През 2024 г. некомплектът от военнослужещи за Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия остана на нивото на предходната година, като запази стойността си от 21,8 %. Това пише в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили, който е публикуван в правно-информационната система на Министерския съвет.
Увеличението на заплатите на военнослужещите се оценява като стъпка, която вече дава индикации за спиране на отлива на военнослужещи и привличане на нови кандидати за военна служба. Необходимо е обаче време, за да се оцени ефекта от нейното прилагане. Необходимо е да се търси и обществена подкрепа за въвеждане на форми на военна подготовка за определени категории български граждани, пише още в доклада.
Изводът в документа е, че състоянието на по-голямата част от способностите на въоръжените сили остава непроменено спрямо предходната година и като цяло е незадоволително. Въоръжените сили продължават да изпълняват своите задачи, особено тези по мисия „Отбрана“, с ограничения и рискове за военнослужещите. В средносрочен план това състояние ще се подобри значително с усвояването на новопридобитото модерно въоръжение и техника и положителния ефект от предприетите мерки за попълване на вакантните длъжности за военнослужещи.
В доклада е записано, че ниският процент на окомплектованост продължава да бъде сериозно предизвикателство за някои формирования на въоръжените сили, като недостигът на офицери е 26,1 %, офицерски кандидати - 6,1 %, сержанти/старшини - 11,2 % и войници/матроси - 27,6 %. Комплектуването на въоръжените сили с доброволен резерв е 16 %. Запазва се тенденцията на липса на кандидати за сключване на договори за служба в него, пише в документа.
Некомплектът в армията
За преодоляване на ниските нива на окомплектованост с личен състав Министерството на отбраната се включи в инициативата на Държавния департамент на САЩ за сътрудничество в областта на човешките ресурси. Съвместно с американски експерти бяха анализирани основните проблеми в сферата на набирането, задържането и развитието на човешките ресурси във въоръжените сили. В резултат на работата бяха идентифицирани повече от 30 проблемни въпроса, разпределени в 14 функционални области на системата за управление на човешките ресурси и бяха предложени повече от 40 решения. Предстои разработване на план за тяхното реализиране, пише в доклада.
По отношение на кандидат-курсантите, вследствие на проведената активна информационна кампания, интересът за обучение се увеличи в сравнение с 2023 г. В тази връзка предстои разработване на концепция за рекламно-информационната кампания през 2025 г. по набирането на курсанти, военнослужещи, доброволен резерв, граждански лица за изпълнение на доброволна военна служба и др. Подготвен беше и законопроект, свързан с регламентирането на статуса на курсантите, се допълва в доклада.
Нараства необходимостта от придобиване на ново, модерно и оперативно съвместимо въоръжение и техника по стандартите на НАТО в редица важни направления. Критично важно за преодоляване на недостига от способности е придобиването на нови 3D радари, брегови противокорабни ракетни комплекси, зенитно-ракетни комплекси, ракетни системи за залпов огън с повишена мобилност, 155 мм самоходни артилерийски гаубици и др., се посочва още в документа.
Крайно недостатъчни остават броят на летателните часове във Военновъздушните сили, което оказва отрицателно въздействие върху състоянието на способностите в този вид въоръжена сила и върху нивото на нейната подготовка и готовност, пише в документа.
Средата за сигурност
Средата на сигурност се характеризираше с нарастващо милитаризиране на международните отношения, мултиполяризация, разширяване на обхвата на съществуващите кризисни процеси, конфликти и войни, както и отслабване на международните организации. Информационното и киберпространството се използваха активно за манипулиране на обществените нагласи и за постигане на стратегически приоритети. Зачестиха деструктивните хибридни въздействия върху въздухоплаването и корабоплаването, критичната инфраструктура и енергийната свързаност, пише в документа.
В доклада е отбелязано, че Русия остана главният дестабилизиращ фактор и най-значимата и пряка заплаха за НАТО и Европейския съюз (ЕС), основно заради непровокираната си война срещу Украйна, както и заради следваната цел да отслаби политически и икономически ЕС и държавите членки. За целта Москва използва набор от хибридни инструменти, за да влияе на вземането на решения, да разделя обществата, да дестабилизира икономиките, да внася разделения между държавите членки и да подкопава доверието в демократичната форма на управление. Усилено бяха използвани хибридни методи на въздействие за създаване на напрежение в евроатлантическата общност и за въздействие върху електоралните нагласи в европейски държави.
Разходи за отбрана
Заради продължилата стабилна тенденция на плавно и постепенно номинално нарастване на разходите за отбрана за 2024 г. заложеното в Националния план 2024 ниво от 2 % от Брутния вътрешен продукт (БВП) на практика беше достигнато. Нивото от 2 % от БВП на разходите за отбрана се счита като минимално необходимо и основа за последващото им повишаване в унисон с приетите съюзни ангажименти и възможностите на страната, пише в доклада.
В програмата за управление на правителството са утвърдени 2,5 % от БВП разходи за отбрана за следващите години, каза в края на февруари министърът на отбраната Атанас Запрянов.
