
- Интелигентeн автономен дирижабъл, който прилича на НЛО, събира данни от въздуха - създава дигитален близнак на гората
- Ако не се отстранят болните дървета, залесените площи не могат да чистят въглеродния двуокис
“И дете до Коли днес и ще го видите в небето. Малко прилича на НЛО, но не се плашете”, усмихва се 37-годишният финландец Иири Йормака. Той говори за един от интелигентните автономни дирижабли за постоянно въздушно наблюдение, които създават с приятели преди години.
Няколко часа по-късно сребристият цепелин наистина се рее в небето над финландския национален парк Коли и макар да не личи – работи усилено. Отдалеч наистина прилича на НЛО. В действителност обаче в търбуха му има сензори, камери и всякакви други устройства за въздушно наблюдение, които сканират прецизно в реално време и с висока резолюция хиляди хектари гори.
“Ние превръщаме данните, събрани от въздуха, в съществена информация, която помага на Националната служба за устройство на земята и на Университета на Източна Финландия да определят точните места на ранно заразяване с европейски смърчов корояд”, казва Йормака.

Короядът злосторник не само бавно убива гората, но намалява възможността на дърветата да поглъщат въглероден двуокис.
Свирепата буболечка е погубила през 2022 г. повече горски площи от когато и да е било в историята,
показват данни на Националния горски център във Финландия.
Намирането на болно дърво или дървета в безкрайната финладска тайга си е трудна работа - нещо като скандинавски вариант на българското да търсиш игла в копа сено. С безпилотните дирижабли Кеlluu обаче то изглежда като детска игра. Интелигентните автономни цепелини го правят по-бързо и по-точно, отколкото който и да е друг метод.
“Няма нужда да сечем цялата гора. Достатъчно е да отстраним проблемното дърво. Само трябва да го намерим”, казва Йормака.
За да стане това, използват панхроматична камера с висока разделителна способност в търбуха на дирижабъла. “Всичко, което правим, е да създадем цифров близнак на гората. Така намираме болните дървета”, казва Йормака. Нашествието на корояда се открива още в етапа на т. нар. зелена атака - когато дърветата не показват симптоми, видими с човешко око.
“Трябва да познаваме почти всяко дърво”, казва Лаури Сиканен от Natural Resources Institute - националния Институт за природни ресурси във Финландия. Дигитализирането на залесените площи с помощта на новите технологии и изкуствения интелект помага за наблюдението на дърветата да бъде предотвратено разпространението на горски вредители и в други райони на гората. “Доброто управление на дърветата е най-същественият ключ към улавянето на вредни емисии”, убеден е експертът.
Гората е издигната в култ във Финландия. 74% от земната площ на страната е покрита с дървета. Дървообработващата и хартиената индустрия са бизнес за около 15 млрд. евро годишно. Цели семейства си предават горите от поколение на поколение. “Аз притежавам гора, моите родители са притежавали гора, техните родители – също”, казва Сиканен.
В скандинавската страна, в която живеят около 5,5 млн. души, 90% от горите са частни
Те са източник на доходи за около 300 000 семейства. Това обаче не им дава право да правят с тях каквото искат. Строгите правила изискват колкото дървета отсекат, толкова да засадят отново. Правилата важат и за държавните гори, какъвто е националният парк Коли. Незаконната сеч контролират със сателит.
Коли – един от 4-те национални парка в скандинавската страна - е гордост за финландците. Намира се на около 75 км от Йоенсуу – 12-ия по големина град във Финландия – на около 1 час със самолет от Хелзинки. Тук живеят близо 78 000 души, 37% от които са под 30 г. Местните гордо наричат себе си Горската столица на Европа – 89% от територията на общината са покрити с гори. За да се грижат за безценното си богатство, са разработили стройна национална система за събиране на данни за горите, която им помага да се грижат за безценното си богатство.

Това обяснява как стартъпът Кеlluu, създаден през 2016 г., спечелва сърцата - и парите! - на инвеститорите. Сребристите автономни цепелини, които летят безшумно,
се задвижват с водород и не отделят въглероден двуокис
Освен че са енергийно ефективни, могат да изпълняват до 12-часови непрекъснати мисии под облаците дори в арктически условия или без GPS сигнал. По-евтини са от самолетите или хеликоптерите, а комбинирани с изкуствен интелект, могат да заменят наземните геодезисти за по-рентабилно и по-бързо доставяне на широкомащабни данни в сравнение с традиционните методи.
“Въздушният мониторинг с дирижабъл е по-гъвкав и ефективен. Въздушната диагностика спестява милиони евро от загуба на дървета”, убеден е Йормака - един от основателите на стартъпа.
Идеята за летящия изследовател възниква преди около 10 години. Две години по-късно е готов първият прототип. Малката фабрика недалеч от Йоенсуу, която произвежда дирижаблите, е най-северната в света. Отворена е през 2020 г. Само няколко месеца след това,
през март 2021 г., извършват първата автономна летателна мисия
Следват още няколко първи неща - полет, задвижван с хидроген, и такъв, който продължава 12 часа.
Kelluu има амбицията да увеличи флота си и да пусне във въздуха още цепелини, които да се използват за по-качествени изображения с висока разделителна способност с оптимизирано зрително поле и скорост на заснемане.
Екипът, около 40 души, се състои от експерти в областта на авиацията и информационните технологии, но умни млади хора са винаги добре дошли. Неотдавна създателите на сребристите цепелини успяват да си осигурят финансиране за растеж от 2 млн. евро. “Така можем да изградим по-голям флот, да наемем повече хора и да развием нашата технология”, казва Йормака.
Гората не е единственото място, за което могат да се събират данни от въздуха с дирижабли. Наблюдението с висока резолюция в реално време и създаването на дигитални близнаци може да помогне за по-добри анализи, по-интелигентно планиране, по-ефективни операции и по-добри решения при изследването на електропроводи, пътища, железопътни линии, както и в проучване и наблюдение на потенциални екологични проблеми, свързани с водни басейни. Сега това наблюдение се извършва главно с помощта на хеликоптери, дронове, захранвани с батерии, или наземни изследователски групи. Годишните разходи за наблюдение на критична инфраструктура, каквито са електрическите мрежи например, са приблизително 60 млрд. евро в световен мащаб. Въпреки това бизнесът и правителствата често нямат пълна картина за нещата, които се случват, а това води до пропуснати възможности.
В Йоенсуу, който се намира на около 70 км от Русия, не крият потенциала на дирижаблите и за въздушното наблюдение за отбрана в Далечния север и Арктика
Kelluu е една от 75-те компании сред 2600 кандидати от цял свят, избрани за програмата DIANA на НАТО за 2025 г. Проектът, предназначен за стартиращи фирми, малки и средни предприятия, търси нови технологични решения за сигурност. “Арктическата среда на Финландия носи уникални предизвикателства, които ние можем да решим с постоянно автономно наблюдение от въздуха”, казва Йанне Хиетала, главен изпълнителен директор на Kelluu.

Сателитен “полицай” намалява незаконната сеч с 40%
Дирижабълът доктор не е единственият, който наблюдава гората от въздуха. Друг финландски стартъп се включва в интелигентното управление на дървесните масиви, като следи за незаконната сеч.
“Започнахме да използваме това наблюдение през 2019 г., а през 2022 г. вече имаше 40% по-малко нелегално рязане на гори”, казва Санна Хаарконен от Sitowise. Системата за наблюдение, която стартъпът е създал, обхваща 90% от частните гори във Финландия и 100% от всички гори, наблюдавани за незаконна сеч от горския център.
100 000 частни собственици също се доверяват на интелигентното наблюдение, за да опазят своите дървета от посегателства.
Незаконната сеч не е единстветото, което стартъпът може да контролира. Качеството на горските пътища и почвата, залесяването с нови дървета и гъстотата на горите, продажбите на горски материал са само част от решенията. Всеки собственик на гора, който използва системата, може да наблюдава, анализира и планира процесите през таблет, вместо да изминава стотици киломери, за да обхожда гората си и да открива проблеми.
Sitowise събира умните данни за управление през сателит. После прилага изкуствен интелект за създаване на алгоритми, а резултатите идват при собственика във вид на карта с някоко пласта или като описание. Всеки собственик на гора може да зарежда пластовете, които го интересуват. Освен наблюдение на незаконната сеч въглеродните емисии, биоразнообразието, растежа на гората и пораженията след бури, с изкуствения интелект могат да се правят прогнози за бъдещи процеси и за рисковете от пожари.
Програма за умно управление във Финландия използват дори при рязането на дървета, което, разбира се, не става на ръка. В Йоенсуу се намира най-голямата фабрика за дърворежещи машини в света John Deer. Специален софтуер, вграден във всяка от 8-те машини, които излизат от фабриката дневно, показва на оператора на машината къде, как, какви и колко дъвета секат. Софтуерът избира най-оптималния път, по който да мине сечащата машина, за да спести гориво и да не засяга здравите дървета при отсичането на набелязаните. Тази прецизност не пречи на високата ефективност. Една такава машина реже около 100 000 куб. м дървета годишно и грешките не са на почит.