Дъщерята на Гала - 28-годишната Мари, сама призна за тежката диагноза, която са й поставили.
"Рак", казва младата жена в интервю за Нова тв.
В следващите 5 години тя ще трябва да е под постоянно лекарско наблюдение, обясни Мон Дьо, пред когото Мари прави признанието.
28-годишната Мари стана майка за първи път миналата година на момиченце - Лора. Но малко след раждането тя претърпява операция, след като разбира, че раковото образувание е злокачествено.
"Често хората смятат, че майка ми върви пред мен и отваря всички врати и аз се нося празноглаво зад нея. Това далеч не е така", казва Мари.
"Господ е бил щедър към мен, много ми е давал. Не смятам, че той взема. Но в последната година животът ми взе безгрижието.
В момента, в който родих, се случи най-хубавото нещо в живота ми. Абсолютно постоянно съпроводено с един кошмар - ще има ли Лора майка и ще бъда ли аз до нея, да видя как пораства", разказва Мари.
Страховете й идват от диагнозата, която чува, след като роди.
"Беше най-страшното, което съм чувала. Рак на десния бъбрек. Злокачествен", казва тя.
По време на раждането на дъщеря си тя има травма - счупено и спукано ребро. "Изпратиха ме на ядрено-магнитен резонанс да видят как зарастват, защо болката не отшумява. След изследването ме извикаха настрани да поговорим. Казаха ми, че са намерили случайна находка - образувание на бъбрека, не много малко", разказва Мари.
Съветват я веднага да отиде на лекар.
"В първите седмици от живота на детето ми не можех да се грижа за детето ми - да я вдигам, най-елементарните неща, които прави една майка. На по-късен етап започнах да се страхувам, първо дойде гневът."
"Спомням си как излизам от болницата с папка в ръка и вървя към колата, където ме чакаха Константин и детето като мъгла. Дори не влязох в колата, застанах до прозореца с папката", обясни младата жена.
"Когато чух образувание и начина, по който ми го казаха, помислих, че става дума за нещо ужасно. Отидох веднага на лекар, на втори, на трети - всички говориха за доброкачествено образувание. От деня, в който си направих изследването, до операцията, минаха почти 3 седмици", разказва Мари.
Вуйчо й е уролог и той организира лечението.
В тези три седмици изпитвах основно гняв - че се случва, че трябва да замина, че не мога да съм с детето. Коя майка иска детето й, което няма да 2 месеца, да е без нея?, обясни Мари.
Операцията й правят в Германия. Тя заминава с вуйчо си и баща си за седмица, така че да се върне в Бъдни вечер.
"Не е имало момент на пречупване, да съм била сломена. Беше много страшно и изведнъж много реално", казва тя за момента, в който научава, че образуванието е злокачествено.
Защо на мен, защо сега, с какво съм го заслужила. Бунтът беше постоянно в мен, но не срещу болката, Бог, света, срещу рака, срещу това нещо в мен, обяснява Мари.
Образуванието вече не е в нея, на всеки 3 месеца тя трябва да ходи на изследвания, на прегледи. Надява се след 5 години ракът да не се е върнал.
"Толкова се бях мобилизирала, че не спрях да поплача."
Някъде в целия този период разбрах, че съм станала майка - всяка моя мисъл беше за нея, за нейното бъдеще, за баща й."
"Майка ми държеше Лора, като й казах и тъй като се опитваме да я опазим от всякакви негативни емоции, мама я остави с усмивка и дойде при мен в съседната стая, вече със сълзи. Тя се опитваше във всеки момент да се събере, да не й личи. Смятам, че в много моменти и колегите, и зрителите са го виждали", разказа Мари.
"Не е страшното смъртта и непознатото, а да не съм тук, да изпусна всичко, което тук предстои."
Не минавам само аз през това, смятам, че трябва да се споделя. Бих казала на другите, които минават през това - И това ще мине", каза още Мари.
Най-много болка видях в лицето на майка ми, обясни младата жена.
