Мнозина от читателите знаят, че аз съм велик офицер във Великия приорат на България към Ордена на рицарите-тамплиери на Йерусалим и се занимавам с научно-изследователската дейност по разкриване на древната история.
През далечната 2007 г. ми се обадиха братя от Русе и ми съобщиха за странен некропол с огромни каменни
кръстове край малкото село Нисово в живописните каньони на река Бели Лом. Веднага заминах натам и видях една забележителна картина. На площ около декар стърчаха десетки надгробия с вдълбани върху предната страна символи, повечето от които
различни видове кръстове.
Един от тях бе и известният croix patee – врязаният в
окръжност кръстен знак с разширяващи се краища, прочутият герб на тамплиерите.
Естествено сам по себе си той не е белег за легендарните рицари. При разкопките на Перперикон бях намирал същия знак върху каменни колони от ІХ в.,
време, много преди да се появи Орденът на тамплиерите. Просто сформираните от ХІІ в. нататък рицарски организации са заемали по-ранни елементи от богатата
християнска символика. Но некрополът определено бе интересен и трябваше да бъде проучен.
Затова българските тамплиери от цялата страна една година събираха доброволни пожертвования за провеждане на археологически разкопки.
През месец октомври 2008 г. тези проучвания станаха факт. Започнахме работа заедно с д-р Бони Петрунова, днес директор на Националния исторически музей.
Каменните надгробни кръстове с височина до 2 м се срещат много рядко и то само в Северна България.
Д-р Петрунова имаше опит и бе разкривала подобен комплекс край с. Калугерица непосредствено под Шуменското плато. Данните от него даваха доста
широк период на съществуване от края на ХІV до ХVІІ в.
Есента бе благосклонна към нас и ни предостави две почти безпроблемни седмици.
Започнахме с изследването на уникалните каменни кръстове. Когато почистихме високата трева те се оказаха около 70 на брой, като според данни на
местните жители, много паметници са били унищожени и използвани в строителството.
Но и оцелелите надгробия дадоха богата информация. Според известното досега в науката, закръглените отгоре са отбелязвали погребани жени, а тези с четвърти върхове
са били на мъже. Освен разнообразни врязани кръстове, изображенията от източната страна представят цели символични сюжети. Например ваза с дръжки и потопени
лалета, от която израства сложен кръст. Или схематична украса за женски набор за глава с висулки и връзки за завързване.
Явно погребаната дама е била доста знатна
особа. В един случай е показано паче перо за писане, свидетелстващо за грамотността на намиращия се под каменния кръст покойник.
Още при свалянето на горния слой от пръст попаднахме на любопитни съоръжения. Пред част от надгробията са били изградени кръгове или четириъгълници
от побити необработени камъни. Във вътрешността им се откриха натрошени глинени съдове и кости от изядени животни.
Явно средновековните помени не са се отличавали
много от древните надгробни възлияния. Но интересното тепърва предстоеше. Между половин и един метър дълбочина започнаха да се появяват скелетите на погребаните. Това бяха мъже, жени и доста деца.
Очевидно в много от случаите те бяха полагани по родов принцип.
Обредът бе християнски, като скелетите бяха разположени на изток със скръстени пред гърдите
ръце. Често покойниците са били полагани в дървени ковчези, от които бяха запазени дори цели дъски. Химическият състав на почвата бе позволил в много от случаите да се съхранят цели парчета от техните дрехи.
Характерна особеност бе запазването на античния обичай „Харонов обол".
Древните елини вярвали, че в устата или в ръката на мъртъвците трябва да се слага обол (древногръцка монета), за да може душата да плати на лодкаря Харон за
превозването през реката на мъртвите Стикс. Незнайно как, но този обряд се съхранява на много места на Балканския полуостров и през Средновековието. В некропола от Нисово в почти всички гробове бяха поставени по няколко монети.
Това позволи много точно да се определят столетията, в които е съществувал некропола – ХVІ-ХVІІІ в. Разкритите 25 гроба дадоха ценна информация за положените в тях хора.
Жените и децата носеха присъщите за епохата накити – пръстени, обеци и гривни. Един от мъжете е бил с калпак, в който е втъкната фина бронзова игла за прикрепване на
характерното ергенско цвете. Много интересен бе случаят, когато под един от черепите намерихме сгъваем бръснач. Разбира се, първата реакция бе, че това е селският
бръснар.
После обаче открихме още три такива предмета, скрити под главите на мъртъвците, като в един от случаите това бе дете. Явно ставаше дума за известния по
етнографски данни обичай в гроба да се слага остър предмет, с който да се пререже нишката на живота и да се възпре вампирясването на покойника.
Но в някои гробове наистина се познаваше професията на погребания. Под главата на един мъж открихме подница – плосък глинен съд за печене на хляб. Явно
човекът е бил вещ в хлебарския занаят. Върху надгробния камък на друг мъж ясно бяха изпълнени схематични фасади на църкви. Скелетът бе намерен, покрит с някаква
червена материя, оцветила при изтляването костите. Хипотезата ни е, че погребаният е бил свещеник в средновековното село.
Най-вълнуващо обаче бе разкриването на гроб на жена, държаща в ръцете си невръстно дете. Тя бе на видима възраст около 25-30 години, а отрочето й – на около 2
години. То очевидно бе момиченце със стъклени гривнички против уроки на двете си ръце. Полагането на починали майка и дете не е рядкост в нашата практика.
Но в случая имаше една невероятна особеност. Труповете на мъртвите са били грижливо подредени в позата на св. Богородица с Младенеца. Дясната ръка на майката е насочена към детето, а лявата го поддържа под седалището. Ръчичката на момиченцето пък е
била насочена напред в благославящ жест. Дори може да се определи иконографската позиция на св. Богородица Одигитрия или Пътеводителница, която се е застъпвала за
хората пред своя Божествен син.
Некрополът с масивните каменни кръстове определено бил свързан с голямо и богато селище. Изследванията на местен краевед ни помогнаха да хвърлим светлина по
този въпрос. Съвременните жители на Нисово са от Търновския край и техните предци се заселили тук едва през 1842 г. Те не заварили хора, но научили, че допреди няколко десетилетия наблизо имало обширно село на име Галица. Чумните епидемии в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. покосили повечето от жителите му. Оцелелите се пръснали по околните селища и дълго ги наричали „галичанците".
Под порива на времето сградите на Галица се съборили и скоро разрушените им зидове потънали в земята. А
ние, без съмнение, бяхме попаднали на гробището на изчезналото село. Умрелите от чума жена и дете били положени в тази молитвена поза, за да изпросят от Бог спасение за останалите. Интересно е, че за този зловещ обичай има данни в народните предания отпреди повече от два века, събрани от етнолозите в различни краища на България.
Четири години след разкопките край Нисово странният погребален обряд намери потвърждение при проучванията на скалния град Перперикон. При изследването на обширен некропол от ХІІІ-ХІV в. през 2012 г. разкрихме десетки гробове до главната църква на скалния град. Сред тях се открои погребението на майка, прегърнала в ръцете си невръстно дете.
Очевидно и там става дума за образна молитва срещу чумата, косяла жестоко хората през ХІV в.
