- Време е за ново поколение професионалисти, които да водят градоустройственото развитие с модерно мислене, прозрачност и ефективност, казва кандидатът за поста главен архитект на София
- Най-често се изгражда инфраструктура с дължина под една пресечка. Цялостните проекти се движат мудно, отнемат десетилетие, а до реализация – две или три. Необходима е работа по цялостна схема за обхват, проектиране и изграждане на инженерната инфраструктура
- В работата на главния архитект и НАГ трябва да има скорост и дигитализация, за да се спре книжната война
- Арх. Славов, защо се кандидатирате за поста главен архитект на София? Какви са вашите предимства пред останалите претенденти?
- Кандидатирам се за поста главен архитект на Столична община, защото вярвам, че е време за ново поколение професионалисти, които да водят градоустройственото развитие на София с модерно мислене, прозрачност и ефективност. София има потенциал да бъде по-добре организиран, удобен и предвидим град – както за гражданите, така и за бизнеса.
През годините съм наблюдавал как сложните бюрократични процеси забавят проекти, а липсата на цифровизация и ефективна координация създава трудности както за инвеститорите, така и за самите граждани. Вярвам, че с правилните инструменти и подходи можем да превърнем София в модерен европейски град с устойчива и добре планирана среда.
Моите предимства са образованието и професионалният опит в проектирането. През последните години съм работил в колектива на проектантското ателие на арх. Цикалов по редица мащабни и предизвикателни проекти. Сред тях изпъкват:
• Медикъл и СПА хотел „Кингс Валей" в Казанлъшките минерални бани – проект, отличен със специална награда в конкурса "Сграда на годината";
• Производствена и складова база за Dormakaba в Нови хан – проект с площ над 20 000 кв. м, включващ цялостно устройствено и инвестиционно проектиране в кратки срокове.
Образователната ми подготовка ми дава допълнително предимство пред останалите кандидати. Притежавам три магистърски степени:
• "Архитектура",
• "Защита на населението (строителна, пожарна и аварийна безопасност)",
• "Безопасност на пътното движение".
Това ми позволява да гледам не само като архитект, но и като инженер на сградите и инфраструктурата около нас. Освен това съм един от малкото проектанти с правоспособност и от Камарата на архитектите в България, и от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, включително в две различни секции (ВС-ПБ и ТСТС).
- Кои са най-големите проблеми на София и как могат да се решат?
- Най-големият проблем е работата на парче. Устройствените планове с обхват един имот, план-схемите за инфраструктура за един имот.
Изграждането на 30 метра улица, след това на още 30 метра, последвани от 20 метра водопровод. Най-често се изгражда инфраструктура с дължина под една пресечка. Цялостните проекти се движат мудно, отнемат десетилетие, а до реализация – две или три.
Необходима е работа по цялостна схема за обхват, проектиране и изграждане на инженерната инфраструктура на територията на Столична община.
За да може това развитие да не бъде стихийно, а да се знае какво и кога ще бъде проектирано и изградено. Гражданите и бизнесът трябва да имат достъп до тази информация.
- Какви промени са нужни в работата на главния архитект и НАГ?
- Ключовите думи за мен са две – скорост и дигитализация. Трябва да се преустанови книжната война.
- Как може да се спре презастрояването?
- С осведоменост. Трябва обществеността да бъде информирана. Трябва да се преустановят порочните практики по усвояване и узаконяване. Изключително важен е контролът след въвеждане в експлоатация. Към момента съществуват множество механизми за усвояване на площи и унищожаване на озеленяване. Контролът върху проектите през последните години е повишил своето качество, но все повече се открояват мерките след завършване на строителството.
- Може ли да се спре вдигането на 215-метровия небостъргач зад "Парадайс"? Какво ще се случи с всички проекти, за които формалните правни основания да бъдат разрешени са налице, но има обществено недоволство?
- Закъснялото недоволство срещу подобни проекти и опитите за спирането им струват прескъпо на данъкоплатците. Единствената възможност са широки обществени обсъждания и представяния на подобни проекти. Тези проекти ще се случат и не е необходимо администрацията да бъде техен враг, а да спомогне за защита на гражданския интерес. Криенето на папки, мълчаливите откази и подобни практики само рушат доверието и са се доказали като неградивни.
- Колко и в каква посока може да се разширява София? И къде е мястото на небостъргачите, на индустриалните зони, на новото жилищно строителство?
- От десетилетия се говори за потенциала на северните части на града, но интересът към тях остава нисък. Истината е, че устройственото и инфраструктурното осигуряване на една територия е най-добрият способ за пораждане на инвестиционен интерес. Виждате ефекта "Малинова долина". Липсата на подобни територии с цялостен план в северните части на града ще го остави на втори план.
За съжаление, индустриалните зони напуснаха Столична община. Работата на НАГ доведе до реализирането на големи индустриални зони в околните общини – Костинброд и Елин Пелин. Общини като Пловдив и Стара Загора работиха успешно през последните години по подобни казуси и може да бъде почерпен опит.
Жилищното строителство трябва да успее да компенсира амортизацията на жилищния фонд в старите жилищни комплекси. Ще дойде времето за подмяната на тези сгради, а концепциите по въпроса все още са екзотични. Трябва да мислим в дългосрочен план.
Какво следва да е първо - осигурена инфраструктура, за да се разреши ново строителство, или спешно да се изграждат пътища и мрежи в застроени райони, където те липсват?
- Не може да се заложи само на едното. Обстановката не ни позволява да загърбим недоизградените квартали и да работим само за „новите територии". Трябва да се приоритизира – постоянно и експертно. Балансът е труден, но средата не трябва да има две лица.
- Притеснява ли ви постоянното политическо разделение и напрежение в Столичния общински съвет и може ли то да попречи на работата на новия главен архитект?
- Подобни обстоятелства имат значение само за един политически пристрастен човек, а аз такъв не съм. Главният архитект е служител на града, неговите хора и неговия общ устройствен план. Ако той с действията си има тяхната подкрепа, работата му не може да бъде блокирана от политически интриги.
Арх. Георги Славов и арх. Богдана Панайотова достигнаха до финалния етап - интервю в конкурса за главен архитект на София. Интервюто включва 15 въпроса в шест категории и ще се проведе на 31 март от 10:00 часа в регионалния център за съвременни изкуства „Топлоцентрала". Всеки от тях ще има по 120 минути, за да убеди конкурсната комисия и зрителите в залата и онлайн, че имат качествата, компетенциите и визията необходими за главния архитект на София. Вратите на събитието ще бъдат отворени за всички, а събитието ще се излъчва на живо на Facebook страницата на Столичната община. "24 часа" зададе към двамата архитекти еднакви въпроси за мотивацията, нужните промени, развитието на София и място на високите сгради.
Вижте повече за арх. Георги Славов тук.
