"Така и си отиде, правейки добро", пише Николай Попов
Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро! Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад....не и се карах.
Това пише във фейсбук Николай Попов, бащата на 12-годишното момиче, което загина в тежка катастрофа. Детето пътувало с баба си и дядо си по пътя Плевен – Луковит, когато тир помете колата им.
Ето и целия пост:
Сияна беше дете с мисия на тази черна земя. Да твори добро!
Спасяваше животни, хранеше бездомни, искаше да помогне на всяко дете в беда! Картата и за храна в стола на училището винаги свършваше много бързо. Мечтая отново да ми се обади с молба да и заредя парички, защото ги е похарчила да купи на съучениците си сандвич, сокче, шоколад....не и се карах.
Освен да рисува картини, за които мечтаеше да продава и да дарява на болни деца Сияна правеше малки красиви гривни от маниста. Беше си направила страница и влагаше много любов в това. Насърчавах я! И аз и майка и! Все пак винаги я учихме да е добра, не че имаше нужда...тя беше Ангел на земята.
Казваше, че събира парички! Продаваше ги по 5лв. може би и оставаше левче.....С една част от тях да си купи нови материали. А с останалите да помага на болни и бедни деца.
Така и си отиде, правейки добро....
В фаталния ден имала важна поръчка! Да изпрати подарък от нейните гривни на болно дете инвалид, което не ходи на училище, а учи от вкъщи. Преди това е изпращала и на други такива деца....
Вълнувала се от няколко дни. Било е важно да свърши това. Дядо и, който се прибира от работа в пожарната не можеше да и откаже. Той живееше за нея.....
Качва се на колата. Сяда зад волана. Сияна зад него..., баба и до нея на задната седалка....да я пази.....така бдят над нея от бебе.....всички слагат коланите.
Дядо е стриктен водач и много внимателен....все пак спасява хора на пътя. Бях спокоен когато се вози с него....
Тръгват към Луковит. Изпращат важната пратка и потеглят отново към Телиш. За да са заедно....но уви...няма да бъдем никога с нея заедно на този свят.
Летящ с бясна скорост камион се приближава към тях с зигзагообразни движения. Дядо и спира и отбива...да е карал с 40-50 км/ч....
С ужас чака чудовището да ги връхлети. Размазва ги буквално....Сияна е с натрошен череп и размазано лице. Това красиво лице с ангелски сини очи. Няма да го видя никога вече.....
Хора идват на помощ. Водача на тира не слиза. Почват да им помагат. Лекар спира на пътя и държи кървящата главичка на рожбата ми. Благодаря му! Линейките идват, не знам кога...не е било бързо.
Сияна тръгва с баба си към болницата. Дишай, дишай...диша до входа и там душата и отлита към небето.
За дядо и се борят колегите му, в началото е в съзнание....иска да умре. Моли ги за черните чували, в които са слагали телата на всичко жертви на този шибан път....разбрал е, че Сияна неговото слънце е пострадала тежко....
В това време майка и ми звъни, не може да ми каже какво е станало. Само разбирам, че Сияна е зле и пътува към болница. Сутринта си казах щастлив съм, че сме живи и здрави.....Умрях....така умирам всеки ден по няколко пъти на минута. Умирам и ставам. Трябва да продължа заради нея. Заради другите деца, които сме длъжни да спасим. Заради вас, които ми давате кураж, обич и подкрепа...
Прегръщам болните дечица, на които Сияна е помагала. Обичам ги като свои. Искам да ги видя и да им кажа, че Сияна ги обичаше! Не са сами и ние всички сме с тях.
Ще умирам и ще ставам още много време. И аз и майка и, и всички които я обожаваме.
Нямаме избор! Ще се боря това да не се случи никога повече!
Елате да се помолим за Сияна! Да кажем НЕ на убийствата на пътя кротко разрешени от държавата и от заспалото ни общество. Сияна ни събуди!
Бъдете будни!
Ние сме Сияна!
Нека цяла България да дойде в неделя 13ч. 13.04.25 Цветница пред храм паметника св. Александър Невски в София.
Да се помолим за Сияна и да кажем НЕ на смъртта и убийствата, не на безразличието. Да поискаме право на живот! Нещо уж гарантирано от Конституцията.
Нека бъдем с нея и на Лазаров ден. Тя беше и лазарка.
10ч. 12.04.2025 пред кметството и църквата в с. Телиш, област Плевен.
