
- Онлайн търговията расте, пласират ги и в аукционни къщи в Австрия, Германия, Великобритания
- Монетите са най-желани, протопарите - уникални
Изкован от желязо, сребро и бронз. Носен от велик воин, участвал в завладяването на Елада от Рим или в създаването на държавата Пуйо в Манджурия. Хилядолетна история зад стъклена витрина в музей.
Един античен шлем отключва фантазията на хората, за да ги отведе до събития от II век пр. Хр. Според експертите това е периодът, от който датира безценната находка. Но пътят , преди да стане експонат, пазен зорко от десетки камери и охранители, е осеян със събития.
Само преди 12 месеца същата антика е открита в черен сак малко преди да напусне пределите на страната ни с цел трафик из черните пазари по света. Сумата, която престъпниците планират да искат за нея, е 1 млн. и 600 хил. лв. Задържана е от ГДБОП през март 2024 г. заедно с два броя антични златни обеци.
За последните 3 г. това е една от най-големите находки, които дирекцията спасява, преди да бъдат изнесени от България, научи "24 часа".
От 2022 г. до момента са конфискувани 10 384 броя движими културни ценности, показва статистика, предоставена на "24 часа". Голяма част от тях представляват уникални произведения на древното изкуство. Най-много са монетите - 5803, накитите са 812, а иконите и картините - 86. Има 3302 предмета с белези на движими културни ценности, както и 381 броя църковна утвар (предмети, които се употребяват в литургията - бел. ред.).
Сред задържаните уникални находки се открояват 148 протопари.
"Това са ценни метали, използвани като средство за разплащане преди изобретяването на парите - обяснява пред "24 часа" специалист, участвал в акциите и описването на иззетите културни ценности. - Открихме и дървена статуя на Буда с произход Бирма. Една от големите находки са античният шлем и златните обеци с произход Източна Азия, подготвяни за трафик, като поисканата за тях сума беше 800 хил. евро. Задържахме и антична колесница с различни апликации и фрагменти от фигури. Открихме метално корабно оръдие тип "Коронада", както и два броя оръдия от бронз", изброява експертът.
За последните три години от иззетите предмети с белези на движими културни ценности най-голям е броят на монетите, подготвяни или вкарани в трафик. Наблюдава се и друга тенденция - на иззетите църковни реликви.
"През август 2024 г. в област Габрово са намерени над 500 църковни реликви - изясняват от ГДБОП. - При акция в частни домове за пресичане на трафик, отчуждаване и държане на културни ценности бяха открити мощи на светци, Евангелие, два епископски жезъла, икони, богослужебни вещи и църковна утвар, както и картини, монети и оръжия. Мнението на експертите и на Светия синод към Българската православна църква беше, че в исторически план става въпрос за най-голямото количество предмети, спасявани от трафик зад граница".
Според експертите на църковния музей на практика реликвите са безценни.
Пред "24 часа" източник от властите констатира, че за последните 3 г. се наблюдава тенденция предметите с висока историческа и материална стойност да се доставят в аукционни къщи в Австрия, Германия, Великобритания, Испания и САЩ. Причината е, че в тези страни законодателството не създава пречки за вноса, притежанието и търговията с антики.
Друго, което прави впечатление на службите, е търговията онлайн. Според експерт в момента тя расте с бързи темпове, а сайтовете, чрез които всеки може да се сдобие с оригинална антика или реплика, са десетки. Медията ни получи достъп до един от тях. Той е специализиран в продажбата на движими ценности. В него откриваме предмети, чиято цена надвишава 1 млн. лв. Продават се и предпазни снаряжения, сред които уникален коринтски шлем. Той струва 327 288 евро и е изработен от изкована бронзова пластина в характерната форма на военните шлемове от този тип от края на VII в. и началото на VI в. пр. Хр.
Същият шлем може да бъде открит и в Националния военноисторически музей у нас. Ако някой обаче иска копие, може да го намери в сайт само за 115 евро. От британска интернет платформа пък може да се купят антични обеци за 45 хил. британски лири.
За последните 3 г. у нас най-често обект на трафик от българските движими културни ценности са ставали монетите. "Причината е, че те се откриват най-често, но и се търсят най-много - обяснява експерт. - Логично предлагането отговаря на търсенето. Има повече колекционери и любители на монети в различни точки по света. Организират се големи търгове, в които се включват стотици хора, а крайната сума може да стигне стотици хиляди евро, долари или лири", обяснява специалистът.
Физически контрабандата на жълтици през граница също не е трудно. Те може да бъдат пренесени и в портмоне. Монетите се продават лесно и в аукционни къщи в Лондон. Именно там магазини изкупуват различни екземпляри от Античността и Средновековието за високи суми. След това продават находките през сайта си или ги излагат директно на щанд.
Според експерт от ГДБОП трафикът на движими културни ценности носи на престъпниците печалби за милиони долари и евро.
"Не може да бъде дадена еднозначна информация относно размера на печалбите от незаконния трафик на културно-исторически ценности - допълва източникът на "24 часа" - Това зависи от вида, материала, периода на произход на предметите и други характеристики, които определят стойността им."
Категоричен е обаче, че този вид организирана престъпна дейност генерира огромни незаконни приходи в световен мащаб.
Трите основни незаконни дейности, свързани с нелегалната търговия, се разделят на кражба и грабеж; плячкосване, което представлява незаконно премахване на древни реликви от археологически обекти, сгради или паметници; фалшифициране на културни ценности. Свързаните с тях престъпления включват измама, укриване и разпореждане с откраднатите ценности, контрабанда или корупция. Може да се използват и за изпиране на пари, избягване на санкции, данъчни измами или финансиране на тероризма.
След 2020 г. в световен мащаб Интерпол отчита над 850 хил. иззети артефакта, над половината от тях са конфискувани в Европа. Агенция Европол съобщава, че голяма част от случаите на трафик в ЕС се отнасят до културни ценности, откраднати от места за поклонение, от институции за културно наследство, музеи, но и частни домове и колекции.
Оказва се, че разследванията на трафика на културни ценности са едни от най-сложните. На първо място, защото се налага специфично техническо експертно мнение за идентичността, автентичността, принадлежността, произхода и правния статут на културните ценности. Почти невъзможно е от пръв поглед всичко това да бъде преценено. На второ място, веднъж изкарани зад граница, антиките, които не са регистрирани, стават трудни за откриване и проследяване.
На трето стои пазарът на движимите културни ценности, който позволява анонимност на трафикантите. Те са облагодетелствани, защото сами могат да определят цената на продаваните от тях предмети. Престъпниците вече се възползват и от множеството онлайн канали за продажби, като така успяват да достигнат до по-голям брой клиенти, които да наддават.