Новата външна политика на САЩ и случващото се с Украйна накараха страните от Стария континент най-после да осъзнаят, че опасността от нападение на Русия е реална
Вероятността от Трета световна война вече не е само въображаема възможност за Европа. С променените геополитически реалности след встъпването на новия американски президент Доналд Тръмп, който все по-решително се дърпа от задължението САЩ да защитават старите си съюзници, истината, че Европа не е подготвена за военен сблъсък с Русия, лъсна с пълна сила. И накара както ЕС, така и отделните държави в него да предприемат действия, докато не е станало прекалено късно.
Според прогнозите на европейските анализатори Русия на Путин би могла да атакува страните от НАТО около 2030 г.,
ако постигне целите си в Украйна,
което най-вероятно ще се случи, имайки предвид отстъпчивостта на новия стопанин на Белия дом в започналите преговори за спиране на войната. Така че подготовката за брутален конфликт не може да се бави повече, убедени са повечето европейски правителства. И започнаха да инструктират населението си какво да прави в случай на инвазия.
Франция е хронологично последната държава, която написа справочник за оцеляване в първите часове след атака. Брошурата от 20 страници ще бъде предоставена на всяко френско домакинство до лятото. В нея се обяснява как гражданите могат да се включат в отрядите от запасняци и в местните усилия за защита. Подробно е описано също какво трябва да имат подръка в дома си за първите 72 часа в случай на нападение или природно събитие като наводнение или земетресение. Пакетът за оцеляване трябва да съдържа поне 6 л вода, консервирани храни, топли дрехи, батерии и зарядно за телефон, портативно радио, фенерче, лекарства от първа необходимост, пари в брой, фотокопия на най-важните документи, дубликати на ключовете от къщата и колата.
Наскоро френският президент Еманюел Макрон обяви, че френските изтребители са оборудвани с ново поколение хиперзвукови ядрени ракети, които биха могли да бъдат стационирани на границата с Германия. Това е част от идеята за ядрен щит, който евентуално Франция – единствената ядрена сила в ЕС, би могла да разположи над европейските съюзници, ако Вашингтон реализира заплахата си да извади САЩ от НАТО. Надеждата е, че другата ядрена сила – Великобритания, би постъпила по същия начин.
Освен че е оборудвана със самолетоносач, ядрени подводници и модерни самолети, френската армия е единствената в Европа, която е оперативна от 30 г. насам заради активното си участие във военни операции по целия свят. През юли 2023 г. тя прие военен бюджет от 413 млрд. евро за следващите 7 г., много от които ще бъдат изразходвани за технологична модернизация.
На ядрена защита от Франция разчита Германия, както и Полша, която обаче не се е отказала да иска разполагане на американски ядрени ракети на своя територия. Варшава е от европейските столици, които все още се ползват от благоразположението на Вашингтон поради факта, че винаги е била сред европейските страни с най-високи бюджети за превъоръжаване – 4,7% от БВП, а предвижда да го вдигне на 5%. Тя не крие, че продължава да иска да купува оръжейни системи от САЩ.
В началото на март полският премиер Доналд Туск заяви, че страната иска достъп до ядрено оръжие, както и че се готви да въведе военна подготовка за всички мъже в страната, за да изгради силна армия от 500 000 души. В момента полската армия наброява 200 000 и е третата по големина в НАТО след тези на САЩ и Турция. Туск разкри още, че се водят сериозни преговори с Франция за разширяване на френския ядрен щит над нея, ако американците се изтеглят от континента. “Това е надпревара за сигурност, а не за война”, каза премиерът.
Германия също прави решителен завой към засилване на Бундесвера, който
бе жертва на години липса на инвестиции
Новоизбраният канцлер Фридрих Мерц е на мнение, че точно сега е моментът страната му да хвърли милиарди за превъоръжаване – фондове, невиждани от Втората световна война насам. Това позволи извършването на безпрецедентна реформа в конституционната дългова спирачка, отключвайки възможността за финансиране в огромни размери.
Според един от предложените модели, ако Германия започне да харчи 3,5% от БВП за отбрана, за 10 г. това може да достигне до 600 млрд. долара, посочва Си Ен Ен.
Преди броени дни германските депутати гласуваха за официалното премахване на тавана на дълга, което
слага край на десетилетията строги икономии
и затягане на колана. Стъпката трябва да влее нова кръв в германската промишленост и инфраструктура и най-вече да засили способностите на страната за отбрана. “Промяната на парадигмата на отбранителната ни политика е пред нас”, заяви Мерц.
От средата на Студената война военните разходи на Германия като процент от БВП са спаднали драстично. Те достигат до най-ниското си ниво през 2005 г. - едва 1,1%. Чак през 2024 г. Берлин достигна прага на НАТО от 2% разходи за отбрана.
Миналия ноември “Франкфуртер алгемайне цайтунг” разкри наличието на план от 1000 страници, наречен “Операция Германия”, в който се разкриваше подготовката за военни действия с оглед на конфликта в Украйна. В него бе съставен подробен списък с бункерите, които могат да приютят цивилното население, както и подземните гари, паркинги, подземия на държавни сгради, които могат да се използват за целта. Предвидена бе възможността през територията на страната да се придвижат 200 000 превозни средства и 800 000 войници в случай на избухване на война с Русия.
Тогава обаче Тръмп все още не беше на сцената. Неговата поява принуди Берлин да мисли ускорено за защитата си със собствени средства. Предвижда се създаването на нова военна сила, която ще отговаря за вътрешната сигурност и ще подсигурява критичната инфраструктура като болници, петроло- и газопроводи, пристанища, пътища, мостове, дигитални връзки.
Германските политици заговориха не само за засилване на професионалната армия, но и за
ускорена военна подготовка на населението
чрез тренировъчни програми, както и за строителството на стотици нови бункери. Подготвя се електронно приложение, което да посочва на гражданите къде е най-близкото укритие.
Силно обезпокоени от новата ситуация в света са страните от Северна Европа и Балтийския регион. Норвегия планира масови учения за евакуация, в които да участва населението. Настоява също цивилните да се включат във военните учения на НАТО на нейна територия.
Швеция бе една от първите, която започна да разпространява още миналата година листовки под заглавие “Ако кризата или войната дойде”. За тази страна подобни четива не са нови – те съществуват от времето на Втората световна и на студената война, като периодично се актуализират.
Съвети за оцеляване се разпространяват също и във Финландия и Норвегия. Финландският дигитален справочник обяснява също подробно как ще реагират президентът и правителството при екстремна заплаха. В него се обръща специално внимание на необходимостта да се осигурят домашни генератори, ако семействата останат в продължение на дни без ток по време на зима при минус 20 градуса. Освен вода и консерви норвежците пък са насърчавани да складират енергийни барчета, макарони и таблетки с йод за случай на ядрено нападение. Миналото лято Дания също предупреди населението да държи резерв от вода, храна и лекарства за поне 3 дни в случай на криза.
Превъоръжаване с 800 млрд., раздвижват и спестяванията на европейците от 10 трилиона
В отговор на новите американски външнополитически приоритети шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви мащабна инициатива за превъоръжаване на блока на стойност 800 млрд. евро. Стъпките бяха конкретизирани в "Бялата книга на европейската отбрана – готовност за 2030 г.". Там са посочени няколко области, в които Старият континент трябва да се концентрира: противовъздушна отбрана, артилерийски системи, производствен капацитет за боеприпаси и ракети, дронове и противодронни системи, военна мобилност - изграждане на система от сухопътни, въздушни и морски коридори, които да служат за бързо придвижване на сили, без административни забавяния, отбранителни приложения, използващи изкуствен интелект и квантови изчисления, повишаване на отбранителните и нападателните възможности за водене на кибервойна, защита на критичната инфраструктура.
ЕК прикани държавите членки да задействат националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж, което ще им предостави допълнително бюджетно пространство за увеличаване на разходите им за отбрана в рамките на фискалните правила на съюза. Предвиден е и финансов инструмент за вземане на дългосрочни заеми, подкрепени от бюджета на ЕС. Той ще е с обща стойност 150 млрд. евро и ще набира средства от капиталовите пазари, които ще се изплащат на заинтересовани държавичленки при поискване въз основа на техни национални планове за отбрана. От своя страна Европейската централна банка ще насърчи финансирането на проекти, свързани с отбраната - искания на държави или компании, които развиват и произвеждат военни технологии.
Всеки европеец бе призован да натрупа достатъчно храна и вода, за да гарантира оцеляването си поне за 72 часа в случай на криза. Това бе посочено в Стратегия на съюза за готовност. "В случай на екстремни смущения първоначалният период е най-критичен", се казва в документа. В него се изброяват възможни сценарии - от война до кибератаки и смъртоносни болести до наводнения, предизвикани от климата. На практика европейските власти със закъснение копират справочниците за оцеляване на отделните държави. Стратегията от 17 страници включва предоставяне на насоки на страните членки за "съхраняване на основни продукти, планиране на кризи, наличие на подслон, мерки за осигуряване на наличност на критични терени и пространство".
Още една стратегия привлече вниманието тези дни - "съюз на спестяванията и инвестициите (ССИ) с цел увеличаване на финансовите възможности на гражданите и предприятията в ЕС". Целта е да бъдат раздвижени депозираните в банки около 10 трилиона евро спестявания на европейците, като бъдат насочени към продуктивни инвестиции особено с оглед на нарасналите нужди на отбраната и да им бъде осигурен по-голям достъп до капиталовите пазари. Този избор на по-високодоходни инструменти за влагане на спестяванията е само по желание. (24часа)
Швеция и Норвегия връщат кеша заради опасност от кибератаки
Според годишния отчет за плащанията на шведската Централната банка двете страни са отличници в електронизацията на услугите и имат най-ниското количество в света пари в брой в обращение като процент от БВП. Но в днешния контекст властите се опитват да насърчат гражданите да пазят и използват пари в брой в името на гражданската защита. В брошурата “Ако настъпи криза или война” правителството ги съветва да поддържат минимум седмични запаси в различни деноминации, за да “засилят готовността си”. “Всеки трябва да може да плаща, дори в случай на криза или война”, посочва Централната банка.
Норвегия също препоръча на гражданите си да “държат малко пари в брой поради уязвимостта за цифрово плащане при кибератаки”.
Балтийските държави (Литва, Латвия, Естония) изграждат обща отбранителна линия на границата с Русия, която включва и оборудването на стотици нови бункери за подслон на цивилното население. Предвидено е създаването на танкови ровове, предпазни насаждения, драконови зъби, разполагането на ракетни системи. Полша и балтийските страни обявиха също, че планират да се оттеглят от международен договор – т.нар. Конвенция от Отава, забраняващ противопехотните мини.
Осемте северни и балтийски страни са сред най-големите поддръжници на Украйна. От самото начало на войната те увеличават отбранителните си бюджети. Дания обяви, че вдига своя до над 3% от БВП. Латвия възстанови задължителната военна служба, която обхваща мъжете от 18 до 27 г., а жените ще могат да се включват на доброволен принцип в 11-месечната подготовка. Разходите от 3,4% за отбрана на страната са едни от най-високите в НАТО.
Литва, Латвия и Естония наскоро завършиха свързването си с европейската електрическа мрежа, за да прекъснат напълно връзките си с Русия, останали от ерата на СССР. В този район на Европа са силно обезпокоени и от саботажите над подводни телекомуникационни кабели в Балтийско море и това вече създава за тях усещането, че войната е започнала.
По-малките в нов военен съюз - Хърватия, Албания и Косово
Хърватия, Албания и Косово обединяват сили в регионален военен съюз, който цели да увеличи отбранителните им способности, възможностите за модернизация на армиите им и да подобри регионалната интероперативност чрез съвместни учения.
Обединението, подписано в Тирана преди дни, ядоса верния съюзник на Русия Сърбия. Според нея членките на НАТО Хърватия и Албания засилват надпреварата във въоръжаването в региона на Западните Балкани, като се обединяват с Косово.
Според сръбски медии президентът Вучич е започнал преговори с унгарския премиер Виктор Орбан за създаване на подобен военен съюз.
“Албания е наш съюзник в НАТО, а Косово е приятелска страна, която признаваме”, отговори хърватският министър на отбраната Иван Анушич.
Косово от своя страна се надява, че двете натовски държави ще го тласнат към присъединяване към Алианса и ще му помагат за отбиване на кибератаки и хибридни офанзиви. Според албанския военен министър Пиру Венгу и други държави имат интерес да се присъединят към тристранното споразумение:
Имахме интерес за участие и от страна на българските колеги, защото и те имат същия прочит на заплахите в региона. Те признават Косово и важността на неговата цялост точно както имаме координация за начина, по който разглеждаме важността на коридор 8”. Според Венгу добре дошли в новия съюз са също Черна гора и Северна Македония.
