Ускоряването на растежа на работните заплати би бил най-стабилният и статистически значим ефект от присъединяването на България към еврозоната през 2026 година, ако се следва опита на страни, които вече са приели еврото. Това посочи проф. д-р Виктор Йоцов от Института за икономически изследвания (ИИИ) към Българската академия на науките (БАН) по време на дискусия, съобщават от институцията.
Той отбеляза обаче, че за да се запази конкурентоспособността на икономиката ни, бъдещето нарастване на заплащането трябва да се поддържа в съответствие с производителността на труда. Според Йоцов, ако изоставането на производителността не се навакса, това може да доведе до първоначална инфлация, подкопаваща реалния ръст на работните заплати, предава БТА.
Проф. Йоцов анализира пазара на труда в 11 страни от Централна и Източна Европа, 6 от които са част от еврозоната. Той посочи, че голяма част от положителните тенденции след 2000 г., сред които - нарастващо равнище на заетост, спадаща безработица, по-високи заплати и по-висока производителност, се дължат преди всичко на интеграцията в Европейския съюз, а не толкова на приемането на еврото от държавите в еврозоната. В този смисъл, не смяната на валутата, а структурните реформи, инвестициите в човешки капитал и достъпът до единния пазар на ЕС са основните двигатели на конвергенцията, посочи икономистът от БАН.
Йоцов бе сред участниците в дискусия, организирана в рамките на кръгла маса, на която бяха представени резултатите от първия етап на научноизследователския проект: "Адаптиране на пазара на труда в условията на членство в еврозоната: социално-икономическа динамика, технологична модернизация, демографски промени и образователно преструктуриране". Проектът е финансиран от Фонд "Научни изследвания" към МОН. Водеща организация в него е СУ "Св. Климент Охридски", в партньорство с ИИИ при БАН и Университета в Рединг във Великобритания.
По време на кръглата маса бяха представени доклад с анализ на развитието на пазара на труда в България за периода 2003–2024 г., както и прогнозни модели за бъдещото му развитие.
Според доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева от СУ "Св. Климент Охридски" по отношение на очакванията за развитие на пазара на труда се очертават следните тенденции - продължаващ спад на работната сила и на заетостта, нарастване на дела на заетите с висше образование в условията на излишък на такива кадри, както и недостиг на работна сила от лица със средно образование. Той няма да бъде компенсиран без промени в трудовата мобилност и в миграционните процеси. Очаква се и по-слабо търсене на работници с основно и по-ниско образование, което може да задълбочи социалните и икономически предизвикателства.
Очакваният недостиг на работна сила и нарастващото заплащане ще доведат до увеличаване на инвестициите в автоматизация, дигитализация и нови технологии като начин за компенсиране на дефицита на кадри, посочи тя. След което добави, че въвеждането на еврото в България също ще има въздействие. Очаква се това да има положителни ефекти, сред които - по-нисък валутен риск, по-добър достъп до финансиране, по-ниски лихвени проценти и по-лесна интеграция с европейските пазари.
В рамките на проекта в сградата на ИИИ при БАН е открит и Съвместен изследователски център в областта на иновативните политики на пазара на труда в България, се посочва в съобщението.
