Положението се очертава по-тежко от миналогодишното, тогава ограниченията не почнаха още от март
Под 40% са пълни язовирите за напояване, стопани ще трябва да изпомпват директно от реки. НИМХ готви анализ от кои може
Още преди настъпването на лятото, до което остават малко повече от два месеца, над 129 хиляди души в различни краища на страната са на режим на водата, показва статистика на регионалното министерство.
Най-засегнати са жителите на Плевен и околностите, където 88 хил. жители към момента са с нарушено водоснабдяване. Следват Велико Търново с 12 хил. души, Перник с 10 хил., Пловдив и Търговище с по 5 хил. души, според данните от местните ВиК дружества. Има и редица по-малки населени места, в които има по 1000 души на режим, т.е. няколко часа в денонощието с вода и после - без.
В пика на жегите миналото лято без достъп до вода останаха
345 хил. българи и на десетки места беше обявено бедствено положение. В сравнение с тогавашната картина сега има спад на засегнатите, но трендът е тревожен - хората се оплакват, че никога досега не са били на режим на водата още от март.
А земеделски стопани се опасяват, че липсата на вода ще застраши пролетната кампания и ще нанесе щети на земеделската продукция.
Причините за това положение са комплексни - от малкото валежи през зимата през остарялата и амортизирана водопреносна мрежа до липсата на инвестиции в алтернативни източници на вода и в пречиствателни съоръжения. Местните власти никога не са спирали да алармират, че без допълнително финансиране и спешни действия положението ще се влоши с настъпването на по-сухите и горещи месеци.
По този повод в края на миналата година се случи нещо, на което България не е била свидетел от десетилетия - обяви се размразяване на проект за изграждане на водоснабдителен язовир. “Черни Осъм” ще бъде построен до няколко години и ще реши тежките водни проблеми на Плевен и Ловеч.
Очевидно малкото сняг тази зима не е бил достатъчен да напълни язовирите, става ясно от месечните графици, които се публикуват от екоминистерството. От тях се вижда, че водата в 52-та комплексни и значими язовира, които се управляват от ведомството, намалява с по малко всяка година. Към 31 януари те
са пълни на 55,4% от общите им обеми,
което е с 6,2% по-малко спрямо същия период на миналата година. На 64,3% пък са запълнени язовирите, чиито води се ползват за питейно-битово водоснабдяване, а на 36% - тези за напояване. В началото на 2024 г. и в тях е имало повече вода, отколкото сега, съответно с 69,6% и 43,1%.
Към момента критично ниско е нивото на язовир “Камчия”, от чийто капацитет са запълнени само 55%.
А това е водоемът, който захранва с питейна вода жителите на област Бургас и част на тези във Варна.
Изглежда, че и в Търговище и Шумен ще се засилва проблемът с достъпа до вода, тъй като язовирът, от който черпят - “Тича”, е още по-празен. Нивото му в края на зимата е 48,2% от общия му обем.
С ниски обеми е и “Ясна поляна” в Югоизточна България - 47,1%. (За останалите - виж инфографиката.)
С настъпването на пролетта официално стартира и поливният сезон за 2025 г., който се очертава тежък.
Цената на водата вече е обявена от “Напоителни системи” - тя остава без промяна спрямо миналата година, но тогава имаше одобрена от ЕК държавна помощ, която покриваше 80% от разходите на земеделците за вода.
Сега от земеделското министерство обявиха, че планират прилагането на
едни и същи цени за услугата независимо от отглежданите култури
или местоположението на площите. Разлика ще има единствено по отношение начина на доставка на водата, тъй като на места трябва да се преодолее денивелация. В тези случаи водата се качва с помпени агрегати и се генерират допълнителни разходи за електроенергия, които, естествено, се плащат от стопаните - клиенти на язовира. Тъй като цените на самата вода вече са публикувани на сайта на “Напоителни системи”, тепърва държавата ще решава допълнителното плащане и тогава таксата за него ще стане известна, обясниха от дружеството.
Но освен че се налагат допълнителни плащания, водата за напояване, с която ще разполагат тази година земеделците, никак не е много. Общият брой на язовирите за напояване, които са собственост и се стопанисват от “Напоителни системи”, е 181. От тях 19 са комплексни и значими язовири, които са предоставени на агроведомството за стопанисване, като над 80% от напояването у нас се осъществява именно от тях.
Към момента всичките стопанисвани от дружеството язовири са запълнени на близо 38% от обема им, а тези, които управлява ведомството - на 36%, казаха от “Напоителни системи” за “24 часа”. Оттам уточниха, че притокът към повечето от комплексните язовири е минимален, което е обичайно за периода на есенно-зимното маловодие. “Доколко ще има обезпеченост с акумулирани водни маси за нормално провеждане на поливен сезон, ще може да се прецени след пролетното пълноводие на реките - в края на март, април и май. Имайки предвид водните маси, които се ползват обичайно от язовирите, завиреността на някои от тях към момента
не е достатъчна за нормално провеждане на
поливен сезон”, уточняват от дружеството. А при недостатъчно вода към края на май водоподаването от тях ще се прави по график, както беше и миналата, и в предходни години.
13 проекта за рехабилитация на напоителни съоръжения, финансирани от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г., трябва да приключат тази година. Работата по 11 проекта вече е финализирала, каза преди дни зам.-министърът на земеделието Иван Капитанов.
“Възнамеряваме да довършим и изграждането на нови язовири с цел осигуряването на допълнителен воден капацитет”, подчерта той.
Въпреки третата поредна много суха година от “Напоителни системи” са обнадеждени, че този поливен сезон ще достигат до повече декари. “Миналият приключи успешно с доставена вода до 337 471 декара, което е с близо 10% повече от обслужените площи през предходния. По предварителна прогноза очакваната площ, до която ще бъде доставена вода през този сезон, ще бъде 396 430 декара, което пък е с близо 20% повече в сравнение с миналата година”, поясняват оттам.
Мерки при евентуална суша и недостиг на достатъчно вода за напояване обаче вече подготвят и от екоминистерството. Във ведомството се обсъжда въпросът за
предоставяне на вода за напояване от големи и средни реки на облекчен режим
съответно до 50 литра в секунда за големи и до 10 за малки. Към момента се извършва анализ от Националния институт по метеорология и хидрология за определяне на реките, от които може да се осъществи водовземането, без да се отрази на техния режим, обясниха от министерството за “24 часа”.
