Вицепрезидентът Илияна Йотова беше гост на представянето на книга за проф. Иван Шишманов „Славянски свят. Фрайбургски лекции 1923/1924 г.". Изследването е дело на проф. Елизабет Шоре и проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн" във Виена, съобщиха от пресцентъра на президентството.
В приветствието си вицепрезидентът цитира думи на проф. Шоре, че величината на един народ не се определя от броя на неговото население. „България и българският народ го доказват. Българите сме носители на огромната вселена на българския език, на древната българска история, на необятна духовност и култура, формирали светоглед на много други народи. На българския народ принадлежат велики личности, изпреварили като развитие своето време. Такава личност е проф. Иван Шишманов", изтъкна Йотова.
Вицепрезидентът посочи, че наблюденията на проф. Шишманов отпреди цял век звучат актуално и днес. „Какъв размах на мисълта на нашия учен, политик, министър, дипломат да предскаже как от пепелищата и катастрофите след Първата световна война може да се издигне „Европа на духа и сърцата". Той вярва в „непоклатимия механизъм на съвместността" с порива си да обединява, да приобщава и да „помирява" народите и техните култури", заяви Йотова. По думите й за проф. Шишманов културата и душевността на различните народи са мощен инструмент за разбирателство и приемане.
„Когато проф. Шишманов говори в лекциите си за паневропейската идея и за Европа на духа, той изпреварва с десетилетия създаването на Европейския съюз и се утвърждава като предвестник на европейската идея", подчерта вицепрезидентът.
Илияна Йотова посочи, че лекциите на проф. Иван Шишманов трябва да бъдат препрочетени на Балканите. „Той описва енергията на народите на Балканите, възвръщащи се на политическата сцена като „млади нации със съвременни политически платформи и с нова идентификационна философия" след „извървяната вековна история и робство". Не подминава в анализите си и амбициите им, защото „всяка една от новите нации" чертае бъдещето си с устойчиво самочувствие и в съревнование", заяви вицепрезидентът. Срещу това съревнование той предписва спасителната идея за „взаимност", посочи Йотова. Тя подчерта и актуалността на тезата на проф. Шишманов, че конфликтите се появяват заради предразсъдъците, защото знаем малко за другия.
Вицепрезидентът определи проф. Шишманов като учен от космополитна величина, възрожденец и истински европеец. Тя припомни наследството му като министър на образованието.
Илияна Йотова изрази съжаление, че българските деца и младежи знаят твърде малко за личността и делото на проф. Шишманов.
Вицепрезидентът се запозна за първи път с мащабния труд за лекциите на професора на неговото представяне в края на миналата година във Виена на юбилейната Десета международна конференция за българисти. Конференцията, която събра участници от 25 университета в 14 държави, включително от далечните Япония и Индия, беше организирана от Българския културен институт „Дом Витгенщайн" и се проведе под патронажа на вицепрезидента. Тогава Илияна Йотова обсъди с лектори необходимостта от уреждането на статута на лекторатите по български език, литература и култура.
