Рано сутринта на 19 март десетки въоръжени полицейски служители се появиха на вратата ми със заповед за арест. Сцената приличаше на залавянето на терорист, не на избрания кмет на Истанбул, най-големия град на Турция, пише арестуваният и отстранен кмет на града Екрем Имамоглу в статия, написана в затвора в Силиври и публикувана в „Ню Йорк Таймс" и цитирана от БТА.
Този ход – четири дни преди моята партия, Народнорепубликанската, да проведе първични избори за следващата президентска надпревара – беше драматичен, но едва ли неочакван. Той дойде след месеци на ескалиращ юридически тормоз срещу мен, който достигна връхна точка с внезапната отмяна на университетската ми диплома 31 години след като завърших образованието си. Изглежда властите смятат, че това ще ме дисквалифицира от надпреварата, защото конституцията изисква президентът да има висше образование.
Съзнавайки, че не може да ме победи пред урните, президентът Реджеп Тайип Ердоган прибягна към други средства: ареста на своя основен политически опонент по обвинения в корупция, подкупи, ръководство на престъпна мрежа и помагачество за незаконната Кюрдска работническа партия (ПКК), независимо че обвиненията не са подкрепени с достоверни доказателства. Аз бях отстранен от поста, на който бях избран, по финансови обвинения.
В продължение на години г-н Ердоган подкопаваше демократичния контрол и баланс – заглушаваше медиите, заменяше избрани кметове с бюрократи, маргинализираше парламента, контролираше правосъдието и манипулираше изборите. Масовите арести на демонстранти и журналисти през последните месеци изпратиха смразяващо послание: никой не е в безопасност. Гласове могат да бъдат анулирани, а свободи – отнети във всеки един момент. При г-н Ердоган републиката се превърна в република на страха.
Това е нещо повече от бавна ерозия на демокрацията. Това е умишлено разрушаване на институционалните основи на нашата република. Моят арест отбелязва нов етап в пропадането на Турция към авторитаризъм и употреба на произволна власт. Една страна с дълга демократична традиция сега е изправена пред сериозен риск да достигне точка, от която няма връщане назад.
Репресиите не се ограничиха с мен. В мащабна операция, основана на обвинения, които не са нищо повече от сбирка от твърдения на анонимни свидетели, полицията арестува почти 100 души, включително висши общински служители и бизнесмени. Арестите бяха предшествани от кампании за дезинформация и оклеветяване в проправителствените медии.
И все пак народът на Турция отговори със съпротива. Въпреки забраната за протести и блокадите на ключови входни артерии в градовете, стотици хиляди граждани от Истанбул до североизточния град Ризе, традиционна крепост на Ердоган, излязоха на улиците. В рамките на часове и в дните след ареста ми хора от всички възрасти и произход се присъединиха към моята партия. Пред общинската администрация на Истанбул хора проведоха бдения въпреки все по-суровите мерки и арестите.
Независимо от репресиите Народнорепубликанската партия успешно проведе своите първични президентски избори в неделя. Избирателните списъци на партията показаха, че 15 милиона души, сред които 1,7 милиона регистрирани партийни членове, дадоха гласа си за мен като президентски кандидат на партията.
От избора ми за кмет през 2019 г. аз бях изправен пред почти 100 разследвания и десетки съдебни дела. От неубедителни до абсурдни, всяко от обвиненията беше част от по-широки усилия да бъда изтощен, да ми бъде попречено да служа на хората, които ме избраха, да бъда отстранен от поста и елиминиран като съперник на г-н Ердоган.
Вече съм се кандидатирал срещу кандидати, подкрепяни от г-н Ердоган, три пъти – два пъти на местни избори в Истанбул и веднъж миналата година – когато той лично агитираше срещу мен. И спечелих всеки път. Сега, неспособен да ме победи на избори, той използва контрола си над правосъдната система, за да отстрани от пътя си един съперник, който – според последните проучвания – може да спечели, ако изборите бяха проведени днес.
Защо толкова много хора излизат на улиците в най-големите демонстрации след протестите за парка Гези през 2013 г.?
В условията на засилваща се несправедливост и затруднена икономика, общественото недоволство в Турция е достигнало до точката на кипене. Хората говорят открито и се обединяват около мен – кандидат, който обещава включване, справедливост и надежда за по-добро бъдеще. Те няма да бъдат накарани за замлъкнат. Но обществото също така вижда ареста ми като опит Турция да бъде тласната още по-далеч по пътя на авторитаризма.
Дори в условията на репресии знаците на солидарност устояват. Социалдемократически лидери и кметове в цяла Турция и отвъд нея, от Амстердам до Загреб, изразиха своята подкрепа с кураж и принципност след ареста ми. Гражданското общество също не се разколеба. Но (какво можем да кажем за) централните правителства по света? Тяхното мълчание е оглушително. Вашингтон само изрази „безпокойство от скорошните арести и протести" в Турция. С малко изключения европейските лидери не излязоха със силен отговор.
Това, което се случва в Турция и много други части на света показва, че демокрацията, върховенството на закона и основните свободи не могат да оцелеят в мълчание, нито да бъдат жертвани за дипломатическо удобство, маскирано като „Реалполитик".
Не може да се отрече, че скорошните събития – войната на Русия в Украйна, свалянето на режима на Асад в нашата съседка Сирия и опустошението в Газа – засилиха стратегическото значение на Турция, не на последно място с оглед на решаващия ѝ капацитет да помогне за европейската сигурност. Въпреки това геополитиката не трябва да ни заслепява за ерозията на ценностите, особено за нарушенията на човешките права. В противен случай ние легитимираме онези, които разрушават камък по камък глобалния ред, основан на правила.
Оцеляването на демокрацията в Турция е от решаващо значение не само за нейния народ, но и за бъдещето на демокрацията по света. Епохата на безконтролните силни фигури изисква онези, които вярват в демокрацията, да бъдат също толкова гласовити, настоятелни и непоколебими, колкото и техните опоненти. Съдбата на демокрацията зависи от смелостта на студенти, работници, други граждани, синдикати и избрани служители – тези, които отказват да замълчат, когато институциите се разпадат. Вярвам в хората в Турция и отвъд нея, които се борят за справедливост и демокрация.
