Няма човек в България, който да каже, че пенсиите са високи, въпреки това, политиците трябва да отчитат реалностите, а те са, че през последните години увеличенията са прекалено големи, а за тях няма пари. Това каза бившият социален министър Христина Христова пред Нова нюз. Тя коментира, че българските пенсии не са най ниските в ЕС.
„Абсолютната величина на пенсиите трябва да е съизмерима към стандарта на живот и равнището на живот в дадената страна, но основен измерител е т.нар. коефициент на заместване или каква част от предишния доход, доходът ни от труд замества пенсията. По този показател европейската статистика казва, че у нас коефициента на заместване е около 55%, а има държави в ЕС, в които е 40%, 42%, 45%. Тоест българите получават поне половината от своята работна заплата като пенсия след пенсионирането си", коментира Христова.
Според нея пенсионният модел у нас все повече се "замърсява" и вече не следва първоначалната си логика. Като част от пенсията и като различен тип добавки се насочват различни плащания, които всъщност трябва да са под формата на социални помощи, а не като пенсионни добавки.
"Проблемите с финансовото състояние на пенсионната система в България се дължат на един субективен фактор - политическите решения, които бяха доста неразумни, доста популистки в последните години", категорична е Христова.
„Политиците решиха да започнат да се опитват да се харесват на хората и да управляват пенсионната система без да отчитат принципите на пенсионно-осигурителната логика. Това е една от причините, но разбира се има и една голяма обективна причина. И тя е демографската криза. Действително ние си имаме проблеми с намаляване на раждаемостта и с отрицателен прираст, имаме проблем с общата смъртност и все още имаме проблем, макар и намаляващ, с миграцията. И като намалява населението, намаляват и хората в трудоспособна възраст - тези, които реално внасят в системата".
По думите ѝ няма система в света, която да може да си позволи увеличение на разхода със 151%, както се случва през последните 5 години. Не и без да се мисли за увеличение на приходите. А приходите в системата от НОИ идват само от осигуровките на работещите:
"Пенсионно-осигурителната вноска не е ниска. Тя е 17,8% и никак не е ниска, това не са малко пари от месечния ни доход. Като включим и здравната вноска и другите осигуровки - никак не са малко тези пари. И това е проблемът - вноската вече е тежка, а се налага да се мисли за допълнителен приход, за да се поемат разходите", допълва бившата министърка.
Според нея друг от проблемите е, че в България има гарантирана минимална пенсия без значение на това колко големи суми и колко време сме внасяли в системата. Изчисленията показват, че има около 600 000 души, които - ако се следва логиката на пенсионно-осигурителния модел - трябва да получават по-ниска от минималната пенсия.
"Скъсана е връзката с приноса на човека спрямо системата и това, което наистина получава после", обобщава Христова.
Тогава какви са възможните решения? Христина Христова казва, че всичко зависи от смелостта на политиците да говорят открито с гражданите и да представят алтернативите. Една от тях би могла да бъде взаимствана от Израел:
"Може да се каже - да, системата вече не е в чист вид, очевидно тя се субсидира от държавата през данъците на хората и да видим дали да я променим. Можем да кажем, че сме до тук с пенсионно-осигурителната система, да има едни стандартни вноски месечни на работещите хора и едно стандартно плащане след като приключим работа, което ще играе роля на пенсия."
По замисъл моделът у нас е солидарен, което означава, че всичките ни вноски от лични осигуровки отиват на едно и също място - в касата на НОИ.
Това означава, че парите не се трупат в личните ни сметки, както е при втория частен стълб, а с общите си постъпления НОИ изплаща пенсиите на настоящите пенсионери. В България общият брой на пенсионерите е над 2 милиона души, а работещите 2 милиона и 900 хиляди души. Простата сметка показва, че 100 работещи днес изплащат през осигуровките си пенсиите на 70 пенсионери. Затова и системата е постоянно на дефицит.
През 2025 година общата ни сметка за пенсии ще бъде равна на над 24 млрд. лв. НОИ обаче няма как да събере тази сума, а само половината от нея. Затова останалите 50% идват като т.нар. трансфер от централния бюджет. В превод това означава, че работещите днес плащат за пенсиите на сегашните пенсионери два пъти - първият път през осигуровките си, вторият - през данъците си. На този фон пенсиите у нас постоянно се увеличават всяка година и е много трудно да се извади аргумент срещу това, макар пари да няма. Просто пенсиите са много ниски. Въпреки увеличенията стотици хиляди възрастни живеят под прага на бедност. Последните изчисления показват че под 638 лева взимат почти 690 хиляди възрастни.
С предстоящата индексация през юли минималната пенсия ще стане 630 лв. В същото време в България съществува и максимална пенсия. На каквато и сума да се разписваме срещу месечния ни фиш за заплата, в страната има максимален осигурителен праг, над който не плащаме осигуровки. Затова и има таван на възможната пенсия, макар че съществува сериозен разрив между това, което може да сме внесли в системата при висока заплата и това, което ще получим.
През тази година максималната пенсия се замразява на 3400 лв. както беше досега. Това не важи обаче за максималния осигурителен праг, който продължава да расте и през 2025 година ще бъде 4130 лв. В крайна сметка обаче пенсиите у нас растат, макар пари да няма, макар да са още ниски и макар да е очевидно, че нещо трябва да се направи.
Средният размер на пенсията тази година ще достигне 975 лв. За сравнение през 2007 г. средната пенсия у нас е 200 лв. През 2015 година - 330 лв. През 2020 г. - около 413 лв. Или казано просто - за 13 години тя е нараснала с малко над 200 лв., докато за последните пет - с почти 600 лв.
