Процесите на модернизация на българската армия могат да имат много положителен ефект върху българската икономика. Това коментира в „Неделя 150" на БНР - заместник министър-председателят и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев.
В момента европейски средства – дали от оперативните програми или от механизма за възстановяване и устойчивост, не могат да бъдат разходвани за въоръжените сили и пряко за военната индустрия. Имаме редица политически анонси, че това би могло да се случи, без да има ясното дали ще се случи през настоящия програмен период, дали говорим за националните планове за възстановяване, коментира Дончев. По думите му, когато има политически анонси, се стига и до политически решения.
Дори средата за сигурност да се подобри, ние сме обречени да инвестираме в следващото десетилетие в отбрана. Аз мисля, че българската армия трябва да се мобилизира с помощта на българската индустрия, добави Дончев. Потенциалът, който имаме, трябва да бъде събуден. Процесите на модернизация на българската армия могат да имат много положителен ефект върху българската икономика, което впоследствие да отвори експортния ни потенциал, каза още той.
Опитът показва, че когато светът се пренарежда, и ако сме бързи и умни, можем да се възползваме от промените, каза вицепремиерът. Когато говорим за полупроводници, за мощности за производство на чипове, на интегрални схеми, първите белези са налице. Германия инвестира в подобна мощност. Ние сме в напреднал етап на преговори и искрено се надявам, ако всичко е наред, да имаме и на наша територия още една мощност в тази посока. Ние имаме производство в сферата на полупроводниците, но се надявам в следващите месеци да имаме още мощности, каза Дончев. Той посочи, че става дума за чуждестранен инвеститор, но не даде повече подробности.
Относно бюджета на държавата, Дончев коментира, че дългосрочният курс на правителството е към свиване на дефицита.
Факт е, че България преди три-четири години скъса с един курс, който водеше четвърт век – на благоразумна бюджетна политика, на политика на нулеви дефицити. Промяната на този курс, връщането към бюджетни дефицити отнема време, няма как да се случи без някоя от системите, финансирани от бюджета, да изпита болка. А ние не желаем това. Това ще се случи плавно, каза Томислав Дончев.
Той добави, че по-голямата капиталова програма е израз на амбициите на правителството „да отпуши" европейското финансиране.
Според него използването на капиталовата програма като буфер на разходите е изключително лоша практика. Един от основните ангажименти на държавата, освен да гарантира ред и сигурност, доколкото успява да го прави, е да подобрява средата за живот, да инвестира в политики за модернизация - пътища, железници, ВиК сектор, публични сгради, детски градини, училища. Самият факт, че имаше тотален отлив от инвестиции в тези политики, попречи на България да се развива в адекватно в последните години. Този курс трябва да се върне, каза Дончев.
Ние имаме амбиция да отпушим финансирането и по Националния план за възстановяване и устойчивост, където закъснението е драстично, но все пак не бива да забравяме, че то е една трета от европейското финансиране. Тук много важни са и оперативните програми, каза Дончев.
