът не беше одобрен, миналата година правителството отпусна целеви средства в размер на 23,5 млн. лв. Отделно по пpoгpaмa “Hayчни изcлeдвaния, инoвaции и дигитaлизaция зa интeлигeнтнa тpaнcфopмaция” в Божурище ще бъде изграден Регионален център за дигитални решения - инoвaтивнa цифpoвa инфpacтpyктypa, кoятo дa oбcлyжвa инвеститорите в парка.
Центърът ще включва лаборатория за виртуална реалност зa
3D лазерно визуализиране на сгради, машини и
нови продукти преди пускането им на пазара, или т.нар. тестване преди инвестиране. Проектът е на стойност 6 млн. лв., а срокът за реализация - 36 месеца.
В момента към Божурище има интерес за изграждане на ново производство, свързано с текстилната индустрия, както и дизайнерско обзавеждане. През септември пък компанията “Солент Филм” закупи чрез търг два индустриални терена и започна изграждане на филмов център в Божурище на територия от над 30 хил. кв. м. Стойността на инвестицията е 30 млн. лв., осигуряваща 40 постоянни и 1000 временни работни места.
Приоритет на НКИЗ е да развие още два индустриални парка около София. Единият е “Икономическа зона Доброславци”. За целта през 2024 г. бяха отпуснати 21,3 млн. лв. от правителството. Там нещата са в начален стадий и тепърва трябва да се изгради инфраструктура. Инвеститорски интерес не липсва, включително и за изграждане на мегапроизводства, но компаниите изчакват зоната да се развие. Първоначалната идея за Доброславци беше да се превърне в клъстер на автомобилната индустрия.
“По една или друга причина обаче нещата не се случват, както е предвидено - виждате какво става в Европа в автомобилната индустрия. Не е изключено паркът да се развие в тази сфера, но по-скоро трябва да се насочи в посока, която е възможно най-рентабилната за това, което предлага. Доброславци е бивше военно летище и неговата изначална цел е авиоиндустрията и аз смятам, че има много потенциал да се развива в тази индустрия. Не изключвам и другите варианти - в момента за там има запитвания от автомобилната, хранително-вкусова, химическата индустрия”, казва Ангел Танев.
Другият софийски парк в развитие е в
“Красна поляна” Там ситуацията е сходна - има парцел с големина 312 хил. кв. м, който предстои да се изгради инфраструктурно. Тъй като се намира в града, теренът не е подходящ за тежко производство, а по-скоро може да се превърне във високотехнологичен клъстер и позициониране на инвестиции в IT сферата. “НКИЗ е в стабилно финансово състояние и ще насочва инвестиционни интереси спрямо приоритетните зони - тези с икономически потенциал”, категоричен е Танев. През 2024 г. НКИЗ е сключила 6 сделки за покупко-продажби на терени за реализиране на инвестиционни проекти на обща стойност 48,2 млн. лв., от които пет в София - Божурище, и един в Симитли. Те ще разкрият общо 85 работни места. За 4 от сделките са подписани окончателни договори, а за 2 - предварителни.
Освен Божурище индустриалните зони, които вече са добре развити, са тази в Бургас, в Стара Загора и в Русе.
В “Индустриална зона Загоре” - етап 1 и 2, са избрали да реализират свои инвестиционни проекти общо 10 компании на стойност 561,6 млн. лв. В момента има интерес от компании в областта на логистиката, както и за разширяване на вече съществуващо производство у нас в сферата на фармацията. Първата част на зоната е почти запълнена. Втората част - до село Еленино, ще бъде разширена, като средства за това бяха спечелени по програма AttractInvestBG в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост. Безвъзмездно ще бъдат отпуснати 14 млн. лв., а целият проект е на стойност 17,4 млн. лв. Вече се водят преговори с инвеститори, подписани са два предварителни договора. Там ще се разположи заводът на турската “Смарт солар технолоджис” за производство на соларни панели и клетки за 240 млн. лв. Единият от предварителните договори е с фирма за рециклиране на панели и производство на компоненти за батерии.
Заради разположението на въглищни централи около Стара Загора градът попада в плановете за декарбонизация, така че именно такива производства ще бъдат във фокуса на региона в бъдеще. По тази линия градът попада сред приоритетните, които могат да получат помощ по предстоящата процедура “Подкрепа за индустриални и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия” по програма “Развитие на регионите”.
В Бургас 48 компании вече са инвестирали
над 100 млн. лв. Повечето от тях са във Фаза 1 на парка, която е напълно развита. Фаза 2 тепърва трябва да се изгради инфраструктурно. За целта тя също получи 26 млн. лв. безвъзмездни средства по програма AttractInvestBG.
“Правилната насока за нея е адаптирането ѝ към текущата икономическа конюнктура. Поради една или друга причина в момента в Европа се отпускат средства, свързани с отбрана и високотехнологично оборудване”, насочва Ангел Танев. Миналата година там вече заработи завод за българска отбранителна техника по стандартите на НАТО на Международния производител на бронирани автомобили International Armored Group. Инвестицията надхвърли 20 млн. лв., а работещите специалисти трябва да достигнат до 300.
Същата компания ще построи още едно производство край Симитли. Стойността на сделката, която се реализира през юли, е 1,14 млн. лева. През август правителството даде съгласие за апортиране на имот от 153 дка частна държавна собственост в капитала на НКИЗ, на който да се изгради нова индустриална зона.
Плановете за изграждане на нови паркове в бъдеще са много. Сред тях са два във Варна - в Суворово и Аксаково. Съгласно проучване на потенциални терени в общините за привличане на инвестиции са налични 99 терена в 84 общини, които имат съответните характеристики да се регистрират и развият като индустриални паркове, се посочва в концепцията за развитие на индустриални паркове и зони 2024-2028 г. 11 от тях са разположени в Северна България, която се разглежда като приоритетна. Според Ангел Танев публично-частното партньорство е добър вариант за изграждането на нови паркове.
На този етап обаче инвеститорският интерес в тази част на страната не е толкова засилен. В действащите в момента индустриални зони на север - във Видин и Телиш, има главно наематели. Във Видин беше направена първа стъпка към обновяване на базата и миналата година беше спечелен проект за енергийна ефективност на административните сгради. Средства за това трябва да бъдат получени от плана за възстановяване. Тъй като стана ясно, че голяма част от проектите по плана няма да могат да се реализират, след като беше отказано второто плащане за България, от НКИЗ чакат отговор от регионалното министерство дали ще бъде получен процент съфинансиране за Видин, за да преценят ще стартират ли проекта. Все пак към зоната има интерес за инвестиции в различни бизнес отрасли.
