- Прекупвачите в регистър
- На фермерите се гарантират 10% над себестойността на продукцията
- Големите търговци предупреждават, че ЕС може да наложи санкции на България
С 4,2% са поскъпнали основните храни от малката потребителска кошница от декември до февруари, а на годишна база инфлацията при хранителните продукти е 4,6 на сто, сочат данните на НСИ. На този фон правителството е готово със Закон за агрохранителната верига, за да укроти цените. Той стана по-известен като закона за надценките.
Никой още не е виждал готовия проект, но миналата седмица Министерството на земеделието представи пред медиите идеите си за него. Проведе и срещи със Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги, а също и с Българската аграрна камара, Българската агрохранителна камара, Асоциация “Активни потребители” и други заинтересовани страни.
Основната цел на закона е да се въведе таван на надценката за определени храни. Вероятно те ще бъдат 22 на брой.
Списъкът ще се определя от Министерския съвет за срок от една година,
като със сигурност вътре ще бъдат поне един-два вида хляб, прясно и кисело мляко, яйца, два-три вида месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, ориз, брашно, кайма, пресни зеленчуци и плодове, пчелен мед и боб. За всички тях ще има фиксирана надценка до 30% за крайния потребител в магазина. От една страна, ще се подкрепят фермерите, които при първата продажба на продукцията ще получават гарантирано поне 10% горница върху себестойността на продукцията им.
След това по веригата надценките са:
за преработвател - не повече от 20% отгоре
За търговците на едро по цялата верига на доставки - не повече от 10% от данъчната основа. А за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лева или с налични обекти с търговска площ над 400 кв. м - не повече от 20% от данъчната основа.
За земеделските продукти и храни, внос от трети страни, които не се преработват у нас, търговската надценка ще е не повече от 10% от данъчната основа. Така общото поскъпване за клиента в магазина се ограничава до 30%.
Тези надценки ще се прилагат за срок от една година, тъй като проектът е “кризисна мярка” по думите на земеделския министър.
Законопроектът предвижда още
50% от предлагания асортимент да са български продукти
Това изискване ще важи за вериги от магазини с 10 и повече търговски обекти в цялата страна и ще се отнася за конкретни групи продукти: мляко и млечни продукти, с изключение на имитиращи продукти, прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, сезонни плодове и зеленчуци, като всички те ще се продават на обособените за целта места.
При изкупуване на земеделски продукти от производител, както и при последващата търговия се въвежда изискване за задължителни писмени договори, които да важат минимум 6 месеца, като ще включват и условията за промоции и реклами.
Създава се електронна система към Министерството на икономиката и индустрията за проследимост на веригата за доставки, която да съдържа информация за среднопретеглените цени по цялата верига на доставки. В нея задължително ще се регистрират търговците на земеделски продукти и храни, като изключение ще има за търговците с годишен оборот до 20 млн. лв. за последната календарна година.
Със законопроекта се въвеждат и максимални нива на промоционалните отстъпки, маркетинг, реклама и други промоционални услуги. За крайния потребител те не трябва да надвишават 25% от обема или оборота, предварително определен от страните. При покупко-продажба между доставчик и търговец отстъпките се ограничават до 10% от общата доставна цена за съответния продукт. Това правило се прилага по отношение на търговци на дребно с оборот над 20 млн. лева.
Създава се обсерватория на веригата на доставки към Министерския съвет, която
ще изследва производствените разходи
на етапа на селскостопанското производство, разходите за преработка и тези за дистрибуция по цялата верига за доставки на земеделски продукти и храни, както и разпределението на добавената стойност. В нея ще влязат представители на министерствата на финансите, на икономиката, на земеделието и храните, комисиите за защита на конкуренцията и на потребителите, Националния статистически институт, НАП, Агенция “Митници” и Комисията по стокови борси и тържища. Те ще изготвят доклади за всяко тримесечие за изследваните продукти по сектори и ще внасят в Народното събрание годишен доклад за състоянието на функционирането на веригата на доставки на земеделски продукти и храни.
В едногодишен срок от влизане в сила на закона министърът на земеделието и храните следва да въведе в действие публичен регистър на първи изкупвачи, а министърът на икономиката - да въведе в действие електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.
В закона са предвидени
глоби и имуществени
санкции, включително и завишени стойности за повторни нарушения, както и стимул за доброволно плащане чрез процентно намаление от установената санкция. Те ще се прилагат от директорите на областните дирекции “Земеделие” към Министерството на земеделието, БАБХ или председателя на Комисията за защита на потребителите.
Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е предложила задължително да се издава фактура за всяка сделка, сключена на стоково тържище или пазар на производители. Премахва се възможността физически лица, регистрирани по Закона за подпомагане на земеделските производители, да продават на стокови тържища и пазари на производители.
Производителите и преработвателите у нас подкрепят новия закон. “И Българската аграрна камара, и Българската агрохранителна камара го одобряваме на 100%, защото той като философия, стратегия и идея обхваща изключително много звена, върху които ще има положителен ефект. Чрез този закон ще се освети целият процес по агрохранителната верига - откъде тръгва, през кой преминава, кои са посредниците, с колко се оскъпява. За нас е важно българският производител да има място в търговските вериги, да спрат нелоялните практики”, каза Цветан Цеков, председател на Браншова камара “Плодове и зеленчуци” и съпредседател на Българската аграрна камара.
Предложението на производителите ще бъде законът
да обхваща много повече от 22 продукта, защото в една верига се продават между 8 хил. и 12 хил. артикула
Цеков определя като важен и текста 50% от асортимента във веригите да бъде български. “Идеята е, когато започнат сезоните на определени плодове и зеленчуци, тези продукти да се предлагат от български производители. А когато техният процент почва да намалява, да започне да се внася, така е в цял свят. Когато ние имаме гарантиран този пазар от минимум 50%,
ще започнат да се произвеждат повече български стоки
Сега не е така, защото няма къде да се продават”, обяснява той.
От Сдружението за модерна търговия обаче смятат, че това изискване няма как да бъде изпълнено за всички продукти. Според изпълнителния му директор Николай Вълканов при млечните продукти условието е постижимо, но не и при свинското и говеждото месо. “Ограничението представлява нарушение на свободното движение на стоки от ЕС. Такава инициатива беше предложена и по време на пандемията, но тогава не се осъществи, защото България беше заплашена от наказателна процедура от ЕК”, припомни той след срещата в петък в земеделското министерство. По думите му още не било ясно и на какво точно се цели да се сложи таван – на надценката или на печалбата. А таван на надценката създавал условия за картел и ограничавал конкуренцията.
